Р Е Ш Е Н И Е

 

23.05.2019 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                   Година 2019                 Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                                           четвърти състав

На 19 (деветнадесети) февруари                                                 Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

          Председател Дияна П.

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия П.

АН дело номер 385 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от „Енерго –Про Мрежи“АД, ЕИК 104518621, седалище:***, адрес на управление:***-н ****, Варна Тауърс – Г, бул. „****№ 258, представляван по закон от всеки двама от членовете на управителния съвет Петр Тесаж, ********и ****, с ново наименование от 29.01.2018 г. - „Е.С.“АД, представлявано по закон от от всеки двама от членовете на управителния съвет ************Р. ****, представляван по пълномощие адв.****от САК срещу Наказателно постановление №4/15.12.2017 г., издадено от Председателя на К.з.е.и в.р. /КЕВР/.

            В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон.

            Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

            Жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен защитник в съдебно заседание, който поддържа жалбата. В хода на съдебните прения се поддържа от защитата становището, че дори да е налице деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, то същото е маловажен случай.

            Въззиваемата страна изпраща процесуални представители, които изразяват становище, че наказателното постановление е  правилно и законосъобразно и молят същото като такова да бъде да бъде потвърдено изцяло.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 22.02.2017 г. лицето С.Д.Д. е депозирал жалба до КЕВР, като потребител на ел.енергия за обект находящ се в с.Хан Крум, общ.В.Преслав, обл.Шумен, срещу «Енерго Про – Мрежи“АД за извършени нарушения от служители на последния доставчик на ел.енергия при подмяна на средствата за търговско измерване в имота му на 15.02.2017 г. При извършената проверка въз основа на жалбата от служители на КЕВР съгласно Заповед №З-Е-93/30.06.2017 г. на председателя на КЕВР било установено, че на 15.02.2017 г.  служители на дружеството жалбоподател са извършили подмяна на средство за търговско измерване с №11140211477850261 на обект с клиентски №1300108062 и абонатен №0601901164, находящ се в с.Хан Крум, общ.В.Преслав, обл.Шумен, ул.“****“№10, в отсъствие на потребителя. За подмяната на средството за търговско измерване служител на жалбоподателя съставил Протокол за монтаж/демонтаж на електромер №3071416/15.02.2017 г. и се подписал като негов издател. Резултатите от проверката на КЕВР били отразени в Констативен протокол №Е -21/12.07.2017  г.

След като преценил, че установеното при проверката, извършване на подмяна на СТИ без присъствието на потребителя и съставяне на съответния за това констативен протокол, в нарушение на чл.61, ал.1 вр. с чл.13, т.6  от ОУ  на ДПЕЕЕМ на „Енерго – Про Мрежи“АД, одобрени с Решение №ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение №ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, които ОУ били неразделна част от издадената му лицензия за извършване на дейност „разпределение на електрическа енергия“ е административно нарушение по ЗЕ, на жалбоподателя бил  съставен Акт за установяване на административно нарушение №ЕКРС-2 от 11.08.2017 г. за нарушение по чл.206, ал.1 от ЗЕ. След съставяне на АУАН, преценка за неоснователност на депозираното в срок възражение срещу него и установяване на множество  взлезли в сила наказания на жалбоподателя за нарушение по чл.206, ал.1 от  ЗЕ е издадено обжалваното Наказателно постановление, с което за извършено административно нарушение по чл.206, ал.1 от ЗЕ и на основание чл.206, ал.3 вр.с ал.1 от ЗЕ на жалбоподателят е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000 000.00 лв. /три милиона лева/.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                

            При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила.

При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН: Акта за установяване на административно нарушение е съставен в петгодишния срок от извършване на нарушението, съобразно изискването на чл. 34, ал.2 от ЗАНН; спазен е тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е било издадено в рамките на предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Същите са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.225 вр. с чл.77 от ЗЕ.

 

 

 

 

В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран за нарушение на процедурата, установена в чл. 61 ал.1 и  2 от ОУ, които са неразделна част от издадената му лицензия за дейността "разпределение на електрическа енергия" на осн. Лицензия №Л-138-07/13.08.2004 г. изд. от ДКЕВР, с което е осъществил състава на чл. 206, ал.1 от ЗЕ.

Съгласно чл. 13, т. 6 от ОУ, „Е.С.“АД/“Енерго – Про Мрежи“АД“ има право да подменя по своя инициатива съществуващите СТИ с нови или с други с по – добри технически характеристики по реда на чл. 61 от същите ОУ. Разпоредбата на чл. 61, ал.1 от ОУ въвежда изискване, че в случаите, в които по силата на тези ОУ се съставя констативен протокол, той се подписва от представители на дружеството-жалбоподателя и клиента – потребител на електрическа енергия. Алинея 2 на същата разпоредба предвижда, че ако клиентът не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол, то дружеството има право да състави констативния протокол в присъствието на свидетели. От показанията на служителите на жалбоподателя извършили подмяната - свидетелите Р.Д. и С.Д. се установи, че представител на потребителя не е присъствал при подмяната на средствата за търговско измерване, дори не е бил надлежно уведомен за това, не са спазени условията при отсъствие на потребителя при подмяна на стар с нов електромер, подписване на протокола от свидетел присъствал при извършването й, при отразяване на показанията на средствата за търговско измерване на стария и новия електромер, т.к подмяната и отчитане на данните на електромерите са извършени от свидетеля Р.Д. и протокола е изготвен и подписан от него. Изготвеният в нарушение на реда за съставянето му протокол не може да се приеме, като доказателство за отразените в него обстоятелства.

Разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ (в относимата й редакция към датата на извършване на нарушението) предвижда налагане на имуществена санкция от 200 000 до 1 000 000 лв. на енергийно предприятие, което наруши разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът за изпълнението на които е възложен на комисията, на общи или индивидуални административни актове на комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или условията на издадената му лицензия. Съгласно ал. 3 от същата разпоредба на ЗЕ при повторно извършено нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1.

 

 

 

 

Наведените с жалбата и поддържани в съдебно заседание основания за отмяна на наказателното постановление, съдът намери за неоснователни поради следното:

 

 

 

 

Настоящата съдебна инстанция не споделя и изложеното от жалбоподателя становище, че нарушаването на разпоредбите на Общите условия не обуславя нарушаване на условията на издадената лицензия, доколкото те не са част от същата. С осъществяването на дейност по снабдяване с електрическа енергия  „Е.С.“АД/“Енерго – Про Мрежи“АД“ предоставя "услуга от обществен интерес" по смисъла на §1, т.66б от Допълнителните разпоредби на ЗЕ. Предвид значимостта на охраняваните обществени отношения, както и особеностите на субектите, които се явяват доставчици на електрическа енергия и тяхното монополно положение в обслужваните райони, законодателят е приел редица мерки при охраняване интересите на крайните потребители, в частност осигуряването на условия на равнопоставеност между доставчиците и крайните клиенти. Една от предприетите мерки за осигуряването на тази равнопоставеност е създаването на публично известни общи условия (чл. 98а, ал.1 от ЗЕ). Същите се одобряват при условия и ред, определени с нарочна наредба на КЕВР, а именно Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /Наредбата/, издадена от Председателя на КЕВР. Проект на ОУ на договорите е един от необходимите документи, посочени в чл. 11, ал.5, т.3 от Наредбата, който се прилага към заявлението за издаване на лицензия за дейност по разпределение на електрическа енергия. След одобряването им от страна на КЕВР, ОУ стават неразделна част от лицензията по смисъла на чл. 49, ал.2, т.7, вр. ал.1 от Наредбата. Следва да се подчертае, че съгласно текста на чл. 50 от Наредбата, ОУ за осъществяване на лицензионната дейност са действащите разпоредби на нормативните актове, както и приетите от комисията индивидуални и общи административни актове, приложими към съответната лицензионна дейност, при съблюдаване на целите и принципите на регулирането по ЗЕ, т.е. с тях се въвеждат общите правила и задължения, с които съответното енергийно предприятие следва да съблюдава своето поведение при осъществяване на лицензионната си дейност. Следователно, след като одобряването на проектите на общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на конкретното предприятие -лицензиант е сред преимуществените регулаторни функции на КЕВР и след като одобрените ОУ стават част от самата лицензия, то нарушаването на разпоредба от тези условия, част от които е разпоредбата на чл. 63, ал.2 от Наредбата, съставлява неспазване на условията на самата лицензия. В този смисъл жалбоподателят се явява субект на административнонаказателна отговорност поради неспазване на процедурата по чл. 61, ал.1 и 2 от ОУ, които са неразделна част от издадената му лицензия, с което в случая е реализиран състава на нарушение по чл. 206, ал.1 от ЗЕ. В АУАН и НП са описани точно действащите към датата на осъществяване на административното нарушение Общи условия, а именно одобрените с Решение №ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение №ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР.

Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалваното НП, сочени от защитата, т.к в обстоятелствената част на същото са изложени обстоятелства и мотиви за повторност на извършеното нарушение. 

Възражението за допуснато нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване на правото на защита на нарушителя, чрез непосочване  в АУАН, че нарушението е извършено повторно е неоснователно.

Действително в АУАН не са описани факти, обосноваващи извод за „повторност“ на нарушението съгл. чл.42, т.4 от ЗАНН. Такива са изложени едва в обжалваното НК, с което е наложено и по-тежко наказание по квалифицирания състав на административното нарушение. Налице е несъответствие между АУАН и НП, което се изразява в липса на индивуализирани в акта факти, които се въвеждат за първи път в НП. Описаните в НП обстоятелства не кореспондират с изложените такива в АУАН, т.е описани са две различни административни нарушения. АУАН е съставен за по – леко наказуемо нарушение, а с НП е наложено административно наказание за по – тежко наказуемо такова.  Допуснатото процесуално нарушение не е съществено и не обосновава отмяна на НП. В случая е доказано по несъмнен начин нарушаване на материално-правната норма на чл.206, ал.1 от ЗЕ от жалбоподателя. Поради което и от арг. от чл.63, ал.1 от ЗАНН, чл.354, ал.1, т.3 вр. с чл.354, ал.2, т.1 и т.2 от НПК вр. с чл.84 от ЗАНН, настоящата въззивна инстанция, следва да измени обжалваното НП, като приложи квалификацията за по – леко наказуемото административно нарушение по чл.206, ал.1 от ЗЕ и съответното му административно наказание, при липса на съществено изменение на в обстоятелствената част на обвинението.  

Извършеното нарушение не е изолиран случай. Видно от представените от въззиваемата страна доказателства и служебно известното на съда е че жалбоподателя е санкциониран многократно за нарушения на издадената лиценция.

Начина на организация на дейността на дружеството, свързана с експлоатацията и отчитането на средствата за търговско измерване не е основание да не се ангажира административно-наказателната му отговорност. Общите условия се предлагат от самите търговци и след като в случая същите са станали част от лицензията, предоставяща на дружеството изключителното право по осъществяване на дейността по "разпределение на електрическа енергия" в съответната обособена територия, т.е. да извлича от тази дейност ползи, които в условията на конкурентна среда не би могло да постигне, следва да се изпълняват добросъвестно и стриктно.

Поради изложеното и като съобрази всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства настоящият състав, счита че за извършеното административно нарушение по чл.206, ал.1 от ЗЕ на жалбоподателя следва да бъде наложено административно наказание към средния предвиден в закона размер, в редакцията му в бр. 102 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., която е по – благоприятна за дееца съгл.чл.3, ал.2 от ЗАНН, а именно „имуществена санкция“ в размер на  500 000.00 лв.

Неправилно въззивникът поддържа и че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението не се отличава с по-ниска обществена опасност спрямо обикновения случай на нарушения от този вид, поради което деянието „Е.С.“АД/“Енерго – Про Мрежи“АД“ не може да се квалифицира като маловажен случай на административно нарушение. Приложимостта на този институт е обусловена от степента на обществена опасност на конкретното нарушение, която значително и интензивно се отличава от съобразената от законодателя при формулирането на признаците на съответния административно-наказателен състав. В конкретният случай няма обстоятелства, проявата на които да водят до такъв извод. Практиката на съставянето на констативни протоколи и подмяна на средствата за търговско измерване в отсъствие на ползвателите, т.е. без гаранция за достоверността им, засяга в значителна степен обществени отношения, свързани с правата на практически неограничен брой потребители, при което не може да се приеме, че се касае за маловажен случай.

            С оглед на гореизложеното съдът счита, че следва да бъде изменено процесното Наказателно постановление №4/15.12.2017 г., издадено от Председателя на К.з.е.и в.р. /КЕВР/.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

            ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №4/15.12.2017 г., издадено от Председателя на К.з.е.и в.р. /КЕВР/, с което на „Енерго –Про Мрежи“АД, ЕИК 104518621, седалище:***, адрес на управление:***-н ****, Варна Тауърс–Г,бул.„****№ 258, представляван по закон от всеки двама от членовете на управителния съвет Петр Тесаж, ********и ****, с ново наименование от 29.01.2018г.- „Е.С.“АД, представлявано по закон от всеки двама от членовете на управителния съвет ************. ****,с което за нарушение по чл.206,ал.1 вр. с ал.3 от ЗЕ и на основание същата разпоредба е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000000.00лв./три милиона лева/,като за нарушение по чл.206,ал.1 от                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       Закона за енергетиката и на основание същата разпоредба налага на „Е.С.“АД, представлявано по закон от всеки двама от членовете на управителния съвет ************. ****административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 000.00 лв. /петстотин хиляди лева/.

            Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

           

 

 

                                                                                                          Районен съдия: