Р Е Ш Е Н И Е

03.04.2019 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 28 (двадесет и осми) януари Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

АНД номер 233 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен, представлявано от ****, срещу наказателно постановление № 11/04.05.2018 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Шумен.

В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно, и необосновано прилагане на материалния закон. В искането по жалбата се излага, че в хода на административнонаказателното производство били допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не били спазени специалните срокове по Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения. Освен това, в жалбата се излага, че не дружеството-жалбоподател следва да носи административнонаказателна отговорност, а Община Смядово, в качеството й на ползвател на воден обект. Предвид изложеното се иска наказателното постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си, поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо към жалбата излага, че извършеното нарушение и неговото авторство са установени, и моли съда наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно. В съдебно заседание, пълномощникът поддържа тези доводи.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 19.10.2017 г. служители на РИОСВ – Шумен извършили проверка на канализационната мрежа на гр. Смядово и взели водни проби от точка за мониторинг на отпадъчни води, като за това обстоятелство бил съставен протокол за проверка № ВС-30/19.10.2017 година. След получаване на протоколите от изпитване на отпадъчните води и констатираните отклонения и превишения на заложените в издаденото разрешително индивидуални емисионни ограничения, бил съставен констативен протокол № ВС-30-1/24.11.2017 година.

Въз основа на същите, на 24.11.2017 г. В.Д.С. – старши експерт в направление „Опазване на водите“, Дирекция „Контрол на околната среда“ при РИОСВ – Шумен съставила акт за установяване на административно нарушение № ВС-02/24.11.2017 г. срещу „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен, за това, че „На 19.10.2017 г., в качеството си на оператор на канализационна системата система на гр. Смядово е допуснал заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект, в несъответствие със заложените индивидуални емисионни ограничения в издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води. При извършена планова проверка, било констатирано: канализационната система на гр. Смядово е отдадена за стопанисване, поддържане и експлоатация на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен. Същата е изградена и функционира без изградена или въведена в експлоатация ГПСОВ. Битово-фекалните и производствените отпадъчни води от гр. Смядово се отвеждат и заустват в р. Селска река, поречие р. Камчия, водно тяло „река Брестова и притоци“. Към момента на проверката ПСОВ не е изградена и въведена в експлоатация, като няма и монтирано измервателно устройство за количествата зауствани отпадъчни води. За установяване качеството на заустваните отпадъчни води са взети 2 бр. водни проби от точка на мониторинг – пункт № 3 – на изход съществуващ канализационен колектор от акредитиран пробовземач. Съгласно резултатите от протоколи за изпитване е констатирано превишение на индивидуалните емисионни ограничения, заложени като условие в разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти по показатели: нефтопродукти, азот амониев и азот нитритен. С описаното, дружеството нарушило чл. 48, ал. 4 от Закона за водите вр. чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване”. Актът е подписан от пълномощник на жалбоподателя, на 24.11.2017 година.

На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 11/04.05.2018 г., от инж. ****– Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Шумен, с което на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лв., на осн. чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВодите, за това, че „На 19.10.2017 г., в качеството си на оператор на канализационната система на гр. Смядово, е допуснало заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект, в несъответствие със заложените индивидуални емисионни ограничения в издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води” – административно нарушение по чл. 48, ал. 4 от ЗВ вр. чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване.

Жалбоподателят не оспорва констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на П.С., Д.Д. (свидетели по акта) и ****, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На Община Смядово, Басейнова дирекция за управление ***, е издадено разрешително за ползване на воден обект № 2314 0027/13.07.2012 г.: Селска река, за заустване на отпадъчни води за експлоатация на канализационната система на град Смядово. Същата е изградена и функционира без изградена или въведена в експлоатация пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ). Битово-фекалните и производствените отпадъчни води от гр. Смядово се отвеждат и заустват в р. Селска река, поречие р. Камчия, водно тяло „река Брестова и притоци“. ПСОВ не е изградена и въведена в експлоатация, като няма и монтирано измервателно устройство за количествата зауствани отпадъчни води. Въз основа на договор от 08.03.2016 г. по чл. 198п от ЗВ, сключен с „Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД гр. Шумен”, Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен стопанисва, поддържа и експлоатира водоснабдителната и канализациона система на град Смядово. На 19.10.2017 г. служители на РИОСВ – Шумен извършили проверка на канализационната мрежа на гр. Смядово и взели водни проби от точка за мониторинг на отпадъчни води с два протокола за вземане на извадка от води от същата дата, като след извършените изпитвания с два протокола от изпитване от 26 и 31.10.2017 г. било констатирано превишение на индивидуалните емисионни ограничения, заложени като условие в разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти по показатели: нефтопродукти, азот амониев и азот нитритен.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена на 15.05.2018 г. от надлежно легитимирано лице, имащо правосубектност и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП (на 08.05.2018 г.). Ето защо жалбата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на атакуваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, налагащи отмяна на последното.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 6 вр. чл. 48, ал. 4 от ЗВодите. Съгласно чл. 48, ал. 4 от ЗВ, водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни и са ВиК-оператори по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, пречистват и заустват отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система. Безспорно се установи, че жалбоподателят е именно водоползвател по смисъла на цитирания текст и на същия е вменено задължението да зауства отпадъчните води, независимо от наличието или не на пречиствателна станция. Доказа се и наличието на превишения на индивидуалните емисионни ограничения, заложени като условие в разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти по показатели относно три вида вещества: нефтопродукти, азот амониев и азот нитритен.

Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление НП (така както и АУАН) не отговаря на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Според цифровото изписване на нарушението, търговецът-водоползвател е санкциониран на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите, според която разпоредба се наказва с имуществена санкция, ако не подлежи на по-тежко наказание лице, което изхвърля отпадъчни води във водни басейни и канализационната система, като наруши емисионни изисквания и норми. Според словесното описание на съставомерните обективни признаци на нарушението в АУАН и обжалваното НП, санкцията се налага за това че е „допуснал заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект, в несъответствие със заложените индивидуални емисионни ограничения в издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води”. Това словесно описание на извършеното нарушение, както и установените по преписката факти, че жалбоподателят ползва воден обект и водостопанска система без изградена пречиствателна станция, е относимо единствено към предвидената в нормата на чл. 200, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за водите хипотеза (доколкото така посоченото в НП заустване представлява ползване на воден обект и водностопанско съоръжение и система), уреждаща хипотезите на ползване на водни обекти, водностопански съоръжения и системи в отклонение от предвидените условия в разрешителното, и то, във връзка с нормата на чл. 48, ал. 4 от ЗВодите. Нормативното тълкуване в нормата на чл. 38, ал. 3 от горепосочената Наредба № 2 от 8.06.2011 г.: „По смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите, за нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения” не променя този извод, тъй като касае правното значение на допълнителни обективни признаци, при които се осъществява изпълнителното деяние „изхвърляне на отпадъчни води”, а не деянието „ползване на воден обект и водностопанско съоръжение и система” по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите.

Констатираното в настоящото производство несъответствие в наказателното постановление между словесното описание на обективните признаци на нарушението и посочената като негова правна (административнонаказателна) квалификация, отнасяща се към хипотеза на друг вид нарушение, а не към тази, за която фактически е ангажирана отговорността на нарушителя, представлява съществено нарушение на административно-процесуалните правила, ограничаващо правото на наказаното лице да научи какво нарушение му е вменено като извършено, за да организира упражняването на правото си на защита. Последното представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, наказателно постановление № 11/04.05.2018 г., издадено от инж. ****– Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Шумен, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № ВС-02/24.11.2017 г., съставен от В.Д.С. – старши експерт в направление „Опазване на водите“, Дирекция „Контрол на околната среда“ при РИОСВ – Шумен, с което на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД с ЕИК 837068284, със седалище:***, адрес на управление:***, пл. „****“ № 1, представлявано от управителя ****, за нарушение на „чл. 48, ал. 4 от Закона за водите вр. чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване”, извършено на 19.10.2017 г. чрез ВиК-системата на гр. Смядово, обл. Шумен, и на основание „чл. 200, ал. 1, т. 6” от ЗВ, е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1000,00 лв. (хиляда лева).

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд – Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: