Мотиви към присъда по НЧХД №17 по описа за 2019 г. на ВПРС

На 21.01.2019 г. е депозирана в РС - гр.Велики Преслав частна тъжба от Т.А.Б. с ЕГН ********** *** против Б.Х.А. с ЕГН **********,***, с постоянен и настоящ адрес ***, с която е повдигнато обвинение за престъпление от частен характер по чл.130 ал.1 от НК. В частната тъжба е посочено, че: на 16.01.2019 г. в в с.****, общ.Смядово, обл.Шуменска на частния тъжител от страна на подсъдимия били нанесени удари в областта на лицето и главата, с което му причинил временно разстройство на здравето неопасно за живота.

С разпореждане от 23.01.2019 г. Б.Х.А. е предаден на съд по възведеното с частната тъжба обвинение.

Преди началото на съдебното следствие ведно с тъжбата частния тъжител предявява срещу подсъдимия граждански искове причинени с престъплението по чл.130, ал.1 от НК, за неимуществени вреди в размер на 2 500.00 лв. и за имуществени вреди в размер на 40.00 лв. Моли да бъде конституиран като граждански ищец и да бъдат приети за съвместно разглеждане в наказателното производство предявените от него граждански искове, ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и да му бъдат заплатени направените по делото разноски. Гражданските искове са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство, тъй като отговарят на изискванията на чл.85 от НПК и съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК се разглеждат по правилата на НПК.

В съдебно заседание частният тъжител и повереника поддържат възведеното обвинение и предявените граждански искове и предлагат на съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото с частната тъжба обвинение и да му наложи справедливо наказание в рамките на предвиденото в НК такова, да бъдат уважени гражданските искове изцяло и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Подсъдимият се явява лично и със защитник в с.з., не признава вината и дава обяснения в своя защита. Защитата, счита че обвинението не е доказано по несъмнен начин и предявените граждански искове са неоснователни.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.01.2019 г. св.****.-дъщеря на подсъдимия, отишла до магазина в с.****, който се намирал в близост до дома им. На излизане от магазина видяла отвън ч.тъжител Т.Б., който носел торба с хляб в едната си ръка, а в другата бутилка с бира. Между тях възникнал скандал по повод отправени обиди и ругатни от частния тъжител към подсъдимия в електронната платформа Фейсбук. Частният тъжител замахнал с ръката си, в която държал торбичката с хляб към ****., при което торбичката се разкъсала и хляба се разпилял на земята. През това време до тях се приближил подсъдимия. Като видял, че частния тъжител замахва с ръка към дъщеря му, подс.Б.А., разгневен се насочил към него и му нанесъл удари с ръка в лицето. След като подсъдимия нанесъл втори удар на Б. в областта на носа, частния тъжител го захапал за палеца на лявата ръка. Борбата между тях продължила и двамата паднали на земята. Уплашена свидетелката ****. се върнала в магазина и помолила св.Ю. да се обади в полицията, но тя отказала. През това време подсъдимият и частния тъжител били прекратили боя и станали от земята. ****. излязла отвън и позвънила на тел.112. Като разбрал това частният тъжител се качил в лек автомобил и се прибрал в дома на леля си в с.****. Подсъдимият Б.Х. и дъщеря му ****. също се прибрали в дома си. На полученият сигнал на тил.112 се отзовали полицейските служители в РУ-В.Преслав Ж.Ж. и М.М.. След като не установили никого на местопроизшествието, посетили дома на подсъдимия и снели обяснения от него и дъщеря му. Частният тъжител потърсили в дома на леля му в с.****, но не го открили.

От дома на леля си, заедно с нея и със сина си, Б. отишъл при кмета на с.**** – св.****за да потърси помощ, като обяснил, че са се сбили с подс.Б.Х.. Като видял нараняванията по носа му, П. го посъветвал да отиде в ПУ гр.Смядово и да подаде сигнал. Недоволен от отговора на кмета частният тъжител заявил, че ще отиде в гр.Шумен, за да потърси правата си. Непосредствено след това Т.Б. ***, където посетил свой приятел – Х., който го откарал до МБАЛ – Шумен. В дома на Х. бил и св.****., също приятел на частния тъжител.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – ********., Ю.Ю., Ж.Ж., М.М., част от показанията на ****., част от обясненията на подсъдимия, заключенията на съдебно-медицински експертизи, приети от съда, както и от приложените по делото и приети от съда писмени доказателства съдебномедицинско удостоверение №21/2019г., изготвено от д-р В.П.В. - съдебен лекар, н-к ОСМ при „МБАЛ Шумен“ АД, съдебномедицинско удостоверение №26/2019г., издадено от д-р В.В., за причинени травматични увреждания на същата дата на Б.Х.А.; допълнителен лист за преглед №1476 на Б.Х.А.; лист за преглед на пациент №1476 от 16.01.2019г. Б.Х.А.; медицинско направление от 28.01.2019г. за Б.Х.А.; искане за образно изследване на Б.Х. от 21.01.2019г.; резултат от образно изследване от 07.02.2019г. на Б.Х.; резултат от образно изследване от 21.01.2019г. на Б.Х., фактура № 000010808522/18.01.2019 г. и № 0000108537/18.01.2019 г., издадени от „МБАЛ-Шумен“АД, гр. Шумен.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на визираната в частната тъжба дата подсъдимият и частният тъжител са се намирали на улицата в близост да дома на подсъдимия пред магазин в с.****, общ.Смядово, обл.Шумен. Обстоятелството, че на тъжителя били нанесени удари и то именно от подсъдимия се доказва от кредитираните показания на свидетелите. Макар свидетелите да не са очевидци на случилото се, освен св.****., тълкувани в съвкупност и взаимовръзка показанията им водят до единствения извод, че подсъдимият е нанесъл удари с ръце в областта на лицето на частния тъжител. Обстоятелството, че на тъжителя са били причинени травматични увреждания се доказва от заключението на съдебно медицинската експертиза на частния тъжител и от показанията на посочените свидетели.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите ********., Ю.Ю., Ж.Ж., М.М., от които се изяснява поводът за възникване на конфликта, състоянието на частния тъжител и подсъдимия непосредствено след деянието. Показанията им са последователни, логични и няма индиция за заинтересованост от излоха да делото.

Съдът кредитира частта от показанията на св.****., в която посочва повода за конфликта между нея и частни тъжител и между частния тъжител и подсъдимия, мястото където са се намирали-пред магазина в с.****, че е имало физически сблъсък между частния тъжител и подсъдимия, както и за нанесените на подсъдимия от частния тъжител травматични увреждания, подадения сигнал на тел.112. В останалата им част, в която свидетелката заявява, че частния тъжител й е нанесъл удари и че подсъдимия не е нанасял удари на частния тъжител, а само се е опитвал да прекрати нападението над нея от Т.Б., съдът намира за изолирани и целящи единствено да оневинят подсъдимия, поради билките им родствени отношения. Показанията на св.Х., в която твърди, че Т.Б. й е нанесъл удари, противоречат, както на показанията на св.Ю., така и на обясненията на подсъдимия.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия, освен частта в която същия отрича да е нанасял удари на частния тъжител или твърди, че не помни да е нанасял удари, в следствие на нападението върху него от частния тъжител и нанесената му телесна повреда чрез ухапване и изразяваща се в счупване на палеца на ръката. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в посочената част, тъй като същите са изолирани и кореспондират със събраните доказателства. Твърдения в горния смисъл са в противоречие с останалия оценен от съда като достоверен доказателствен материал. Имайки предвид, че обясненията на подсъдимия, освен източник на доказателства са и средство за защита, съдът оцени обясненията му в тази им част за изцяло защитни. По изложените съображения съдът не ги кредитира и ги приема единствено като средство за защита, упражняването на което не води до задължение за поведение, насочено към разкриване на обективната истина.

От заключението на приетата съдебно – медицинска експертиза по писмени данни по отношение на частния тъжител се установяват следните обстоятелства: нанесените травматични увреждания, времето и механизма на причиняване на телесната повреда и нейния вид. На частния тъжител били причинени контузия на главата, плитка разкъсноконтузна рана във вътрешния край на дясната вежда, кръвонасядане на клепачите на лявото око, фрактура на носни кости, девиация на носната преграда, множество кръвонасядания и охлузвания в поясната област, левия горен и долен крайници. Същите са могли да бъдат причинени по времето и начина посочен в тъжбата. Вещото лице установява, че травматичните увреждания не могат да бъдат получени при еднократно падане върху плоскост. Същите са причинени по механизма на удар, притискане и триене. В следствие на нанесените травматични увреждания на частния тъжител е причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота.

От заключението на приетата съдебно – медицинска експертиза по писмени данни по отношение на подсъдимия се установяват следните обстоятелства: нанесените травматични увреждания, времето и механизма на причиняване на телесната повреда и нейния вид. На подсъдимия от частния тъжител били причинени една разкъсноконтузна рана по гърба на горната фаланга на палеца на лявата ръка, открита фрактура на горната фаланга на палеца на лявата ръка, повърхностни рани по дланната страна на палеца. Причинено е трайно затруднение в движението на левия горен крайник. Разкъсноконтузната рана по гърба на горната фаланга на палеца на лявата ръка и фрактура на същата на подсъдимия според вещото лице може да бъдат получени от захапка на човек. Травматичните увреждания не могат да бъдат получени от еднократно падане върху плоскост. Въз основа на сигнал за установените с тази експертиза обстоятелства е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.129, ал.1 от НК с пострадал Б.А..

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимия Б.А. е извършил възведеното с частната тъжба обвинение и с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130, ал.1 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността;

* от обективна страна подсъдимия чрез своите действия е въздействал на организма на частния тъжител, което е довело до изменение в отделни негови тъкани и системи. На частния тъжител е причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота.

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимият внезапно възникнал и пряко насочен умисъл - подсъдимият е предвиждал конкретното увреждане и е съзнавал общественоопасния му характер, като е целял настъпването на съставомерния резултат;

Мотивът за извършване на престъплението е поведението на пострадалия при възникналия конфликт с дъщерята на подсъдимия.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността, както и ниската правна културна на подсъдимия.

При определянето на наказанието съдът прецени: Степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на подсъдимият, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимият:

* смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало, много добри характеристични данни, ниската обществена опасност на деянието и дееца, поведението на пострадалия.

* отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира такива;

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и като наказанието бъде определено по следния начин: За престъплението по чл.130, ал.1 от НК към датата на извършване на деянието и понастоящем законодателят e предвидил наказание "лишаване от свобода" до 2 години или “пробация”. Съобразно разпоредбата на чл.78 а от НК, в сила към момента на извършване на деянието, пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага административно наказание “глоба” в размер от 1000 лв. до 5000лв., когато: за престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години или друго по-леко наказание, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел и причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. Видно от справката за съдимост на подсъдимият, същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност чл.78а от НК. От деянието няма причинени преки и съставомерни имуществени вреди. Предвид тези обстоятелства, тъй като са налице предпоставките за това, съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК и да освободи подсъдимият от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание “глоба”. С оглед на вмененото си от закона задължение съдът счита, че подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и намира за справедливо да му бъде наложено административно наказание "глоба" в минималния предвиден в закона размер на 1000.00 лв. Така определения размер на наказанието, съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По отношение на предявеният граждански иск за претърпените от частния тъжител неимуществени в резултат на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, съдът счита, че същият е допустим и частично основателен по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимият, в резултат на което са възникнали вредите от деянието му и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендираният граждански иск за неимуществени да бъде уважен до размер 600.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. В останалата му част до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен. Предвид представените по делото писмени доказателства за направени разходи за лечение в претендирания размер от 40.00 лв., гражданският иск за имуществени вреди следва да бъде уважен изцяло. Подсъдимият следва да заплати на частния тъжител и направените разноски по настоящото дело, предвид направеното искане в този смисъл.

Съдът осъди подсъдимият да заплати в полза на държавата държавната такса върху уважената част на гражданските искове.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: