Р Е Ш Е Н И Е

17.05.2019 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 25 (двадесет и пети) април Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 275 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 вр. чл. 31, ал. 1 от Закона за собствеността.

В исковата си молба ищците С.Й.А. и А.Й.А. твърдят, че са съсобственици с ответника К.И.К. на недвижим имот – дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор 58222.495.1594 по кадастралната карта на гр. Велики Преслав, с адрес на имота: гр. Велики Преслав, ул. „Витоша” № 1. Ищците притежавали в общ дял 1/2 идеална част от дворното място чрез наследяване от родителя им, а ответникът бил собственик на другата 1/2 идеална част от имота. Със сключването на договор за доброволна делба през 1981 г., било извършено и разпределение на ползването на имота, но впоследствие в него били изградени нови сгради, а и площта на дворното място се увеличила. През последните години К. създавал пречки на ищците да ползват имота и съсобствениците не можели да постигнат общо съгласие досежно едновременното ползване от всеки от тях на незастроената част от поземления имот. Молят съда да постанови решение, по силата на което да разпредели ползването на описания имот, както и да им бъдат присъдени деловодните разноски.

Ответникът подава отговор на исковата молба, в който сочи, че претенцията е неоснователна. Излага, че ищците извършили в имота незаконно застрояване, което довело до ограничаване правото му на ползване, разпределено доброволно едновременно със сключването на договора за доброволна делба от 24.06.1981 година. В първото по делото заседание на 26.06.2018 г., по реда на чл. 143, ал. 3 от ГПК – при излагане на всички искания и възражения на страните, и на становищата им по твърдените от насрещната страна обстоятелства, пълномощникът на ответника заявява, че не оспорва наличието на посочените в исковата молба съсобственост между страните, правното основание за възникването й и размера на участието в нея. Впоследствие, при изтекъл срок за отговор на исковата молба, след направа и обявяване на доклада по делото, след изразена липса на възражения срещу него, без направени съответни процесуални искания и след оттегляне на 06.07.2018 г. на пълномощието за упълномощения от ответника адвокат, ответникът прави възражения срещу участието на ищците в съсобствеността върху описания в исковата молба поземлен имот и искания за осъждането им да преустановят действия и премахнат нововъведения в имота, пречещи му да упражнява правото си на собственост. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото договор за доброволна делба от 24.06.1981 г., извършен с нотариално удостоверяване на подписите, вписан под вх. № 212, том 1, № 24/29.06.1981 г. в Служба по вписванията при Районен съд – Преслав, в дял на Татяна И. Йоргова се предоставила 1/2 идеална част от дворно място, цялото от 465 кв.м, съставляващо парцел XXI-1405 в кв. 112 по плана на гр. Преслав, „като реално ще ползва северната половина от същото дворно място от 215 кв.м, при граници: половината от уличната страна, наследниците на Г. Янакиев и останалата част от дворното място, която ще се ползва от К.К.. Освен това получава и северното избено помещение и цялото таванско помещение от построената в същото дворно място двуетажна жилищна сграда”. В договора е постигнато съгласие, че К.И.К. получава в дял 1/2 идеална част от дворно място, цялото от 465 кв.м, съставляващо парцел XXI-1405 в кв. 112 по плана на гр. Преслав, „като реално ще ползва южната половина на дворното място от 250 кв.м, при граници: половината от уличната страна, наследниците на Веселин Митев, Вълчо Калев, Иван Пенев и останалата част от дворното място, което ще се ползва от Татяна И. Йоргова, заедно с първи жилищен етаж от построената в същия парцел двуетажна жилищна сграда, южното избено помещение от същата сграда и отделно построените лятна кухня и гараж”. Видно от приложеното удостоверение за наследници изх. № 150/30.05.2016 г., изд. от Община В. Преслав е, че Татяна Йоргова починала на 03.09.2013 г. (като вдовица), като оставила за законни наследници низходящите си от първа степен по права линия А.Й.А. и С.Й.А.. Съдът констатира от удостоверение изх. № 192/16.08.2016 г., изд. от Община В. Преслав, че имотът, описан в цитирания договор за доброволна делба, в заявление за учредяване на право на строеж по чл. 56, ал. 2, т. 2 от ЗТСУ и в строително разрешение № 78/21.10.1977 г. (също приложени като доказателства по делото), е идентичен с поземлен имот с идентификатор 58222.495.1594 по кадастралната карта на гр. В. Преслав. По делото е представено удостоверение за търпимост № 191/31.08.2016 г., изд. от Община В. Преслав на осн. § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, в което се сочи, че в поземлен имот с идентификатор 58222.495.1594 по кадастралната карта на гр. Велики Преслав са построени преди 1987 г. следните строежи: жилищна сграда, многофамилна, с идентификатор 58222.495.1594.1, със самостоятелни обекти, както следва: първи жилищен етаж „Жилище, апартамент“ с идентификатор 58222.495.1594.1.1 и втори жилищен етаж „Жилище, апартамент“ с идентификатор 58222.495.1594.1.2. Отразено е, че сградата е построена преди 1987 г., за нея липсват строителни книжа, но строежът е бил допустим по действащите правила и норми, търпим е и не подлежи на премахване и забрана за ползване, като може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Приета като доказателство е представената от ищците скица на поземлен имот № 15-118571-17.03.2017 г., изд. от СГКК – Шумен.

Съгласно заключението по извършената и приета по делото съдебно-техническа експертиза от 22.11.2017 г., в поземления имот се включва следното застрояване: двуетажна жилищна сграда, лятна кухня и гараж (в северната част на имота), и гараж, построен от ответника през 1989 г., находящ се в южната част на поземления имот. Действителната площ на поземления имот е 549 кв.м, от която, за нуждите на процесното разпределение на използването се приспадат площите на жилищната сграда, лятната кухня и северния гараж – с общ размер на така застроената площ от 136,62 кв. метра. Вещото лице предлага четири варианта за разпределение на ползването, съобразявайки наличните постройки, посочени в договора за доброволна делба от 1981 г. (с изключение на южния гараж, построен впоследствие от ответника), отделните входове за всеки от етажите на жилищната сграда и предвиденото в същия договор ползване от ответника на допълнителна площ от 17,5 кв.м над съответстващите на участието му в съсобствеността. По делото е изготвена и приета допълнителна съдебно-техническа експертиза от 16.04.2019 г., в заключението по която вещото лице предлага друго разпределение на ползването на имота – в два варианта – „Вариант 1” и „Вариант 2”, всеки от които представляващ обяснителна скица с цветно маркиране на съответните части по разпределение на ползването, като съобразява действителна обща площ на имота, всички налични в него постройки, осъществени и ползвани от съсобственика-ответник, тяхното предназначение и действителен начин на ползване, както и равното участие на ищците (притежаващи в общ дял 1/2 ид. част) и ответника в съсобствеността върху поземления имот.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Относно направените от ответника възражение срещу участието на ищците в съсобствеността върху описания в исковата молба поземлен имот и искания за осъждането им да преустановят действия, и премахнат нововъведения в имота, пречещи му да упражнява правото си на собственост: същите са предявени несвоевременно по делото – отделно от дадения своевременно отговор на исковата молба, след изтичане на срока за подаването му, след излагане в първото по делото заседание на 26.06.2018 г., по реда на чл. 143, ал. 3 от ГПК на всички искания и възражения на ответника, и на становището му по твърдените от ищците обстоятелства, след изрично заявяване на неоспорване на наличието на посочените в исковата молба съсобственост между страните, правното основание за възникването й и размера на участието в нея, след обявяването на доклада по делото, след изразена липса на възражения срещу него, без направени съответни процесуални искания, и след оттегляне на 06.07.2018 г. на пълномощието за упълномощения от ответника адвокат. За несвоевременността на направата на тези възражения и искания ответникът не сочи като причина наличието на препятствали го особени непредвидени обстоятелства. В тази насока, като причина не се сочат никакви обстоятелства. Ето защо, на основание чл. 133 от ГПК, несвоевременните възражения и искания на ответника остават извън предмета на правния спор в настоящото производство.

По иска с правно основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността:

Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗС, при определени условия (липсващо мнозинство, невъзможност за образуването на такова или при вредно за общата вещ решение на мнозинството), спорът относно управляването и използването на общ имот може да бъде разглеждан от районния съд, по отношение на всички съсобственици и носители на ограниченото право на ползване, и при задължителното им участие в съдебното производство (при условията на задължително необходимо другарство). Основната цел на производството е да се окаже съдействие на съсобствениците, заместващо липсващото съгласие на мнозинството относно целесъобразното и законосъобразно използване на съсобствения имот, а не да се разрешава вещноправен спор.

Установи се от гореописаните писмени доказателства, а и не е спорно между страните по делото, че ищците и ответникът са съсобственици на процесния недвижим имот, като участието им в съсобствеността е следното: 1/2 ид. част в общ дял на ищците и 1/2 ид. част на ответника. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС, всеки от съсобствениците има право да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и според правата си в съсобствеността. В настоящия случай е налице спор за начина, по който да се използва общия поземлен имот, поради което намесата на съда в управлението му е допустимо. Този извод не се променя от обстоятелството, че през 1981 г. наследодателят на ищците и ответникът К. извършили разпределение на ползването. Понастоящем е налице промяна в обстоятелствата, изразяваща се в изменение на титулярите на правото на собственост и на характеристиките на имота, в частност – на действителната му площ, и на осъщественото в него застрояване.

Настоящият състав намира, че разпределението на използването на имота следва да бъде извършено съобразно предложения от вещото лице първи вариант (отразен в приложената обяснителна скица „Вариант 1”) от заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза от 16.04.2019 г., който приема за най-целесъобразен, включително съответстващ на установеното участие на страните в съсобствеността, при съобразяване на следното: конкретното местоположение на входовете на двата жилищни етажа; необходимостта от предвиждане на съществуващия отделен достъп до всеки от гаражите на ответника и разположението на входовете им; индивидуалната собственост върху находящите се в имота постройки, съотв. самостоятелните обекти в жилищната сграда; предвиждането на минимална площ (в сравнение с предложенията по „Вариант 2” от допълнителната експертиза) за общо използване от всички съсобственици, предвид влошените отношения помежду им. Предоставянето на двамата ищци на общ дял за ползване е допустимо в случая, тъй като искане за такъв начин на използване се прави изрично при излагане на становището им по предложените от вещото лице варианти за разпределянето. Определянето на две части от имота, с обща площ от 51 кв.м, за общо използване от всички съсобственици е неизбежно в случая, предвид броя, предназначението, местоположението, установения начин на използване и необходимия съответен достъп до изградените в имота постройки, и самостоятелните обекти в едната от тях, а относно отделните етажи на жилищната сграда, гаража и лятната кухня в северната част на имота – и с оглед индивидуалната собственост върху всеки от тях и местоположението на отделните им входове.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че използването на съсобствения недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 58222.495.1594 по кадастралната карта на гр. Велики Преслав следва да бъде разпределено именно по този начин, като приложената обяснителна скица „Вариант 1” към заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза от 16.04.2019 г., приподписана от настоящия съдебен състав, следва да се счита за неразделна част от настоящото решение.

По разпределението на разноските по делото:

В производството по разпределение използването на съсобствен имот, поради характера му – спорна съдебна администрация, решението по която ползва всички страни независимо от конкретните им процесуални качества на ищци или ответници и при която разпоредбата на чл. 78 от ГПК е неприложима страните следва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за вещи лица по назначени от съда технически експертизи, съответстваща на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка от страните така, както са направени.

Искане за присъждане на направените по делото разноски се прави единствено от името на ищците. Списък по чл. 80 от ГПК на разноските не се представя своевременно от никоя от страните.

По делото разноските за държавна такса и възнаграждения на вещото лице са направени само от ищеца С.А. – в общ размер 481,00 лв., като по определената от съда, на осн. чл. 71, ал. 1 от ГПК вр. чл. 3 от ТДТКССГПК държавна такса в размер на 70 лв., същият е надвнесъл 6,00 лева. Разноските за възнаграждения за адвокати по делото са направени както следва: от ищеца С. А. – 180 лв., от ищеца А. А. – 180 лв. и от ответника К.К. – 300 лева.

Предвид гореизложеното и съответно на установеното по делото участие на всяка от страните в съсобствеността, ответникът К.К. следва да бъде осъден да заплати на ищеца С.А. разноски по делото, направени за държавна такса и възнаграждения по назначените технически експертизи, в общ съответен размер 237,50 лева.

Направените от всяка от страните разноски, представляващи платено възнаграждение за адвокат, следва да останат в тежест така, както са направени.

Поради непредставяне по делото на списъци на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК, следва да бъде указано, че всяка от страните няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, РАЗПРЕДЕЛЯ ИЗПОЛЗВАНЕТО на поземлен имот с идентификатор 58222.495.1594 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велики Преслав, с адрес на поземления имот: гр. Велики Преслав, п.к. 9850, ул. „Витоша“ № 1, с площ 549 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи: 58222.495.2163, 58222.495.1603, 58222.495.1593, 58222.495.1590, 58222.495.1589, между съсобствениците му С.Й.А. с ЕГН **********,***, А.Й.А. с ЕГН **********,*** и К.И.К. с ЕГН **********,***, КАКТО СЛЕДВА:

– общ дял за използване от С.Й.А. и А.Й.А. – две части от имота, с обща площ от 207 кв.м (двеста и седем квадратни метра), маркирани в плътно оранжево на обяснителната скица „Вариант 1” от заключението на вещото лице инж. И.И. по допълнителната съдебно-техническа експертиза от 16.04.2019 г., прието от Районен съд – Велики Преслав, представляващо неразделна част от настоящото решение;

– от К.И.К. – две части от имота, с обща площ от 207 кв.м (двеста и седем квадратни метра), включваща и площта на два гаража и лятна кухня, маркирани в плътно зелено на обяснителната скица „Вариант 1” от заключението на вещото лице от 16.04.2019 г.;

– за общо използване от всички съсобственици С.Й.А., А.Й.А. и К.И.К. – две части от имота, с обща площ от 51 кв.м (петдесет и един квадратни метра), маркирани в плътно розово на обяснителната скица „Вариант 1” от заключението на вещото лице от 16.04.2019 година.

Обяснителната скица „Вариант № 1” към заключението на вещото лице инж. И.И. по допълнителната съдебно-техническа експертиза от 16.04.2019 г., приподписана от настоящия съдебен състав, СЕ СЧИТА за неразделна част от настоящото решение.

ОСЪЖДА К.И.К. да заплати на С.Й.А. сумата 237,50 лв. (двеста тридесет и седем лева и 50 стотинки), представляваща общ съответен размер на направени разноски по делото, съответно на размера на участието на К.К. в съсобствеността.

Направените по делото разноски, представляващи платено възнаграждение за адвокат, следва да останат в тежест на всяка от страните така, както са направени.

На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, препис на настоящото решение ведно с неразделната му част – обяснителна скица „Вариант № 1” към заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-техническа експертиза от 16.04.2019 г., приподписана от настоящия съдебен състав, ДА СЕ ВРЪЧИ на всяка от страните, както следва: на ищците – чрез пълномощника им – адв. С.И. от ШАК, на ответника К.К. – на посочения от него по делото адрес в гр. Велики Преслав.

На основание чл. 80 от ГПК, всяка от страните няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: