Р Е Ш Е Н И Е

 

  04.04.2019 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                Година 2019                    Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав                                                 трети  състав

На 20 (двадесети) март                                                                 Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                   Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 649 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство по чл. 239 от ГПК – ПОСТАНОВЯВАНЕ НА НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ.

            Предявени са искания с правно основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от СК.

            В исковата си молба ищцата Р.С.А. твърди, че с ответника С.Р.С. са родители на детето Р.роден на *** година. Страните съжителствали за кратко, като грижите за детето били поети от майката. Родителите на последната се установили в Р.А., като нейното намерение също било да полага труд в посочената държава. Ответникът, обаче, не давал съгласие за пътуване на детето извън пределите на страната, като понастоящем то било отглеждано от своята прабаба в гр. С.Ищцата моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде заменено липсващото съгласие на родителя С.С. за подаване на заявление и снабдяване с паспорт на детето и за разрешаване на детето да пътува извън пределите на страната единствено със съгласието на своята майка и законен представител, до Р.А., за срок от четири години, неограничен брой пътъвания през годината. Моли, да й бъдат присъдени деловодните разноски.

            В съдебно заседание пълномощникът на ищцата прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

            Ответникът С.С. не изразява становище по иска, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави искания, вкл. за разглеждане на делото в негово отсъствие и не се явява и не се представлява в първото по делото заседание.

            Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.

            В първото по делото заседание на 20.03.2019 г., съдът с определение е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:

            По чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК: ответникът не се явява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение № 474/10.10.2018 г., г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. Определението е връчено на ответника, на 18.10.2018 г., чрез роднината Н.М.на ответника, по реда на чл. 46 от ГПК.

            По чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искания, ищцата се позовава на следните приети по делото доказателства: удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № 1106/15.09.2006 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен, договор за наем от 01.08.2014 г., удължение на договор за наем от 01.08.2018 г., трудов договор от 08.01.2018 г., писмен доклад изх. № ПР/Д-Н-ВП/75-001 от 07.11.2018 г., изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” общ. В. Преслав ведно с допълнението му изх. № ПР/Д-Н-ВП/75-003 от 05.03.2019 г. и свидетелските показания на Н.М.С.(прабаба на детето и възходяща по права линия от втора степен с ответника).

            Настоящият състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенциите по чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от СК. Тоест, предявените искания са вероятно основателни, което обосновава наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.

            Изслушано в съдебно заседание, детето Н.М. изразява желанието си да пътува с майка си извън пределите на страната.

            В допълнението към социалния доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане“ общ. В. Преслав се сочи, че с оглед интересите на детето, липсват данни за наличие на пречки за пътуванията му в чужбина заедно с майка си, при условията, посочени в исковата молба.

            Подадена е молба за решаване на спор при разногласие между родители за пътуване на детето им в чужбина. В това производство съдът не решава този правен спор със сила на пресъдено нещо, а само администрира тези материални правоотношения, като преценява конкретните факти с оглед интересите на детето, и вземайки предвид и правата на родителите, замества или отказва да замести липсващото съгласие на единия родител за пътуването на детето извън пределите на Република България. Разрешение за неограничено извеждане на детето от територията на страната без съгласие на единия от родителите, не е в интерес на детето. Разрешение може да бъде дадено за определен период в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави, като интересът на детето се преценява във всеки конкретен случай.

            Предвид гореизложеното и съобразно приетата вероятна основателност на исканията, съдът намира, че при съобразяване на интереса на детето, молбата следва да бъде уважена, като бъде заместено съгласието на родителя С.С. за издаване на личен документ – паспорт, необходим за пътуване в чужбина на малолетното дете Н.М. и за неограничен по брой негови пътувания до Р.А., за срок от четири години, считано от влизане в сила на настоящото решение.

            Поради необжалваемостта на настоящото неприсъствено решение, приложението на разпоредбата на чл. 127а, ал. 4 от СК (допускане на предварителното му изпълнение), се явява безпредметно.

            На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото, в общ размер от 450,00 лева.

            Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

            На основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от Семейния кодекс, ДОПУСКА издаването от компетентния орган по Закона за българските лични документи, на паспорт на малолетния Н.М. С.Р. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Шумен от родители Р.С.А. с ЕГН ********** и С.Р.С. с ЕГН **********, по заявление по чл. 45, ал. 1 от ЗБЛД, подадено само от родителя му Р.С.А., без съгласието на другия родител С.Р.С..

            В случай на издаването му, паспортът ДА СЕ ПОЛУЧИ от родителя Р.С.А., по реда на чл. 45, ал. 2 от ЗБЛД.

            На основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от Семейния кодекс, РАЗРЕШАВА на малолетния Н.М. С.Р. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Шумен от родители Р.С.А. с ЕГН ********** и С.Р.С. с ЕГН **********, ДА ПЪТУВА извън пределите на Република България – до Р.А., за неограничен по брой пътувания, заедно с майка си Р.С.А. с ЕГН **********,***, без съгласието на баща си С.Р.С. с ЕГН **********,***, за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящото решение.

            На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА С.Р.С. да заплати на Р.С.А. направените разноски по делото в размер на 450,00 лв. (четиристотин и петдесет лева).

 

            Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

            В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът може да поиска неговата отмяна от въззивния Окръжен съд – Шумен, ако е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.

 

 

                                                                                 Районен съдия: