Р Е Ш Е Н И Е

 

18.04.2019 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                 Година 2019                   Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав                                                 трети  състав

На 18 (осемнадесети) март                                                          Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                 Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

АНД дело номер 221 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Р.Д.Ч. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 8/25.05.2018 г., издадено от Заместник-кмета на О.В. ***.

            В същността на обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Оспорват се изрично фактическите констатации в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Излага се, че липсват доказателства за извършване на нарушение именно лично от жалбоподателя. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и неправилно.

            В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

            Въззиваемата страна, в хода на съдебното производство, чрез пълномощника си, намира, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно.

            Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 29.01.2018 г. М.Ш.И. – специалист „Екология и управление на отпадъците“ в О.В. въз основа на получен сигнал и след извършена на 04.01.2018 г. проверка на място, съставил акт за установяване на административно нарушение № 1/29.01.2018 г. срещу Р.Д.Ч. с ЕГН **********, за това, че „На 04.01.2018 г., около 14,00 ч, в гр. Върбица от жилищния си имот на ул. „***“ е пуснал битови-отпадни води по ул. „***“. Отпадните води бяха с тъмен цвят и остра миризма, с което нарушил чл. 17, т. 7 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред при О.В.“. Актът е съставен в отсъствието на нарушителя, като му е предявен и връчен на 29.03.2018 г., и е подписан от него с бланкетно посочване за наличието на възражения.

            На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 8/25.05.2018 г., от ***Заместник-кмет на О.В. с което на Р.Д.Ч. е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лв., на осн. чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 37, ал. 1 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на Общински съвет – Върбица, за това, че „На 04.01.2019 г., около 14:00 ч, в гр. Върбица от жилищния си имот на ул. „***“ е пуснал битови-отпадни води по ул. „***“. Отпадните води са били с тъмен цвят и остра миризма, с което нарушил чл. 17, т. 7 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на Общински съвет –Върбица”.

            Жалбоподателят оспорва констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на М.И. (актосъставител), С.Б. и Ш.М. (свидетели по акта), ***и ***, представен с удостоверяване текст на Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, изд. от Общински съвет гр. Върбица, изм. и доп. с решение № 7 по протокол № 3 от 28.12.2015 г. на ОбС – Върбица, извадка от интернет-страницата на О.В. за начина на разгласяване на Наредбата, справки за лицата с постоянен и настоящ адрес ***, разпечатка на електронен запис на декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 16.10.2018 г., заключението от 08.03.2019 г. по приетата съдебно-техническа експертиза, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

            Жалбоподателят Р.Ч. е съсобственик на недвижим имот, представляващ къща, построена в поземлен имот (дворно място), находящ се в гр. Върбица, обл. Шумен, ул. „***“ № 12. Жилището обитавали Ч., съпругата му, двете му деца и майка му. Под тротоара пред имота била положена напречно и подземно тръба, с край под външния бордюр на тротоара, на границата с асфалтовото покритие на улицата, частично над, съотв. под неговото ниво, и с друг край – имотна граница на имота на жалбоподателя с тротоара, непосредствено до вътрешно регулационната граница между същия и чужд за Ч. поземлен имот, разположена в посока югоизток-северозапад.

            На 04.01.2018 г. служителите на О.В.М.И., С.Б. и Ш.М., въз основа на получен анонимен сигнал, посетили ул. „***“ в града. Същите констатирали, че от тръбата, изведена под тротоара пред имота с адрес № 12 на същата улица, се стичат отпадни води с тъмен цвят и специфична миризма. На проверяващите било известно, че в имота живее жалбоподателят със семейството си и майка си. Служителите позвънили на звънеца и извикали, но никой не излязъл, поради което преустановили извършването на проверката. Впоследствие извършили справка за живущите на адреса, но тъй като Ч. бил единственият мъж сред тях, съставили акта за установяване на административно нарушение именно срещу него.

            При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Последната е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на атакуваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, налагащи отмяна на последното.

            Актът за установяване на нарушението е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗАНН. Съставянето му в отсъствието на нарушителя е извършено без да са били налице предпоставките за това. Установи се, че в момента на проверката, контролните органи не са възприели лично или косвено, по какъвто и да е начин, конкретната причина, водеща до инкриминираното изливане на нечисти води по улицата (по смисъла на чл. 16, т. 7 от Нар. № 1 ПООР; неточно посочено в АУАН и НП като „пускане” на води). Така, по преписката е установено не „изливане” или „пускане” на водите, е единствено изтичането им. Последното, за разлика от вмененото изливане (деяние – конкретно обективирана човешка проява), може да бъде причинено, както от деяние на точно определено лице, така и от факт, възникнал независимо и без волята на човек (по смисъла на правната теория за фактите – събитие). Прекъсвайки извършването на проверката относно установяване евентуалното наличие на авторство на установеното изтичане на води, контролните органи, при направа на предположение в тази насока, приели, че нарушителят им е известен и пристъпили към съставяне на акта за установяване на нарушението в отсъствието на нарушителя. По този начин, въз основа на това предположение, актосъставителят допуснал нарушение на нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, предвиждаща едновременното наличие на известността на нарушителя и невъзможността му да бъде намерен (или не се яви след покана). В този смисъл, възражението на жалбоподателя срещу съставянето на акта в негово отсъствие е основателно. Неоснователно се явява становището в обратен смисъл на въззиваемата страна, а именно, че жалбоподателят, като съсобственик на процесния имот, носи административнонаказателна отговорност за изтичането на водите поради факта на участието си в ползването му, тъй като, от една страна, съставомерното деяние по чл. 16, т. 7 от Нар. № 1 ПООР е „допускане на изливане”, а не „изтичане” на нечисти води и от друга, поради личния характер на административнонаказателната отговорност (чл. 24, ал. 1 от ЗАНН).

            В процесния случай несъобразяването на акта за установяване на административно нарушение с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗАНН е довело първоначално до нарушаване на чл. 42, т. 6 от ЗАНН (относно посочването на индивидуализацията на нарушителя), а впоследствие – до несъответствие и на издаденото наказателно постановление с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН (относно същата индивидуализация), както и с изискването по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Наказващият орган не е изпълнил вмененото му с последно посочената разпоредба задължение преди да се произнесе по преписката да провери акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, да прецени възраженията и събраните доказателства, а при необходимост – да извърши разследване на спорните обстоятелства. С оглед отразените в АУАН, макар и бланкетни (неконкретизирани) възражения по чл. 42, т. 8 от ЗАНН, неправилен се явява изводът по НП, че липсват възражения, само защото не са правени допълнителни такива по реда и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. По този начин, при посочването в акта на наличие на възражения и при непълнотата на преписката относно всички необходими доказателства, без да съобрази съдържащото се в АУАН предположение относно авторството на посоченото в него като деяние „пускане на битови отпадни води”, наказващият орган е взел решенията си по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН при пропуск да извърши, респ. да възложи проверка за събиране на доказателства, установяващи конкретния нарушител.

            В конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, тъй като по преписката липсва такова безспорно установяване.

Констатираните по-горе нарушения опорочават акта и наказателното постановление, нарушавайки законовите изисквания относно предвидения ред за установяване на нарушението и за издаване на наказателното постановление, за обоснованост и възпрепятстват лицето, срещу което са съставени да упражни пълноценно правото си на защита. Оценявайки гореизложените констатации като съществени процесуални нарушения, съдът приема, че е налице основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

            Независимо от констатираните нарушения на процесуалните правила от административнонаказващия орган, обосноваващи отмяна на наказателното постановление без да се разглежда спора по същество, следва да се отбележи следното:

            В хода на съдебното производство, въпреки нарочното указание в разпореждането от 04.01.2019 г., въззиваемата страна не представя по делото доказателства за датата и начина на разгласяването на населението на общината по реда на чл. 22, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗМСМА на действащата, считано към 04.01.2018 г. (датата на нарушението) редакция на Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на О.В. Процесуалните действия в тази насока – представяне на извадка от интернет-страницата на О.В. не установява спазването на реда по чл. 39, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4 от Закона за нормативните актове и по чл. 22, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗМСМА, предвиждащ издаването на нареждане на Председателя на общинския съвет за обнародване или разгласяване по друг начин, ведно с приложен заверен препис на оригинала на наредбата, вкл. удостоверяващ получаването му от Кмета на Общината и от Областния управител. По делото не се представя и препис на удостоверения по реда на чл. 35 вр. чл. 34, т. 3 от ЗНА текст на Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на О.В. действащ към 04.01.2018 г., вместо което, видно от разпечатката за разгласяване, се представя редакция, разгласена на 11.02.2016 г., 11:22:25 часа, удостоверена не от Председателя на Общинския съвет, а от секретаря на общината.

            Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за осъществено от него на 04.01.2018 г. около 14:00 часа нарушение, описано в АУАН и НП като „пускане на битови отпадни води от жилищния си имот“. По преписката и в съдебното производство се установява, че в имота на ул. „***“ № 12 живеят три пълнолетни лица и две деца, както и че актосъставителят и административнонаказващият орган приели (изрично посочено в съдебното производство), че именно Ч. извършил вмененото му нарушение поради обстоятелството, че същият е от мъжки пол и като такъв – „глава” на семейството, носещ отговорност. В условията на настоящата фаза от развитието на човешкото общество – цивилизацията – като основна и най-висша фаза от прогресивното развитие на организацията на обществото (включващо като една от единиците си и семейството в настоящата негова най-висша степен на съвкупност от правоотношения), обсъждането на последния довод се явява, от гледна точка на социалната антропология и конюнктурата на съвременните общочовешки ценности, без смисъл. Но, в пределите на настоящото съдебно производство преценката му следва да бъде направена чрез прилагане на наличните императивни процесуалноправни норми. Ето защо, по реда на процесуалния закон, съдът констатира, че така направен, изводът на наказващия орган относно авторството на процесното нарушение е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България (уреждащ основния принцип на равенство на гражданите пред закона и недопустимост на ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние), чл. 46 от КРБ (съдържащ дефиниция на основната същност на брака и равноправието при отношенията в него между мъжа и жената) и на основния принцип в административно наказателното право, че отговорността по него е лична (чл. 24, ал. 1 от ЗАНН). На второ място, чрез заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза се установи, че тръбата, от която е констатирано изтичане на отпадни води е с възможно за установяване начало, находящо се на имотната граница на имота, обитаван от жалбоподателя и домакинството му, в близост и до границата на този имот със съседния чужд имот. Предвид горното, като съобрази поотделно всяко от събраните по делото доказателства, включително при преценката на съвкупността им, при липса на каквито и да са преки доказателства за авторството на деянието, съдът приема за недоказано, че нарушението е извършено именно лично от Р.Ч..

            Предвид изброените нарушения на процесуалния и материалния закон, съдът приема, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно.

            По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                                           Р     Е     Ш     И :

 

            ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО наказателно постановление № 8/25.05.2018 г., издадено от ***Заместник-кмет на О.В. ***, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 1/29.01.2018 г., съставен от М.Ш.И. – специалист „Екология и управление на отпадъците“ в О.В. с което на Р.Д.Ч. с ЕГН **********,***, за нарушение по чл. 16, т. 7 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред в О.В. и на основание чл. 37, ал. 1 от същата Наредба, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000,00 лв. (хиляда лева).

            На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд – Шумен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

 

 

                                                                                              Районен съдия: