Р Е Ш Е Н
И Е
02.04.2019
год.
Номер . . . . . . . .
. . . Година
2019 Град
Велики Преслав
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд – Велики Преслав трети състав
На
20 (двадесети) март Година 2019
В публично
съдебно заседание, в следния състав:
Председател Стоян Момов
Секретар Марияна
Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Стоян Момов
гражданско дело номер 851 по описа за 2018 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 150 от СК.
В
исковата молба малолетният ищец В.Х.Н., чрез родителя и законния си представител
В.В.В. твърди, че ответникът Х.Н.Н. е неин баща. С решение по гр.д. № 167/2014
г. по описа на Районен съд – Велики Преслав (влязло в сила на 22.10.2014 г.),
последният бил осъден да плаща месечна издръжка на детето си в размер на 110,00
лева. През изминалите години многократно нараснали потребностите на детето,
като се наложило и провеждането на лечение и закупуване на ортопедични обувки,
предвид страдание от халтавост на тазобедрените стави и от плоскостъпие. Моли
съда да постанови решение, по силата на което да измени размера на дължимата от
ответника издръжка, като го увеличи от 110,00 лв. на 200,00 лв. месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба – 13.11.2018 година.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК,
ответникът, подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска по размер. Сочи,
че е невъзможно да отделя повече от предвидения въз основа на закона минимален
размер на месечната издръжка за всяко от децата си (съответно твърдян като 110
лв. и 120 лв. месечно), твърдейки наличието и на друг свой низходящ, за когото
плащал месечна издръжка от 120 лева.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: видно от удостоверение за раждане
от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № 59/30.04.2008 г., съставен от длъжностното
лице по гражданското състояние в Община Велики Преслав е, че В.В.В. и Х.Н.Н. са
родители на детето В., родена на *** година. От приложеното гр.д. № 167/2014 г.
по описа на ВПРС се установява, че с решение № 196 от 18.08.2014 г., влязло в
сила на 22.10.2014 г., Х.Н. бил осъден да заплаща на детето си В. месечна
издръжка в размер на 110,00 лева, считано от 07.04.2014 година. Съдът
констатира от представеното удостоверение № 4908/22.10.2018 г., изд. от ОУ „Св.
Св. Кирил и Методий“ гр. Велики Преслав, че детето В.Н. е записано като редовен
ученик в 4б клас за учебната 2018/2019 година. От представените копия от стр. 2,
3, 4 и 5 на задграничния паспорт на детето В. се установяват пътуванията й в
чужбина.
По делото е представено извлечение
от ведомост за заплати за месец юли, мес. август и мес. октомври
В приложения социален доклад,
изготвен от служители на Дирекция „Социално подпомагане“ общ. В. Преслав се
излага, че В.В. и детето В.Н. обитават едноетажна къща, лична собственост на
родителя В.В., находяща се в гр. В. Преслав, където били осигурени много добри хигиенно-битови
условия. В. била ученичка в четвърти клас в учебно заведение в гр. Велики
Преслав. Сочи се, че майката на детето полагала адекватни грижи за същото и
задоволява потребностите й. Същата била безработна и неосигурена. Реализирала
доходи от сезонна работа през летния сезон. От друга страна, ответникът плащал
присъдената издръжка, но не поддържал контакт с дъщеря си.
Ответникът има алиментни задължения
към пълнолетния си син – студент, на който изплаща издръжка в размер на 120 лева.
В показанията си, разпитаните като
свидетели по делото Павлина Димитрова и Теодора Янкова излагат, че познават и често
общуват неформално с ищцата и детето В.. Детето посещавало уроци по танци и
баскетбол, като всички разходи се поемали от майката. Също така, В. имала
„плоско стъпало“, поради, което се налагало закупуване на специални ортопедични
обувки, които стрували в пъти повече от обикновените.
Предвид установената по-горе
фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
От предходното определяне на издръжката,
дължима от Х.Н. на детето му В. са изминали повече от четири години, през който
период потребностите на детето са нараснали в голяма степен. Последният извод
се отнася и за доходите на ответника. Предвид горното, съдът приема, че е
налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, което прави
депозирания иск частично основателен и доказан.
Досежно
размера на издръжката: според чл. 142, ал. 1 от СК, същият се определя в
зависимост от нуждите на детето и от възможностите на дължащия издръжката родител.
Съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от минималната работна заплата (понастоящем, на осн. ПМС
№ 320/20.12.2018 г. – 1/4 от
560 лв.). Издръжка на ненавършило пълнолетие дете се дължи от
родителите му, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, на осн. чл. 143, ал. 2 от СК.
В процесния случай, съдът, като
съобрази потребностите на детето, обусловени от 10-годишната му възраст
(считано към 20.03.2018 г.), както и материалните възможности на неговите
родители, определя обща месечна издръжка за детето В. в размер на 270 лв., от
които бащата следва да заплаща по 160,00 лв. месечно, а останалите следва да останат
в тежест на майката, която го отглежда. При определяне на общия размер на издръжката
и на частта, дължима от ответника, съдът съобрази събраните доказателства за
финансовите възможности на двамата родители, съобразно разпоредбата на чл. 142,
ал. 1 от СК. Взе предвид и възникналите потребности на детето предвид
спецификата на страданията и облекчаващата (преодоляващата) ги медицинска и
специализирана терапия спрямо тазобедрените стави и плоскостъпието при детето. По-голямото
парично участие на бащата в случая се дължи на факта, че непосредствената
тежест по грижите по отглеждането и възпитанието на детето се понася от
майката. Увеличеният размер на издръжката се дължи от датата на депозиране на
исковата молба – 13.11.2018 г., ведно със законната лихва за всяко забавено
месечно изплащане, до настъпване на законни причини, изменящи или погасяващи
правото на издръжка.
Искът за изменение на издръжката, в
останалата му част на 160 лв., до пълния предявен размер от 200 лв. месечно,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 1 от ТДТ по ГПК вр.
чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 72,00 лв. – върху размера на увеличението на издръжката.
Законния представител на малолетния
ищец следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 26,67 лв. представляваща
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК,
следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта му
относно присъденото изменение на издръжка.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
На основание чл. 150 от Семейния кодекс, ИЗМЕНЯ размера на определената с влязло в сила на 22.10.2014 г. решение № 196 от
18.08.2014 г. по гр. д. № 167/2014 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав издръжка по чл. 143, ал. 2 от СК на ненавършило
пълнолетие дете от родител, дължима от родителя Х.Н.Н. с ЕГН **********,***, на
своето малолетно дете В.Х.Н. с ЕГН **********, чрез родителя и законен
представител В.В.В. с ЕГН ********** – и двете с постоянен адрес: ***, КАТО Я
УВЕЛИЧАВА от 110,00 лв. (сто и десет лева) на 160,00 лв. (сто и шестдесет лева)
месечно, считано от датата на предявяване на иска за изменението – 13.11.2018
г., до настъпването на законни предпоставки за изменение
или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко
забавено месечно изплащане, на основание чл. 146, ал. 1, пр. 2 от СК.
ОТХВЪРЛЯ
иска за изменение на издръжката в останалата му част над 160,00 лв., до пълния
предявен размер от 200,00 лв., като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 69, ал. 1, т. 7 от
ГПК, ОСЪЖДА Х.Н.Н. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд – Велики Преслав, държавна такса в размер на 72,00 лв.
(седемдесет и два лева) върху размера на увеличението на издръжката.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ОСЪЖДА В.В.В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Х.Н.Н. с ЕГН ********** сумата 26,67
лв. (двадесет и шест лева и 67 стотинки), представляваща направени разноски по
делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК,
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъденото
изменение на издръжка.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд – Шумен, в двуседмичен срок, считано от 03.04.2019 година, на основание чл.
315, ал. 2 от ГПК.
Районен съдия: