Р Е Ш Е Н И Е

17.04.2019 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 19 (деветнадесети) март Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 579 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава "ХХVІ" ГПК, чл.322 от ГПК – развод поради разстройство на брака, образувано по искова молба с правно основание чл.49 от СК, без произнасяне за вината, подадена от Ю.Ю.Х. с ЕГН ********** *** срещу И.А.Х. с ЕГН ********** ***. С иска за развод, на осн. чл. 322, ал. 2 от ГПК, са съединени искове за ползването на семейното жилище и за фамилното име на ищцата след развода.

В исковата молба ищцата, твърди че с ответника са сключили брак на 22.10.1987 г. От брака си имали родени две деца, които вече били пълнолетни. След сключване на брака, двамата са заживели в жилището на съпруга в с. Кочово, общ. Велики Преслав, обл.Шумен, ул.“Г. С. Раковски“ №20. В началото отношенията им били нормални, двамата посрещали успехите и неуспехите, радостите и скърбите на съвместния им брачен живот. Преди повече от петнадесет години съпругата напуснала семейното жилище. Оттогава не поддържали никакви контакти помежду си. Отчуждението настъпило отдавна между съпрузите, то е трайно и непоправимо. Всеки имал собствен начин на живот и отчуждението не би могло да бъде преодоляно от съпругата. Бракът помежду им съществувал формално, поради което съпругата счита, че същия е дълбоко и непоправимо разстроен. Моли бракът да бъде прекратен без произнасяне по вината. Счита, че ползването на семейното жилище в с. Кочово, общ. Велики Преслав, обл.Шумен, ул.“Г. С. Раковски“ №20, което е придобито преди брака от ответника, следва да бъде предоставено на него. Моли след прекратяване на брака да бъде запазено брачното й фамилно име Х.. Издръжка между съпрузите, след прекратяване на брака не се дължи. Съпрузите нямат претенции един към друг за движимо имущество.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, подава отговор на исковата молба, с който се солидаризира със становището на ищцата, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и не желае произнасяне за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Желае да му бъде предоставено ползването на семейното жилище, не се противопоставя ищцата да възстанови предбрачното си фамилно име.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

От писмените доказателства - удостоверение за сключен граждански брак в оригинал, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №0002/22.10.1987 г., на Община Велики Преслав, заверени от страната преписи от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0326/19.12.1985 г., изд. от Община Велики Преслав и удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0959/19.07.1994 г., изд. от Община Шумен, се установява, че: на 22.10.1987 г. Ю.Ю.Х. с ЕГН ********** и И.А.Х. с ЕГН ********** са сключили граждански брак, като съпругата е приела фамилно име на съпруга – Х., от брака имат родени две деца, които към датата на предявяване на иска са навършили пълнолетие. От показанията на св. Реджебова, се установява, че съпрузите живеят разделени и не поддържат контакт от петнадесет години. Съпругата работи в чужбина, идва си рядко, има друго жилище, поради което не се вижда със съпруга си, бракът им е разстроен и няма възможност за заздравяване.

Никоя от страните не е направила искане за произнасяне на съда относно вината за разстройството на брака, поради и което на основание чл.49 ал.3 от СК съдът не следва да се произнася по този въпрос.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове за развод на основание чл. 49, ал.1 от СК, и небрачни искове с правно основание чл. 322, ал. 2 изр. 2 ГПК вр. чл. 53 и чл. 56 от СК.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49, ал. 3 ОТ СК:

Съгласно указанията на ВС, дадени в Постановление № 10 от 3.XI.1971 г. на Пленума на ВС, развод се допуска само при дълбоко и непоправимо разстройство в брака. Абсолютните бракоразводни основания са отречени. Във всеки отделен случай съдът трябва да установи, че брачните отношения на съпрузите са разстроени дълбоко и непоправимо и че бракът е опразнен от съдържание. Съдът трябва да обсъди всички субективни и обективни причини, посочени от страните, и да прецени какво отражение са дали те в съзнанието на съпрузите и в брачния им живот. Всяка конкретна причина, колкото и значителна да е тя (изневяра, пиянство и др.), не може да бъде приравнена със състоянието на дълбоко и непоправимо разстроен брак. Възможно е тя да не е дала съществено отражение върху съзнанието на другия съпруг и върху брачните отношения. Съдът трябва да прекрати брака само когато констатира, че разстройството в него е дълбоко и непоправимо и че запазването му не създава нормални условия на живот на съпрузите и за отглеждане на децата им.

Дълбоко според ВС е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее. Продължителната фактическа раздяла между съпрузите може да предизвика дълбоко и непоправимо разстройство, какъвто е и настоящия случай. Нейното отражение върху състоянието на брачните отношения се преценява за всеки конкретен случай.

Доколкото в исковата молба и в отговора от страна на ответника не се съдържа искане за произнасяне на съда по въпроса за вината, на основание чл. 49, ал.3 от СК, то съдът не дължи произнасяне и по този въпрос. Липсата на съвместен живот от повече от петнадесет години е обстоятелство спомогнало за разпадане на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и имуществени. Събраните и обсъдени по-горе доказателства, според съда разкриват липсата на минимално изискуемото от морала и закона съдържание на брачната връзка, а именно между страните липсва физическа и морална близост, напротив налице е отчужденост, няма възможност за заздравяване на брака, което налага изводът, че същият е дълбоко и непоправимо разстроен, т.е. е налице основание за прекратяването му.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 56 ОТ СК

Семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство - съпрузите, децата и пълнолетните членове на семейството. Законът има предвид жилището, ползвано до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла - деня на раздялата. Предвид, собствеността на жилището, което е придобито преди брака от ответника и напускането му от ищцата, съдът намира, че ползването на семейното жилище с.Кочово, общ.Велики Преслав, обл.Шумен, ул.“Г. С.Раковски“ №20, следва да бъде предоставено, след прекратяване на брака на съпруга. От доказателствата по се установи, че съпругата го е напуснала.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 322, ал. 2 ГПК вр. ЧЛ. 145 ОТ СК

Предвид, изразеното от страните и работоспособната възраст на ищцата и ответника, съдът счита, че издръжка между съпрузите не следва да се присъжда.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 53 ОТ СК:

Предвид направеното от съпругата искане за запазване на брачното фамилно име, съдът намира, че следва за в бъдеще ищцата да продължава да носи фамилия – Х..

Страните нямат ненавършили пълнолетие деца.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК разноски между страните не се дължат. Съобразно същата норма и на основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и съобразно доходите на страните, съдът намира, че следва да бъде определена окончателна държавна такса за водене на делото в размер на 50 лева, от които предварително от ищцата са внесени 25 лева, разликата от 25 лева подлежи на доплащане от ответника.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал.1 от СК, брака между Ю.Ю.Х. с ЕГН ********** *** и И.А.Х. с ЕГН ********** ***, сключен на 22.10.1987 г. с акт за сключен граждански брак №0002/22.10.1987 г., на Община Велики Преслав, обл.Шумен, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с.Кочово, общ.Велики Преслав, обл.Шумен, ул. “Г. С.Раковски“ №20 на мъжа И.А.Х. с ЕГН **********, като констатира че Ю.Ю.Х. с ЕГН ********** го е напуснала.

ПОСТАНОВЯВА след развода жената да запази брачното си фамилно име Х..

ОБЯВЯВА, че след прекратяването на брака с влизане в сила на настоящото решение, страните няма да си дължат издръжка по между си.

ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК вр. чл. 1 и чл. 6, т.2 от ТДТСГПК И.А.Х. с ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата по сметка на ВПРС окончателна държавна такса в размер на 25.00 лева при допускане на развод.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните, чрез процесуалните им представители, ведно със съобщението за изготвянето и обявяването му

Районен съдия: