Р Е Ш Е Н И Е

15.05.2019 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 19 (деветнадесети) април Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 469 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.

В исковата си молба ищецът И.А.Д. твърди, че с ответницата Д.Х.Р. са родители на децата А , родена на *** г. и А, роден на *** година. Същите живели в С.М., обл. Шумен. На 01.05.2017 г. ответницата напуснала семейното жилище и заявила, че заминава във Федерална република Германия, за да полага труд. Оттогава ищецът полагал грижите по отглеждането и възпитанието на децата, подпомаган от своята майка. Ответницата, от друга страна, напълно се дезинтересирала от тях, като в резултат от това децата вече не желаели да осъществят какъвто и да е контакт с нея. Моли съда да постанови решение, по силата на което местоживеенето на децата Аи А да бъде определено в жилището му в С.М., обл. Шумен; да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на двете деца; на ответницата бъде определен режим на лични отношения с децата; ответницата да бъде осъдена да заплаща на всяко от ненавършилите пълнолетие деца месечна издръжка на дете от родител, в размер на по 200,00 лв., считано от датата на предявяване на иска; ответницата да бъде осъдена да му заплати деловодните разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата не подава отговор на исковата молба. По делото е установена адресната й регистрация в Република България, удостоверено е отсъствието й от съвпадащите нейни постоянен и настоящ адрес, от адреса, посочен в исковата молба и невъзможността за призоваването й чрез работодател. Назначеният й на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител подава отговор на исковата молба, в който оспорва претенциите. Излага, че е възможно ответницата да осъществява контакти с децата си. По отношение на претендирания размер на издръжките счита, че същият е завишен, а и липсвали доказателства за възможностите на Р. да плаща тези размери. В съдебно заседание, след събиране на доказателствата сочи, че исковете са основателни, като единствено се противопоставя на претендирания размер на всяка от издръжките.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложените по делото удостоверения за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № 423/19.04.2004 г. и от 28.11.2007 г., изд. въз основа на акт за раждане № 1469/28.11.2007 г., съставени от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен е, че Д.Х.Р. и И.А.Д. са родители на А И Д , род. на *** г. и на А И Д., род. на *** година. Съдът констатира от удостоверения №№ 925 и 926/11.05.2018 г., изд. от СУ „Свети Паисий Хилендарски” гр. Върбица, че децата Аи А са редовни ученици в посоченото учебно заведение през учебната 2017/2018 година. По делото са представени удостоверение за отстъпено право на строеж изх. № 94-С-145/26.07.1988 г., изд. от ОбНС – Върбица; разрешение за строеж №№ 66 и 67 от 10.08.1988 г., протокол №№ 4 и 5 от 10.08.1988 г. за определяне на строителна линия и ниво, изд. от ОбНС – Върбица; удостоверение за наследници изх. № 4/15.04.2019 г., изд. от Кметство Маломир, общ. Върбица и решение от 29.05.1990 г. по описа на ВПРС, от които се установява наличието на жилище, находящо се в С.М., обл. Шумен, обитавано от ищеца и децата.

В изискания социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. В. Преслав е отразено, че ищецът и ответницата живели в къща на Д.,***. През мес. май 2017 г. Д.Р. напуснала семейното жилище и се установила извън пределите на страната. Оттогава грижите по отглеждането и възпитанието на децата били поети изцяло от ищеца, подпомаган от своята майка. В жилището били осигурени много добри битови условия за отглеждането на децата. Бащата работил в областта на строителството. Децата посещавали редовно училището в гр. Върбица. Майката напълно се дезинтересирала от децата си, като те не желаели да общуват с нея.

Разпитаната в съдебно заседание като свидетел Рукие Лешкова сочи, че съжителства на съпружески начала с брата на ищеца, като двете семейства обитавали две къщи – близнаци. Сочи, че заминаването в чужбина на ответницата през месец май 2017 г. било неочаквано за всички. Впоследствие, чрез социалните мрежи свидетелката разбрала, че Р. заживяла с друг мъж. Оттогава същата преустановила всякакви контакти с децата, които се чувствали много наранени. Грижите по отглеждането и възпитанието на Аи А били поети от баща им, който бил активно подпомаган от своята майка. Отскоро Д. започнал да полага труд в Кралство Нидерландия, заедно с брат си, като се завръщал в родината на всеки 2-3 месеца. По време на отсъствието му, децата били при баба си.

Изслушани в съдебно заседание по реда на чл. 15 от ЗЗДет., децата Аи А изразяват желанието си да живеят със своя баща в С.М., обл. Шумен.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от съда. Претенции за местоживеенето на децата Аи А и за упражняването на родителските права по отношение на същите са предявени единствено от ищеца Д..

Установи се по делото, че родителите на децата не са сключвали граждански брак и са разделени отпреди две години, когато Д. Р. напуснала съвместно обитаваното жилище и се установила да живее с друг мъж в чужбина. Оттогава грижите по отглеждането на децата били поети изключително от ищеца. При разделеното живеене на родителите липсва обективно възможността да вземат текущи решения относно цялостното упражняване на родителските права, както и ежедневно да решават въпроси, свързани с конкретни права на децата. Когато родителите са трайно разделени или когато не са в граждански брак и не живеят заедно, с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да определи не само при кого от тях да живеят децата, но и кой от родителите да упражнява родителските права.

При определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, следва да се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на детето” се включват необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. От значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права е съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай, които са от най-разнообразно естество:  възпитателски качества на родителите – съдът намира, че бащата на децата Аи А притежава в пълна степен родителските качества, необходими за тяхното правилно отглеждане и възпитание. Съдът счита, че ответницата не доказа наличието на нужните родителски качества. Основание за този извод е поведението на същата – фактическото разделяне с децата и дистанцирането й при отглеждането и възпитанието им, обстоятелство, сочещо фактическо отчуждение.  Желанието на родителите – изявена е готовност за отглеждане на децата единствено от страна на ищеца. Този факт е указание за сериозната загриженост и желание да се изпълни родителският дълг от страна на Д.;  полът и възрастта на децата – детето Ае на 15 години, а детето А – на 11 години – възраст, при която не се нуждаят от непосредствена майчина грижа;  социално обкръжение – социалната среда, в която предстои да живеят децата е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави упражняването на родителските права. Този критерий определя възпитателното въздействие на околната социална среда. В тази насока, съдът счита, че най-благоприятна за развитието на децата е социалната среда в дома на ищеца. Жилищно-битови и други материални условия на живот – установи се, че в жилището на ищеца са осигурени сравнително добри битови условия, докато данни за обитаваното от ответницата жилище няма.

След извършената съвкупна преценка на обстоятелствата, имащи значение за интересите на малолетните деца, съдът счита, че следва да бъде определено децата Аи А да живеят при своя баща – И.Д., който ще упражнява родителските права по отношение на същите. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че на майката следва да бъде определен режим на лични контакти с децата всяка първа и трета седмица от месеца, от 10,00 часа в събота, до 16,00 часа в неделя (с преспиване), както и две седмици през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

Досежно определянето на издръжка на всяко от децата по реда на чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК:

Установи се по делото, че след настъпилата раздяла между страните, децата Аи А били отглеждани, възпитавани и издържани изключително от баща си. При определяне на размера на необходимата за децата издръжка, настоящият състав съобрази възрастта им, нуждите им, материалните възможности на родителите им. След извършване на тази преценка, съдът определя обща месечна издръжка, както следва: за детето А– в размер на 300,00 лв., от които майката следва да заплаща по 185,00 лв. месечно, а останалите 115 лв. следва да се заплащат от бащата; за детето А – в размер на 240,00 лв., от които майката следва да заплаща по 150,00 лв. месечно, а останалите 90 лв. следва да се заплащат от бащата. По-голямото парично участие на майката е обусловено от факта, че непосредствената тежест от грижите по отглеждането и възпитанието на децата се понася от бащата.

Размерът на така определените издръжки се дължи от датата на подаване на исковата молба – 07.06.2018 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдените издръжки.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по делото в общ размер 560,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, ПОСТАНОВЯВА децата А И Д с ЕГН ********** и А И Д. с ЕГН ********** да живеят при родителя си И.А.Д. с ЕГН **********,***.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на всяко от децата А И Д с ЕГН ********** и А И Д. с ЕГН **********, на бащата И.А.Д. с ЕГН **********, като определя режим на лични отношения на майката Д.Х.Р. с ЕГН **********,*** с децата Аи А всяка първа и трета седмица от месеца, от 10,00 часа в събота, до 16,00 часа в неделя (с преспиване), както и две седмици през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА Д.Х.Р. с ЕГН **********, да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето А И Д с ЕГН **********, действаща със съгласието на своя баща и законен представител и родител И.А.Д. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 185,00 лв. (сто и осемдесет и пет лева), считано от 07.06.2018 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.

ОСЪЖДА Д.Х.Р. с ЕГН **********, да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето А И Д. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител И.А.Д. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150,00 (сто и петдесет лева), считано от 07.06.2018 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдените издръжки.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Д.Х.Р., да заплати на И.А.Д. направените разноски по делото в размер на 560,00 лв. (петстотин и шестдесет лева).

Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: