Р Е Ш Е Н И Е
11.04.2019 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2019 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският
районен съд четвърти състав
На 21 (двадесет и първи)
ноември Година
2018
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател Дияна
Петрова
Секретар Женя
Проданова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело
номер 652 по описа за 2017 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявени от Ф.С.Д. с ЕГН ********** и М.А.Д. с ЕГН ********** ***, представлявани
по пълномощие от адв. Г.С. от ШАК срещу Р.Д.В. с ЕГН ********** и П.Г.В. с ЕГН ********** *** в условията на първоначално
обективно и субективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 108
от ЗС, по който ищците претендират за признаване за установено в отношенията
между ищците и ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот сграда
кантар с площ 30 кв.м, построена в УПИ ХІV - 310 в кв. 3 по плана на с.***, общ.В., обл.Ш., представляваща едноетажна сграда с
предназначение кантар, както и на поземления имот върху който е построена
същата и да бъдат осъдени ответниците Р.Д.В. и П.Г.В. да им предадат владението върху посочения недвижим
имот.
Ищците основават исковата си претенция на твърдения, съобразно които са
придобили собствеността на процесния имот на основание нотариален акт №113 от
06.06.2012 г., том VІІІ, рег.№300, дело №646/2012 г. на Нотариус с рег.№592 на
НК с район на действие ВПРС, вписан вх.рег.№1860/06.06.2012 г. по описа на
Служба по вписванията гр.В.Преслав, с който са закупили от ответниците недвижими вещи, подробно описани в него, сред които
УПИ ХІV - 310 в кв. 3 по плана на с.***, общ.В. с
площ 12222 кв.м, включително и сграда кантар с площ 30 кв.м, построена в УПИ ХІV - 310 в кв. 3 по плана на с.***, общ.В., обл.Ш., представляваща едноетажна сграда с
предназначение кантар, както и на поземления имот върху който е построена. Твърдят, че посочения недвижим имот бил отчужден през 2011 г. по реда на
публична продан по реда на ГПК и при която ответниците са го закупили, след
което по силата на посочения по – горе нотариален акт са прехвърлили
собствеността върху ищците. През 2017 г., когато отново е възложен имота на
ответниците чрез търг в производството по несъстоятелност на К.“П.“ в
несъстоятелност, същият не е бил собственост на несъстоятелния длъжник, т.е към
момента на извършване на продажбата. Дори съоръжението колиен кантар да не
попада в придобитите вещи по силата на нотариалния акт, ищците считат, че
въпросното съоръжение не е „главна вещ“ и закупуването му като съоръжение не би
могло да постави в зависимост собственика на земята и сградата, единствено
защото се намира в нея. Не е оборена презумпцията на чл.92 от ЗС, поради липса
на изрична уговорка в нотариалния акт за покупко-продажба на процесния имот
между страните за изключване на сградата-кантар и съоръжението колиен кантар.
От датата на прехвърляне собствеността с нотариален акт №113 от 06.06.2012 г., том
VІІІ, рег.№300, дело №646/2012 г. на Нотариус с рег.№592 на НК с район на
действие ВПРС, вписан вх.рег.№1860/06.06.2012 г. по описа на Служба по
вписванията гр.В.Преслав 06.06.2012 г. до 28.08.2017 г. – датата на извършен
въвод във владение на ответниците в процесния имот, същия се е владял
единствено от ищците, като собственици. Поради добросъвестното, непрекъснато,
явно и необезпокоявано владение в срок от
пет години ищците са придобили собствеността и на друго правно основание
– по давностно владение по чл.79, ал.2 от ЗС. Твърдят, че ответниците
неоснователно владеят собствения им имот.
В съдебно заседание ищците поддържат исковата молба и считат че от
събраните в хода на производството доказателства се подкрепя изложеното в нея,
поради което молят съдът да се произнесе положително по предявените искове,
като им присъди и направените по далото разноски.
В отговор на исковата молба депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответниците оспорват изцяло насочените срещу тях искове по същество като
неоснователни. Поддържат, че са били собственици на процесния имот на основание
нотариален акт №137 от 13.02.2012 г., том ІІ, рег.№615, дело №97/2012 г. на
Нотариус с рег.№592 на НК с район на действие ВПРС, вписан
вх.рег.№465/13.02.2012 г. по описа на Служба по вписванията гр.В.Преслав, с
който са се снабдили, преди продажбата на поземления имот на ищците до
обезсилването му с Решение по гр.д.№194/2013 г. по описа на ВПРС, постановено
на 08.05.2014 г. и вписано в Служба по вписванията гр.Велики Преслав на 11.06.2014
г. с акт №51, т.1, дв.вх.рег.№1210/11.06.2014 г., до която дата ответниците са
се легитимирали, като собственици на имотите, описани в нотариалния акт сред които
и процесния. Отмяната според ответниците има действие занапред, а не обратно
такова за времето, през което нотариалния акт е издаден до неговата
отмяна. Процесният недвижим имот не бил
включен в нотариален акт №113 от 06.06.2012 г., том VІІІ, рег.№300, дело
№646/2012 г. на Нотариус с рег.№592 на НК с район на действие ВПРС и видно от
предварителния договор сключен между страните, преди изповядване на сделката
пред нотариус не е бил предмет на бъдещата прехвърлителна сделка. Предмета на
воденото между страните гр.д.№194/2013 г. по описа на ВПРС, образувано по
искова молба от ищците били искове по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване на
установено, че ответниците не са собственици на находящите се в УПИ ХІV - 310 в кв. 3 по плана на с.***, общ.В., обл.Ш. сгради,
които не са предмет на прехвърлителната сделка по нотариален акт №113 от 06.06.2012 г., том VІІІ, рег.№300, дело №646/2012 г.
на Нотариус с рег.№592 на НК с район на действие ВПРС, в частност и процесната
сграда - кантар и искане по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на акта им за
собственост нотариален акт №137 от 13.02.2012 г., том ІІ, рег.№615, дело
№97/2012 г. на Нотариус с рег.№592 на НК с район на действие ВПРС и по чл.109
от ЗС за преустановяване от страна на ответниците на неоснователни действия,
които пречат на ищците да осъществяват правото си на собственост върху поземлен
имот УПИ ХІV - 310 в кв. 3 по плана на с.***, общ.В., обл.Ш., по конкретно да прекратят
влизането си в имота, но не и в процесната сграда. Поради изложеното, считат че
позоваването на ищците на установено в мотивите на решението по гр.д.№194/2013
г. на ВПРС право на собственост на основание чл.92 от ЗС е неоснователно.
Никога ищците в посочения процес не са твърдели, че са собственици на сградите
описани в нотариален акт №137 от 13.02.2012 г., том ІІ, рег.№615, дело №97/2012 г. на
Нотариус с рег.№592 на НК с район на действие ВПРС, включително процесната и
съдът не се е произнасял по такова искане. Тъй като ищците по настоящото дело твърдят,
че процесната сграда, не е била включена в публичната продан по изпълнителното
дело на ЧСИ Ясен Бойчев, не са били оценявани и не са били възлагани и
представлява самостоятелен обект за прехвърлителна сделка, същите не са могли
да я придобият по реда на чл.92 от ЗС, каквото е твърдението им в исковата
молба. Според ответниците процесната сграда не е спомагателна, обслужваща,
второстепенна сграда без самостоятелно предназначение, а е самостоятелен обект
на правото на собственост, като същата е функционално свързана с техническо
съоръжение – колиен кантар, като в нея са разположени уредите отчитащи
измереното от кантара тегло. Въпросното съоръжение е собственост на
ответниците, които са го закупили от К.“П.“ на 24.04.2015 г., за което е издадена
фактура №0000000001/24.04.2014 г.
Ответниците оспорват изцяло твърдението на ищците, че са придобили по
давностно владение на основание чл.79, ал.2 от ЗС собствеността върху сградата
–кантар. Липсвали доказателства за добросъвестно владение от ищците на
сградата-кантар, поради което същите на са били добросъвестни владелци и за тях
била приложима 10 годишната придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС, която още
не била изтекла. Ищците са владяли сградата – кантар със съзнанието, че
ответниците претендират собствеността на тази вещ, като се снабдили с
нотариален акт преди да им продадат недвижимия имот и са обективирали
нежеланието си да я продадат в сключения между страните предварителен договор,
т.е афиширали са че са собственици на имота. Между страните винаги е имало спор
за собствеността на процесния имот, поради което не е налице изтичане на срока
за придобивната давност.
Ответниците владеят веща въз основа на Постановление за възлагане на
недвижим имот от 07.06.2017 г. постановено от Окръжен съд гр.Ш. по
т.д.№335/2012 г. по описа на ШОС, вписано в Служба по вписванията гр.В.Преслав
вх.рег.№1377/03.07.2017 г., акт №169, т.4 и Протокол за извършен въвод във владение от 01.08.2017
г. Синдика на К.“П.“ в несъстоятелност е обявил на публична продан
сградата-кантар, без поземлената площ върху която е построена същата. Поради
което ищците, като собственици на поземления имот, в който сградата е построена
без да губят правото си на собственост върху него, са длъжни да се съобразяват
със сервитутното право на ответниците, като собственици на сградата, даващо
възможност за достъп до сградата и нейната поддръжка.
В съдебно заседание ответниците, чрез пълномощника поддържат изложеното в
отговора и молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и да им бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В
качеството на трето лице помагач на страната
на ответниците Р.Д.В. и П.Г.В. е конституирана К. „П.“ЕИК 837062737- в несъстоятелност, представлявана от синдика Д.Н.И..
В отговора на исковата молба третото лице помагач и в съдебно заседание поддържа,
че в производството по несъстоятелност на К.“П.“ в несъстоятелност, при
осребряване на имуществото включено в масата на несъстоятелността в същата е
включена и процесната сграда – кантар, на която е изготвена експертна оценка,
след което същата е продадена чрез таен търг проведен на 28.04.2017 г. и с
Протокол за проведена продажба по реда на чл.717в от ТЗ на имущество на К. „П.“ - в несъстоятелност, насрочена с
обявление от 30.03.2017 г. е обявен за купувач отв.Р.Д.В..С Постановление за
възлагане на недвижим имот от 07.06.2017 г. на
Окръжен съд гр.Ш. по т.д.№335/2012 г. по описа на ШОС, вписано в Служба
по вписванията гр.В.Преслав вх.рег.№1377/03.07.2017 г., акт №169, т.4,
закупената чрез търг сграда е възложена на същия ответник. На 01.08.2017 г. Р.Д.В.
е въведен във владение на имота с
Протокол за извършен въвод във
владение от 01.08.2017 г.
Поради изложеното, а именно че двата актива на кооперацията – сграда-кантар
и съоръжение колиен-кантар са функционално свързани, същите са включени в
масата на несъстоятелността и са били собственост на кооперацията, осребрени са
и сумите са постъпили по особената банкова сметка ***, третото лице помагач,
счита предявените искове за неоснователни и моли съдът да ги отхвърли изцяло.
В хода на съдебното заседание страните, поддържат заявените с исковата
молба и отговора становища.
Като писмени доказателства по
делото са приети: заверени от
страната преписи от: нотариален акт за продажба на недвижим имот №113 от
06.06.2012 г., том VІІІ, рег.№3000, дело №646/2012 г. на нотариус с рег.№592 на
НК с район действие ВПРС; удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от
ДОПК изх.№7701001323/04.09.2017 г. изд. от Община В.Преслав, скица
№203/04.09.2017 г.; справка от Служба по вписванията
гр.В.Преслав за имот с № от дв.вх.рег.№2772/15.09.2011 г., том 8, акт №184, от
01.09.2017 г.; справка от Служба по вписванията гр.В.Преслав за имот с № от
дв.вх.рег.№1377/03.07.2017 г., том 4, акт №169, от 13.09.2017 г.; обявление за
продажба 28.04.2017 г. К.“П.“; справка от Служба по вписванията гр.В.Преслав по
лице за лицето Р.Д.В. за периода 01.01.1992 г.
до 12.09.2017 г.; незаверено копие от сертификат за оценителска
правоспособност рег.№ 100100572/14.12.2009 г. на Симеон Стефанов Куцаров,
незаверено копие от Обяснителна записка
от 27.12.2011 г., незаверени листи от л.14 и л.15 част от молба за откриване на
производство по несъстоятелност
незаверено копие от определение №246/23.08.2017 г. по дело по
несъстоятелност №335/2012 г. по описа на ШОС; представените с отговора
на исковата молба, заверени от страната преписи на: постановление за възлагане
на недвижими имот от 14.09.2011 г. по изп.д.№20117750400166 по описа на ЧСИ ***с
рег.№775 на КЧСИ с район на действие ОС-Ш.; скица изх.№265/16.11.2011 г. изд.
от Община Велики Преслав, нотариален акт за собственост на недвижими имот
№137/13.02.2012 г., том ІІ, рег.№615, дело №97/2012 г. по описа на нотариус с
рег.№592 на НК с район на действие ВПРС, удостоверение за данъчна оценка по
чл.264, ал.1 от ДОПК изх.№7701000538/01.04.2013 г. изд. от Община В.Преслав; предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.02.2012 г., уведомление
изх.№36/30.03.2012 г.; разрешение за строеж №16/20.03.1987 г., изд. от Общински
народен съвет гр.Велики Преслав, извлечение от инвентарна книга на К. „П.“ ЕИК
837062737, нотариален акт за продажба на недвижим имот №113 от 06.06.2012 г.,
том VІІІ, рег.№3000, дело №646/2012 г. на нотариус с рег.№592 на НК с район
действие ВПРС;съобщение по гр.д.№194/2013 г. по описа на ВПРС от 05.06.2013 г.
до Р.Д.В., Определение №228/04.06.2013 г. по гр.д.№194/2013 г. по описа на
ВПРС, искова молба от Ф.С.Д. и М.А.Д. срещу Р.Д.В., отговор по гр.д.№194/2013
г. по описа на ВПРС от Ф.С.Д. и М.А.Д.
по насрещна искова молба от Р.Д.В., решение №118/08.04.2014 г. по
гр.д.№194/2013 г. по описа на ВПРС, фактура №0000000001/24.04.2015 г.,
операционна бележка от 24.04.2015 г. Банка ДСК ЕАД, от Р.Д.В., преводно
нареждане от 24.04.2015 г., протокол за проведена продажба по реда на чл.717в
от ТЗ на имущество на „К.“П.“ насрочена с обявление от 30.03.2017 г. по
ТД№335/2012 г. по описа на ШОС, постановление за възлагане на недвижим имот от
07.06.2017 г., вписано в дв.вх.рег.№1377/03.07.2017 г., акт.№169, том 4 на
Служба по вписванията гр.В.Преслав, протокол за извършен въвод във владение на
недвижим имот от 01.08.2017 г., разпореждане №1048/24.06.2011 г. по
гр.д.№454/2011 г. по описа на ВПРС, съобщение по по гр.д.№454/2011 г. по описа
на ВПРС от 24.06.2011 г. до Р.Д.В.; представените с отговора на исковата молба
от третото лице помагач преписи на: Експертна оценка от 22.04.2014 г., Определение №358/14.08.2014
г. на ШОС, Определение №446/22.10.2014 г. на ШОС, молба от Т.*** до ШОС, Определение №187/06.04.2015 г. на
ШОС, Определение №373/28.07.2015 г. на ШОС, Определение №439/14.09.2015 г. на
ШОС, Приемно-предавателен протокол от 28.04.2017 г., Постановление за възлагане
от 07.06.2017 г. на ШОС, Протокол за неизвършен въвод от 01.08.2017 г. и
Определение №246/23.08.2017 г. на ШОС, копие от инвентарна книга на
дълготрайните материални активи на К. „П.” в несъст.;заверен препис от Постановление за възлагане на движим имот от
07.06.2017г., издадено от Окръжен съд гр. Ш. по дело по несъстоятелност
№335/2012г. по описа на ШОС.
Прието е по делото заключението на назначената съдебно-техническа
експертиза от 18.06.2018 г., с вх.№2541 от
19.06.2018г., изготвена от вещото лице инж. Л.Д. *** – вещо лице при ШОС.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните, установи от фактическа и правна страна
следното:
Предявените реивандикационни искове са процесуално допустими, предявени са
от надлежно легитимирани лица, имащи правен интерес от воденето на настоящия
спор. Претенцията по ревандикационния иск
следва да се установи по пътя на пълното и главно доказване на елементите от
фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно: право
на собственост на ищцата, придобито именно на твърдяното основание, упражнявана
фактическа власт от ответниците върху спорния имот с намерение за своене, както
и липса на правно основание за това. Възлагането на недвижим имот в производството
по несъстоятелност не представлява оригинерен способ за придобиване правото на
собственост. При продажбата на недвижим имот в производство по несъстоятелност,
купувачът придобива права в обем, притежаван от праводателя му - длъжник,
съгласно изричната норма на чл.
717з, ал.2 от ТЗ, като, съгласно чл.
717л, ал.4 от ТЗ, се съблюдават и общите правила на индивидуалното
принудително изпълнение по ГПК. Съдебната практика приема, че доколкото се
касае за деривативен придобивен способ, съдебната евикция по отношение на
купувача е допустима.
Разгледани по същество исковете по чл.108 от ЗС са неоснователни и
недоказани, поради следните съображения:
Не се спори, че ответниците към датата на депозиране на исковата молба,
владеят процесната сграда и че ищците са собственици на земята, върху която е
построена сградата кантар - УПИ ХІV - 310 в кв. 3 по плана на с.***, общ.В. с площ 12222 кв.м.
Спорно е кой притежава собствеността върху процесната сграда.
По делото не се доказа, че ищците са собственици на спорния имот –
сграда-кантар.
К. „П.“ е обявена в несъстоятелност с решение №17/19.02.2014 г. по дело по несъстоятелност №335/2012 г. на
ШОС, влязло в сила на 28.02.2014 г.
Преди обявяване на несъстоятелността ответниците са придобили собствеността
върху недвижим имот на кооперацията - УПИ ХІV - 310 в кв. 3 по плана на с.***, общ.В., обл.Ш. с площ
13573 кв.м., ведно с построените в него сгради-трафопост, навес метален, -
стоманена конструкция, покрив-ламарина, иззидан от три страни, склад за фураж-тухлена
постройка с покрив керемиди, навес за
зърно-бетонова конструкция с покрив бетонови панели и площадка-асфалт, по
силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 14.09.2011 г. по
ИД№20117750400166 по описа на ЧСИ ***с рег.№775, с район на действие ОС-Ш.,
вписано в Служба по вписванията гр.В.Преслав вх.рег.№2772/1509.2011 г., акт
№184, том 8, дело №1398/2011 г. В посоченото постановление за възлагане не е
включена процесната сграда – кантар. Същата не е била предмет на принудително
изпълнение по посоченото изпълнително дело видно и от наложената възбрана в
полза на взискателя по същото.
С нотариален акт №113 от
06.06.2012 г., том VІІІ, рег.№300, дело №646/2012 г. на Нотариус с рег.№592 на
НК с район на действие ВПРС, ответниците са прехвърлили на ищците/съпрузи/
собствеността върху УПИ ХІV - 310 в кв. 3 по плана на с.***, общ.В., обл.Ш. с площ 12222 кв.м., ведно с
построените в него сгради навес метален - стоманена конструкция,
покрив-ламарина, иззидан от три страни, склад за фураж-тухлена постройка с
покрив керемиди, навес за зърно-бетонова
конструкция с покрив бетонови панели и площадка-асфалт, 9/10 ид.ч от трафопост,
заедно с всички подобрения, насаждения и приращения в имота.
Въз основа на постановлението за възлагане на ЧСИ
Ясен Бойчев, вписано в Служба по вписванията гр.В.Преслав
вх.рег.№2772/1509.2011 г., акт №184, том 8, дело №1398/2011 г., ответниците са
се снабдили с констативен нотариален акт №137 от
13.02.2012 г., том ІІ, рег.№615, дело №97/2012 г. на Нотариус с рег.№592 на НК
с район на действие ВПРС, вписан вх.рег.№465/13.02.2012 г. по описа на Служба
по вписванията гр.В.Преслав за собственост на стопанска сграда-зърносушилня с приемен бункер с РЗП 70
кв.м, стопанска сграда с ел.табло РЗП 12 кв.м, сграда кантар с РЗП 30 кв.м.,
находящи се УПИ ХІV - 310 в кв. 3 по плана на с.***, общ.В., обл.Ш. с площ 12222 кв.м. Същият е обезсилен с Решение по гр.д.№194/2013 г. по описа на ВПРС, постановено
на 08.05.2014 г. и вписано в Служба по вписванията гр.Велики Преслав на
11.06.2014 г. с акт №51, т.1, дв.вх.рег.№1210/11.06.2014 г.
С посоченото Решение по
гр.д.№194/2013 г. по описа на ВПРС, постановено на 08.05.2014 г., влязло в сила
на 31.05.2014 г. и вписано в Служба по вписванията гр.Велики Преслав на
11.06.2014 г. с акт №51, т.1, дв.вх.рег.№1210/11.06.2014 г. е установено със
сила на пресъдено нещо, че ответниците Р.Д.В. и П.Г.В. не са собственици на
следните движими и недвижими вещи в УПИ ХІV - 310 в кв. 3 по плана на с.***, общ.В., обл.Ш.: сграда-зърносушилня
с приемен бункер с РЗП 70 кв.м, стопанска сграда с ел.табло РЗП 12 кв.м, сграда
кантар с РЗП 30 кв.м., сграда-зърносушилня, разположена върху стоманобетонов
фундамент с РЗП 81 кв.м, ведно с 3 бр. редлери, обслужващи складовете и
ел.проводниците и кабелите, обслужващи сушилнята, колиен кантар 50 тона –
съоръжение, цистерна с вместимост 30 тона,разположена върху бетонов фундамент с
РЗП 80 кв.м и цистерна с вместимост 1 тон по отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от ищците по настоящото дело Ф.С.Д.
и М.А.Д..
При установяване, че спорното право не съществува с решение по установителен
иск, ползват се само със сила на пресъдено нещо, диспозитива на решението, не и
мотивите, моментът към който силата на
присъдено нещо установява, че спорното право съществува или не е денят, в който
са приключили устните състезания, след което решението е влязло в сила.
Ако е било установено със сила на пресъдено нещо, че към този момент
правото, съществува или не съществува, то не може да бъде оспорвано въз основа
на факти възникнали преди този момент. Всеки такъв опит ще означава подновяване
на вече разрешен спор.
В конкретният случай с влязлото в сила решение по гр.д.№194/2013 г. на ВПРС
е установено със сила на пресъдено нещо, че ответниците не са собственици на
посочените в диспозитива на решението вещи, включително и върху процесната сграда
към датата на приключване на устните състезания – 04.04.2014 г. С решението не
се установява соченото от ищците право на собственост. Поради изложеното, позоваването на ищците на
установено в мотивите на решението по гр.д.№194/2013 г. на ВПРС право на собственост
на основание чл.92 от ЗС е неоснователно.
Видно и от нотариален акт за продажба на недвижим
имот №113 от 06.06.2012 г., том VІІІ, рег.№3000, дело №646/2012 г. на нотариус
с рег.№592 на НК с район действие ВПРС, правото на собственост върху процесната
сграда-кантар не е прехвърлено от ответниците на ищците.
С определение от 14.08.2014 г. по т.д.№ №335/2012 г. на ШОС е разрешена продажбата на имуществото на К. „П.“ в несъстоятелност при условията на чл.717а и сл. от ТЗ на
имущество, включено в масата на несъстоятелността, сред което е и съоръжението
– колиен катар, посочена като катар *** в т.18. С определение по същото дело на
ШОС от 22.10.2014 г. е разрешено да се извърши нова продажба на имуществото по
реда на чл.717ж от ТЗ с намалена начална тръжна цена на имущество от масата на
несъстоятелността, сред което и съоръжението колиен кантар. С определение от 06.04.2015 г. по т.д.№ №335/2012 г. на ШОС е разрешена продажба по реда на чл.718 от ТЗ на
имуществото на несъстоятелния длъжник – К. „П.“/н/ - съоръжение колиен кантар,
находящ се в с.***, общ.В.Преслав, обл.Ш.
и пет тонен мостови кран.
На 24.04.2015 г. ответниците са закупили от К. „П.“ в несъстоятелност съоръжение – колиен кантар, за което е издадена
фактура №0000000001/24.04.2015 г.
При промяна на синдика на кооперацията с определение от 14.09.2015 г. по т.д.№ №335/2012 г. на ШОС на
новия синдик Д.И. са предадени от предходния такъв, остатъка от имущество от
масата на несъстоятелността. Съоръжението колиен – кантар 50 т към този момент
е било вече продадено от собственика му К.
„П.“ в несъстоятелност, като част от масата на несъстоятелността на
ответниците. Тъй като към 04.04.2014 г. е установено със СПН, че сградата –
кантар не е собственост на ответниците, не е било закупено от ищците, а е било
собственост на кооперацията-третото лице помагач. Поземления имот, върху който
е построена сградата-кантар е собственост на ищците.
В масата на несъстоятелността е останала процесната сградата-кантар, видно
от представените от представителя на третото лице помагач писмени доказателства.
Неоснователно е възражението на ищците, че същата не е включена в масата на
несъстоятелността, т.к в приемно-предавателен протокол от 14.09.2015 г. между
синдиците не е посочена сградата-кантар, т.к това може да се дължи на пропуск,
но видно от писмените доказателства и при
описване и оценка на включените в масата на несъстоятелността и съответно при
продажбата им, същата е включена.
С определение от 22.03.2017 г. съдът по несъстоятелността е разрешил
продажба на процесната сграда от масата на несъстоятелността и продажбата е
извършена от синдика Д.И. и с постановление от 07.06.2017 г., вписано в Служба
по вписванията гр.В.Преслав, вх.рег. №1377/03.07.2017 г., акт.№169, том 4, имотът е възложен на купувача Р.Д.В.,
съответно по презумпцията на СИО на двамата ответници.
От заключението на съдебно-техническата експертиза приета
по делото се установява, какви сгради и съоръжения към момента се намират в УПИ
ХІV - 310 в кв. 3 по плана на с.***, общ.В., обл.Ш. с площ 12222 кв.м. Съответно
не се спори, че процесната сграда се намира в имота и че не може да бъде
отделена от терена, което определя и нейната правна характеристика, като
недвижима такава. Съответно че земята върху която е построена е собственост на
ищците. Сградата кантар с площ 30 кв.м с навес е обособена постройка и
представлява самостоятелен обект на основно застрояване по смисъла на чл.20,
ал.2 вр. с чл.8, ал.1, т.1 от ЗУТ. Както ОСГК на ВКС приема при обосноваване на
възприетото становище в т. 2 на ТР № 8/23.02.2016 г.
по тълк. д. № 8/2014 г., самостоятелна е онази вещ, която може да бъде
разграничена от другите вещи. Сградата кантар е свързана със съоръжението
колиен – кантар, последното собственост на ответниците.
Процесната сграда представлява самостоятелен обект за прехвърлителна сделка, не е била предмет
на принудително изпълнение по ИД№20117750400166 по описа на ЧСИ ***с рег.№775, с район на действие ОС-Ш. и ответниците не са могли да я придобият по реда на чл.92 от ЗС. Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 18.05.2017 г. на ВКС
по т. д. № 5/2015 г., ОСГК, При придобиване на правото на собственост върху
недвижим имот на основание публична продан, ако в постановлението за възлагане
на съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата не
е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана
и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан,
ако същата представлява самостоятелен обект на правото на собственост, не
намира приложение правилото на чл. 92 от ЗС, за да се приеме, че по силата
на постановлението за възлагане е придобита собствеността и върху сградата.
Фактът, че
ответниците упражняват фактическа власт
/владение/ върху имота
е установен с извършения въвод във владение от синдика и не се оспорва от тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ЗС правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона. За да се приеме, че едно лице притежава правото на собственост върху
недвижим имот, следва да бъде установено по категоричен начин, че е придобило
това право чрез един от изброените в закона придобивни способи, а ако
съответният придобивен способ изисква осъществяването на определен фактически
състав, следва да се установи наличието на всички елементи от този фактически
състав.
Досежно позоваване от страна на ищците на давностно
владение, като основание за възникване на правото им на собственост върху
процесния имот, владение по смисъла на чл. 79, ал.2 от ЗС. Съдът взе предвид
следното: Владението на ищците не е добросъвестно, т.к не са придобили имота на
основание годно да ги направи собственик, както беше изложено по – горе, не се
установява от нотариален акт за продажба на недвижим имот №113 от 06.06.2012
г., том VІІІ, рег.№3000, дело №646/2012 г. на нотариус с рег.№592 на НК с район
действие ВПРС, ищците да са закупили сградата-кантар. За да се признае на едно лице правото на
изключителна собственост по отношение на един чужд недвижим имот, разпоредбата
на чл. 79 от Закона за собствеността
установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период
по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ
(corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост,
както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта поведение
на пълноправен собственик (аnimus), т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че
упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Десет
годишния давностен срок не е изтекъл. Освен това от всички представени по
делото писмени доказателства се установи, че от 2012 г. ответниците са
оспорвали собствеността на ищците върху имота, поради което владението им не е
било необезпокоявано.
Изходът на делото при настоящото
разглеждане на спора и релевираното от ответниците искане за присъждане на
реализираните в хода на делото съдебно деловодни разноски до приключване на
устните състезания по него, подкрепено с ангажираните за целта доказателства,обуславят
основателност на искането в доказаните параметри, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ф.С.Д. с ЕГН **********
и М.А.Д. с ЕГН ********** ***, представлявани по пълномощие от адв. Г.С. от ШАК
срещу Р.Д.В. с ЕГН ********** и П.Г.В. с ЕГН ********** ***, представлявани по пълномощие от едв.С.С. от ШАК в
условията на първоначално обективно и субективно съединяване осъдителни искове
с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено в отношенията
между ищците и ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот сграда
кантар с площ 30 кв.м, построена в УПИ ХІV - 310 в кв. 3 по плана на с.***, общ.В., обл.Ш., представляваща едноетажна сграда с
предназначение кантар, както и на поземления имот върху който е построена
същата и да бъдат осъдени ответниците Р.Д.В. и П.Г.В. да им предадат владението върху посочения недвижим
имот, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Ф.С.Д. с ЕГН ********** и М.А.Д.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.Д.В. с ЕГН ********** и П.Г.В. с ЕГН ********** *** сумата от 750.00 лева /седемстотин и петдесет лева/, представляваща
реализирани пред настоящата инстанция разноски за депозит за СТЕ и
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на К. „П.“ЕИК 837062737- в несъстоятелност, представлявана от синдика Д.Н.И., като трето лице-помагач на страната на Р.Д.В. с ЕГН ********** и П.Г.В. с ЕГН ********** ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ш.ски окръжен съд, в двуседмичен срок
от връчването му страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен
съдия: