Р Е Ш Е Н И Е

19.04.2019 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2019 Град В.П.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 21 (двадесет и първи) март Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 827 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с иск за развод поради разстройство на брака с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, предявен от Ц.Г.Д. с ЕГН ********** с пост.адрес ***, чрез пълномощника адв.В.Н. от ШАК срещу П.Ж.П. с ЕГН ********** с пост.адрес ***, по който ищцата моли гражданският брак между страните да бъде прекратен по вина на съпруга, с иска за развод, на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, са съединени: иск с правно основание чл. 59, ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права след развода, за определяне на мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между детето и родителите, иск за издръжка на дете от родител с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК, иск за издръжка за минало време за периода 05.11.2017 г. - 05.11.2018 г. с правно основание чл.149 от СК, иск с правно основание чл. 56, ал. 1 от СК за предоставяне ползването на семейното жилище след развода и иск с правно основание чл. 53 от СК за фамилното име на ищцата след развода.

В исковата молба ищцата, твърди че с ответника се познавали от деца, тъй като и двамата са били родом от гр. Н.П.. В последствие заживели на семейни начала първоначално в гр. Н.П., по-късно в гр. София, а след като отишли на работа в Република Гърция там сключили и граждански брак на 11.10.2013 г. От брака имали родено едно дете А. П., родено на ***г. в гр. Атина, Република Гърция. В началото отношенията им били нормални, но от началото на 2015 г. се влошили и станали нетърпими, и то единствено поради поведението на ответника, същият безпричинно предизвиквал скандали, които в последствие прераснали в побой и психически тормоз. Ответникът станал агресивен, невъздържан, груб, предизвикателен. В началото на 2015 г. ищцата заедно с детето се прибрала в България при своите баба и дядо в гр. В.П., където и в момента живее, детето посещава детска градина, а ищцата започнала работа на трудов договор. След фактическата раздяла детето се отглеждало от майката, като през този период бащата няколкократно си е идвал в Република България за по няколко седмици, ищцата не е препятствала контактите на детето с бащата, като едновременно с това ответникът е изпращал парична сума периодично, но не всеки месец и сумата е била определена от него. До момента ищцата сама е отглеждала детето си. През месец август 2018 г. ответникът след като се прибрал в РБългария ищцата направила опит да заздрави брака си в интерес на детето, като живели съвместно и полагали общи грижи за детето, което продължило един месец. След което отношенията им отново се влошили и единствено поради поведението на съпруга, който следял и заплашвал ищцата. Отказвал да бъде прекратен брака им по взаимно съгласие. Упражненото върху ищцата психическо насилие ескалирало на 05.11.2018 г., когато ответника й нанесъл побой и я заплашил с пистолет опрян в гърлото й. Подала сигнал в полицията. Издадена е и заповед за защита по гр.д.№834/2018 г. по описа на ВПРС. В исковата молба се твърди, че към настоящият момент, бракът между страните съществува само формално. Моли бракът да бъде прекратен по вина на ответника. Моли родителските права върху роденото по време на брака малолетно дете да бъдат предоставени на нея, като ответника да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето А. в размер на 200 лв. Предлага и режим на лични контакти на ответника с детето. Семейното жилище тя е напуснала и не претендира ползване след прекратяване на брака. Съпругата е била с фамилното име Д. преди брака и не е приела фамилното име на съпруга. Моли да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В рамките на срока по чл. 131 от ГПК, ответника П.Ж.П. с ЕГН ********** *** с адрес за призоваване гр.В.П., обл.Ш., ул.“Й.Г.“№2, адвокатска кантора Г.И. предявява срещу ищцата Ц.Г.Д. с ЕГН ********** с адрес *** насрещни обективно съединени искове с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, по който ищеца моли гражданският брак между страните да бъде прекратен без произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака, с иска за развод, на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, са съединени: иск с правно основание чл. 59, ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права след развода на бащата и за определяне на мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между детето и родителите, иск за издръжка на дете от родител с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК и иск с правно основание чл. 56, ал. 1 от СК за предоставяне ползването на семейното жилище след развода на ищеца.

Производството по насрещния брачен иск е прекратено на осн.чл.321, ал.1 от ГПК, поради което съдът приема насрещната искова молба, като отговор на исковата молба на осн.чл.131 от ГПК.

В отговора се твърди, че страните са сключили граждански брак на 11.10.2013 г. в гр. Атина, Република Гърция. От брака си имат родено едно дете А. П., с ЕГН **********. След брака си страните заживели в семейното жилище, находящо се в гр. Н.П., обл. Ш., ул. „С.К.“ № 48, вх. А, ет. 6, което е собственост на родителите на ответника. За поддържане на семейството и осигуряване на препитание след известно време съпруга отново заминал да работи в Република Гърция, като често идвал в Република България. През този период ответницата заедно с детето напуснала семейното жилище в гр. Н.П. и отишла да живее при родителите си в гр. В.П.. Ответникът продължил да работи в Република Гърция, изпращал редовно пари за семейството си, но съпругата се пригодила към друг начин на живот без него. Не оспорва, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, изпразнен от съдържание, не се консумира и също желае неговото прекратяване, но без произнасяне за вината. Заявява, че желае родителските права по отношение на роденото от брака им непълнолетно дете А. да бъдат предоставени на него, като майката да бъде осъдена да заплаща чрез него, като законен представител на малолетното дете, издръжка в размер на 140.00 лв., месечно, считано от датата на предявяване на насрещният иск. Предлага да бъде определен режим на лични контакти на майката с детето, както и семейното жилище в гр. Н.П., придобито от родителите му да остане за негово ползване, след прекратяване на брака. Твърди, че по време на претендирания период за издръжка за минало време е предоставял такава на детето си.

Ищцата оспорва изцяло изложените в отговора обстоятелства. Счита че бракът им е бил изчерпан от съдържание и то не по нейна вина, поддръжа първоначалната искова молба.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник. Поддържат изложеното в исковата молба.

Дирекция "Социално подпомагане" - гр.В.П., редовно призовани, не изпращат представител, като са депозирали социален доклад.

Дирекция "Социално подпомагане" - гр.В.П., редовно призовани, не изпращат представител, като са депозирали социален доклад.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

От писмените доказателства - удостоверение за сключен граждански брак в оригинали, респ. официално заверени преписи на: удостоверение за сключен граждански брак №5200130061 от 06.11.2013 г., изд. въз основа на акт за граждански брак №0061/06.11.2013 г. съставен в гр.Н.П., удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане №0010/02.04.2014 г. съставен в гр.В.П., удостоверение изх.№1473/05.11.2018 г., изд. от „ЙОМИ“ЕООД, договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти от 15.10.1991 г., бордера от ОББ от 20.08.2018 г.; 27.08.2018 г.; 03.09.2018 г.; 07.09.2018 г.; 13.09.2018 г.; 17.09.2018 г.; 20.09.2018 г.; разписка №07000795668371 от 03.09.2018 г.; разписка №07000810157918 от 01.11.2081 г., социален доклад изх.№ ПР/Д-Н-ВП/16-002/13.03.2019г. от Д”СП” В.Преслав, писмо изх.№ПР/Д-Н-ВП/16-003/15.03.2019г. от Д“СП“ гр. Н.П., справка изх.№2126#1 от 26.02.2019г., изготвена от ТД на НАП, офис гр. Ш. за осигурителния доход на Ц.Г.Д. и П.Ж.П.;молба от Ц.Д. с приложени писмени доказателства: Решение №29 от 07.02.2019г. на ШОС, Решение №361 от 06.12.2018г. на ВПРС; график на смените на ищцата от м. ноември 2018г. до м. март 2019г. от „ЙОМИ” ЕООД гр. В.Преслав се установи, че страните са сключили граждански брак на 11.10.2013 г. в гр.Атина, Република Гърция, като съпругата е била с фамилното име Д. преди брака и не е приела фамилното име на съпруга. От брака си имат родено едно дете А. П. род. на *** г. с ЕГН **********. Липсват данни за доходите на бащата. От справка от ТД на НАП гр. Варна, офис Ш. и удостоверение от работодателя се установи, че майката реализира месечен доход около 570,00 лв. Семейното жилище находящо се в гр. Н.П., обл. Ш., ул. „С.К.“ № 48, вх. А, ет. 6 е собственост на родителите на съпруга. От социалният доклад се установява, че съпрузите живеят разделени от началото на 2015 г., като в интерес на детето през периода август-ноември 2018 г. са правени няколкократни опити за сплотяване на семейството, но всичките неуспешни. Ежедневните грижи за детето се полагат от майката. Двамата обитават жилището на бабата и дядото на съпругата, находящо се в гр. В.П., обл. Ш., ул. „Цанко Церковски“ № 11. Детето А. е в добро здравословно състояние и се отглежда при добри битови условия, задоволени са всички негови потребности съобразно с възрастта му. В отглеждането на детето, майката се подпомага от разширения роднински кръг, които разпознават нуждите на момчето и успяват да ги задоволят материално и морално. Детето посещава детска градина в гр. В.П., има изградена приятелска среда. По данни на майката, бащата на детето е изпращал подаръци, колети с дрехи, както и пари, но не ежемесечно.

От гласните доказателства - показанията на водените от ищцата свидетели: Наталия Николаева и Сребрина Митева /и двете колежки на ищцата/, се установява, че от 2-3 години съпрузите са във фактическа раздяла, като майката полага непосредствените грижи за детето и задоволява всички негови потребности съобразно пола и възрастта му. Отношенията между съпрузите се изострили, като не посочват конкретна дата, но от 2-3 години съпругата напуснала семейното жилище, заедно с детето и заживяла в дома на своите баба и дядо в гр. В.П.. Възприятията им били от споделеното от ищцата.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове за развод на основание чл. 49, ал. 3 във вр. ал.1 от СК, и небрачни искове с правно основание чл. 322, ал. 2 изр. 2 ГПК вр. чл. 53, чл. 56, чл. 59 и чл. 143 и чл.149 от СК.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49, ал. 3 ОТ СК:

Съдът приема за установено, въз основа на събраните в хода на делото гласни доказателства, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, за което липсва спор по делото. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения. Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал.3 от СК. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла и изобщо нямат контакти помежду си, въпреки непродължителния период от време, говори за прекъсване на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и имуществени. Поведението на съпруга също е станало причина за разстройството на брака. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения.

По въпроса за вината: Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, разпределение на отговорностите, свързани със съвместното съжителство и грижите за семейството. В настоящото производство, от събраните писмени доказателства и свидетелски показания се установи, че ответникът с поведението си – неполагане на грижи за детето и семейството, скандали и побой на съпругата си, заплахи, са допринесли за разстройството на брачните отношения. Съдът счита за необходимо да отбележи, че кредитира като обективни, последователни и взаимно непротиворечиви показанията на всички водени свидетели. С оглед изложеното съдът приема, че се доказа дълбокото и непоправимо разстройство на брака по изключителна вина на ответника.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 59 ОТ СК:

Водещ критерий при решаване на въпроса за предоставянето на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете е интереса на детето, преценен след изследване на съответните обстоятелства изброени в ал. 4 от същата норма - полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. В контекста на изложеното, съдът кредитира изготвения социален доклад. Взе предвид полът на детето и възрастта му, обуславяща необходимост от значителна ангажираност при отглеждането му и възможността на трети лица да помагат на майката, както финансово, така и чрез полагане на непосредствени грижи. По изложените съображения, съдът в контекста на конкретния казус счита, че упражняването на родителските права следва да бъдат предоставени на майката, при която определя местоживеенето на детето. Предвид изложеното, възрастта на детето, отсъствието на бащата и необходимостта от поддържане и възстановяване на връзката между бащата и детето, следва да бъде пределен режим на лични контакти на бащата с детето, както следва: всяка първа и последна неделя от месеца без преспиване при бащата от 10.00 часа до 17.00 часа в неделя.

Съдът не намира основание за прилагане на защитните мерки по чл. 59, ал. 8, т. 2 СК.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 143 ОТ СК:

Като съобрази обстоятелството, че упражняването на родителските права по отношение на детето се предоставят на майката, като детето ще продължи да живее с нея, съдът намира, че следва да се определи размера на издръжката в полза на детето, която следва да се заплаща от бащата. По отношение на дължимата издръжка, съдът се съобрази с възрастта на детето, нуждата му от храна и облекло, както и с възможностите на родителите. Майката реализира доходи в размер на около 570.00 лв. месечно. Не се събраха доказателства към настоящият момент за получаваните доходи в чужбина на бащата, поради което съдът приема за база на неговите доходи минималната работна заплата в Гърция където същият работи, а именно 683,76 EUR на месец. Няма данни родителите да са нетрудоспособни, както и няма данни да издържат други непълнолетни деца.

С Постановление № 170 на МС от 17.08.2018 г. е определен размера на линията на бедност за страната за 2019 г.(обн. ДВ бр. 70 от 24.08.2018 г.) в размер на 348 лв. месечно. Предвид установените доходи от родителите и необходимите средства за издръжка, съобразени с възрастта и нуждите на детето, съдът счита че следва да бъде определена месечна издръжка за детето в размер на 300.00 лв., от които 100.00 лв. да се заплаща от майката, която полага и непосредствените грижи по отглеждането и 200.00 лв. от бащата, който следва да бъде осъден да заплаща посочения размер, считано от подаване на исковата молба в съда – 05.11.2018 г., с падеж десето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като се заплаща на детето чрез майката.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 149 ОТ СК:

Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година назад от предявяването на иска. По делото не се установи, бащата да е заплащал издръжка за минал период. От представените от ответника разписки за различни суми в периода м.08.2018 г. – м.11.2018 г. се установява, че същият е получил различни суми, но не са представени доказателства, че същите са предоставяни за издръжка на детето. Разписките са доказателство единствено, за получаваните от него доходи в този период. Даваните средства от него чрез подаръци или други не са средства за издръжка. Предвид установеното по делото – че бащата от момента на раздялата между родителите не е предоставял средства за издръжка на детето, следва да се присъди издръжка и за минало време, считано от 05.11.2017 г. до 05.11.2018 г., включително. Относно размера й съдът намира, че същата следва да бъде в размер на 150.00 лв. месечно /като съобрази ПМС № 22/26.01.2017 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната за 2017 г. и ПМС № 316/20.12.2017 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната за 2019 г. / или общо в размер на 1800.00 лв. Искът за издръжка за минало време следва да бъде отхвърлен в останалата му част до пълният предявен размер, като неоснователен.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 56 ОТ СК

Поради напускането на семейното жилище от ищцата, което е било придобито от родителите на ответника и местоживеенето му в него, съдът намира, че ползването на семейното жилище в гр.Н.П., общ.Н.П., обл.Ш., ул.“С.К.“№48, вх. А, ет. 6, ап. 21, след прекратяване на брака следва да бъде предоставено на съпруга, като констатира, че съпругата го е напуснала.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 322, ал. 2 ГПК вр. ЧЛ. 145 ОТ СК

Като взе предвид работоспособната възраст на ищцата и ответника, съдът счита, че издръжка между съпрузите не следва да се присъжда.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 53 ОТ СК:

Предвид направеното от съпругата искане, както и че е била с фамилно име Д. преди брака и не е приела фамилното име на съпруга, съдът намира, че следва за в бъдеще да запази предбрачната й фамилия – Д..

Предвид изхода на делото и на основание чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК, ответника следва да заплати на ищцата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавната такса за образуване на делото в общ размер на 625.00 лв. Съобразно същата норма и на основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и съобразно доходите на страните, съдът намира, че следва да бъде определена окончателна държавна такса за водене на делото в размер на 50.00 лева, от които предварително от ищцата са внесени 25.00 лева, разликата от 25.00 лева подлежи на доплащане от ответника. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса по иска за издръжка по чл. 143 от СК в размер на 288.00 лв. и по чл.149 от СК в размер на 72.00 лв., общ размер на 360.00 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 3 вр. ал. 1 от СК бракът между Ц.Г.Д. с ЕГН ********** с пост.адрес *** и П.Ж.П. с ЕГН ********** с пост.адрес ***, сключен на 11.10.2013 г. в гр. Атина, Република Гърция, с акт за граждански брак №0061 от 06.11.2013 г. изд. от Община Н.П., обл.Ш., поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА, като ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения има съпруга П.Ж.П..

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака между страните дете А. П. род. на *** г. с ЕГН ********** на майката Ц.Г.Д. с ЕГН **********, при която определя местоживеенето му.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата П.Ж.П. с ЕГН ********** с детето А. П. род. на *** г. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и последна неделя от месеца без преспиване при бащата от 10.00 часа до 17.00 часа в неделя.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 от СК, бащата П.Ж.П. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка на детето А. П. род. на *** г. с ЕГН ********** в размер на 200.00 лв./двеста лева/, чрез неговата майка и законен представител Ц.Г.Д. с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от завеждането на иска пред съда - 05.11.2018 г., с падеж десето число на всеки месец, за който издръжката се отнася, до настъпване на основание за изменението или прекратяването й.

ОСЪЖДА П.Ж.П. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на малолетното дете А. П. род. на *** г. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка Ц.Г.Д. с ЕГН **********, сумата от 1800.00 лв. /хиляда и осемстотин лева/, представляваща издръжка за периода от 05.11.2017 г. до 05.11.2018 г., включително, считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва до окончателното й изплащане, на осн.чл.149 от СК.

ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за минало време в останалата му част до пълния предявен размер като неоснователен.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Н.П., общ.Н.П., обл.Ш., ул.“С.К.“№48, вх. А, ет. 6, ап. 21 на мъжа П.Ж.П. с ЕГН **********, като констатира, че жената Ц.Г.Д. с ЕГН ********** го е напуснала.

След прекратяване на брака съпругата Ц.Г.Д. с ЕГН **********, ЗАПАЗВА предбрачното си фамилно име – Д..

ОБЯВЯВА, че след прекратяването на брака с влизане в сила на настоящото решение, страните няма да си дължат издръжка по между си.

ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 изр.1 от ГПК вр. чл. 1 и чл. 6, т.2 от ТДТСГПК и чл. 78, ал. 6 ГПК П.Ж.П. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ВПРС окончателна държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/лева по иска за развод.

ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 изр.1 от ГПК и чл.78, ал.1 от ГПК, П.Ж.П. с ЕГН ********** да заплати на Ц.Г.Д. с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 625.00 лв./шестстотин двадесет и пет лева/.

ОСЪЖДА на основание чл. 1 от ТДТСГПК и чл. 78, ал. 6 ГПК П.Ж.П. с ЕГН **********, да заплати в полза на Държавата по сметка на ВПРС окончателна държавна такса в размер на 360.00 лева върху определената издръжка, включително и за минало време.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка на основание чл.242, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните ведно със съобщението за изготвянето и обявяването му.

Районен съдия: