Решение по Гражданско дело 786/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

17.06.2019 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 23 (двадесет и трети) април Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 786 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от В.М.Х. с ЕГН **********, баща на малолетните деца Т.В.Х.с ЕГН ********** и Т.В.Х.с ЕГН **********, всички с постоянен адрес ***, чрез пълномощника адв.С.Т. от ШАК, срещу М.Ф.Е. с ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.127, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.143, ал.1 от СК, за постановяване на решение, с което бъде разрешен съществуващият между страните, в качеството им на родители на малолетните деца Т.В.Х.с ЕГН ********** и Т.В.Х.с ЕГН **********, спор по въпросите относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с децата и издръжката им. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Т.И Т.на него, да определи режим на лични контакти с майката, посочен в исковата молба и да осъди майката да заплаща на всяко от децата, чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка в размер на по 130.00 лв. считано от датата на предявяване на иска 18.10.2018 г. С иска по чл.127, ал.2, вр. с ал.1 вр. с чл.143, ал.1 от СК са първоначално обективно съединен и искове с правно основание чл.149 вр. с чл.143, ал.1 от СК, за присъждане в полза на всяко от децата издръжка за минало време, считано от 01.01.2018 г. до 17.10.2017 г. в размер на по 130.00 лв. месечно или по 1243.67 лв. за всяко от децата.

В срокът за отговор ответника по първоначалната искова молба М.Ф.Е. с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Р.П. от ШАК, предявява насрещен иск с правно основание чл.127, ал.2 вр. с чл.143, ал.2 от СК срещу ищеца по първоначалната искова молба В.М.Х. с ЕГН **********. По който моли съдът да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Т.И Т.на нея, да определи режим на лични контакти с бащата, посочен в исковата молба и да осъди бащата да заплаща на всяко от децата, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на по 130.00 лв. считано от датата на влизане на решението в сила.

В съдебно заседание ищеца и чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в исковата молба.

В съдебно заседание ответницата, чрез пълномощника оспорва предявените искове по основание и размер, счита същите за неоснователни. Поддържа предявения насрещен иск и моли съдът да се произнесе положително по него.

Въз основа на събраните по делото доказателства и след тяхната преценка поотделно и в съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0003/29.04.2015 г. изд. от Община Смядово, обл.Шумен и удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0004/29.04.2015 г. изд. от Община Смядово, обл.Шумен, М.Ф.Е. и В.М.Х. са родители на децата Т.В.Х.с ЕГН ********** и Т.В.Х.с ЕГН **********. Родителите са живели заедно във Федерална Република Германия, където са родени двете деца и към края на 2017 г. се прибрали в Република България. В началото на 2018 г. майката напуснала семейното жилище в гр. Смядово и заминала за чужбина, като оставила децата Т.И Т.на грижите на баща им. От тогава бащата единствен, подпомаган от своята майка, както и от настоящата си съпруга полага грижи за децата и задоволява потребностите им в пълна степен. На децата са осигурени подходящи жилищни условия, подкрепа и обич. Отглеждат се спокойна и сигурна семейна среда и получават необходимите стимули за правилното си развитие. Средствата, които получава бащата са недостатъчни за отглеждане на децата. От раздялата на родителите майката не е предоставяла средства за издръжка на децата. След като родителите не постигнали съгласие по въпросите относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с децата и издръжката им, бащата В.Х. е депозирал искова молба в съда.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От доказателствата, събрани по делото по безспорен начин се установи, че страните са родители на малолетните деца.

От показанията на свидетелитеН.А., Г.Ф., А.Л.и Ж.Л., водени от страните и от социалния доклад се установи, че родителите не живеят заедно от месец януари 2018 г., като децата се отглеждат от бащата с помощта на съпругата му и бабата по бащина линия.

Между родителите не е постигнато споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с децата и издръжката им.

Според депозираният по делото Социален доклад на АСП – ДСП гр.Велики Преслав, родителите са живели заедно във Федерална Република Германия, където са родени двете деца и към края на 2017 г. се прибрали в Република България. В през месец януари 2018г. майката напуснала семейното жилище в гр. Смядово и заминала за чужбина, като оставила децата Т.И Т.на грижите на баща им. От тогава бащата единствен, подпомаган от своята майка, както и от настоящата си съпруга полага грижи за децата и задоволява потребностите им в пълна степен. На децата са осигурени подходящи жилищни условия, подкрепа и обич. Отглеждат се спокойна и сигурна семейна среда и получават необходимите стимули за правилното си развитие. Средствата, които получава бащата са недостатъчни за отглеждане на децата. От раздялата на родителите майката не е предоставяла средства за издръжка на децата. Предоставените средства са били под формата на подаръци. Единствената помощ, която бащата получава е от своята майка и съпругата си. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитаните по искане на страните свидетелиН.А., Г.Ф., А.Л.и Ж.Л., които съдът кредитира изцяло. Децата са привързани и към двамата си родители. Емоционалната връзка с майката не е прекъсната, но контактите й с децата са редки, независимо, че бащата не е създавал пречки за това.

Родителите имат и друго общо дете С. , което е припознато от биологичния си баща В.Х. и се отглежда от майката М. Е..

Задължителната съдебна практика по критериите, въз основа на които се преценява предоставянето на упражняването на родителски права, е обективирана в Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, което е прието при действието на Семейния кодекс от 1968 г. (отм. ДВ., бр. 41 от 1985 г.), но чиито принципни постановки са актуални и понастоящем (арг. от Решение № 292 от 6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г. о., ГК, и Определение № 1438 от 12.12.2013 г. на ВКС по гр. д. 071/2013 г., IV г. о., ГК). Според т. ІІ от същото, "решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: - родителски качества; - полагане грижи и умения за възпитание; - подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; - морални качества на родителя; - социално обкръжение и битови условия; - възраст и пол на децата; - привързаност между деца и родители и между децата; - помощ на трети лица и др." В мотивите към решението се анализират горните обстоятелства и се дават насоки за тяхната преценка във всеки отделен случай, както следва:

Най- голямо значение имат родителските качества (личността на родителите, тяхното образование, култура, мироглед, способността им да възпитават деца), като съществено е тяхното конкретно проявление. В настоящия случай, от гледна точка на тези обстоятелства, доколкото са събрани доказателства за тях, и двамата родители са в сходно положение, тъй като няма данни за съществени различия в образованието, културата и възпитателските им качества, макар и по отношение на майката да е налице накърнен авторитет пред децата, поради редките контакти между тях и напускане на семейството. По този показател се откроява преимуществото на бащата.

Съгласно задължителната съдебна практика, моралният облик на родителите като пречка пред предоставяне упражняването на родителските права е сведен до прояви на трайно морално падение, алкохолизъм, противообществено поведение и разврат, докато отделните обикновени провинения се преценяват в контекста на останалите фактори и с оглед конкретното им отражение върху моралното възпитание на децата. В случая такива трайни негативни прояви не са установени, поради което по този показател и двамата родители имат еднакво основание да претендират да им бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата.

Допълнителен критерий към възпитателските и морални качества на родителите е тяхното социално обкръжение (членове на семейството, близки, приятели, познати). По този показател също не се открояват различия между страните по делото, тъй като не са ангажирани доказателства за отклонения (както в положителна, така и в отрицателна посока) от общоприетото нормално поведение в тяхната социална среда.

От значение за преценката на съда са също реално полаганите грижи, както и отношението на родителите към децата, т.е. личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, упражняваният надзор и използваните възпитателски похвати. В случая от събраните доказателства се установи, че към настоящият момент от месец януари 2018 г. за децата се е грижи единствено бащата. Той задоволява потребностите на децата от храна, облекло, отопление, учебни помагала, възпитание и обич, ето защо съдът намира, че по този показател се откроява съществено преимущество на бащата. Същият има подкрепа, както от настоящата си съпруга, така и от своята майка.

Желанието на родителите и изявената от тях готовност за отглеждане и възпитаване на децата, според настоящия състав може да бъде разграничаващ ги критерий в конкретния случай, макар и двамата за заявяват желание да отглеждат децата, тъй като както беше посочено по – горе бащата изразява желание и възможност да отглежда децата, както е правил и до момента. По този критерий също има превес бащата.

Привързаността на децата към родителите, разглеждана като фактор и предпоставка за упражняването на родителските права, в случая също дава основание за предоставяне на родителските права на бащата. Децата са емоционално привързани, както към майката, така и към бащата. Налице е по-силна емоционална връзка между децата и бащата и неговата съпруга, които му осигуряват безопасна и сигурна семейна среда за отглеждането им.

Полът на децата е един от малкото обективни и безспорни критерии за предоставяне упражняването на родителските права. Съгласно цитираното по- горе постановление, майката е по- пригодна от бащата да отглежда и възпитава момичета и наравно пригодна да отглежда и възпитава момчета, а бащата е по – пригоден да отглежда и възпитава момчета. В конкретният случай до момента бащата се е справял успешно с отглеждането и възпитанието на децата. В семейството му има две жени – неговите съпруга и майка, които го подпомагат в грижите и възпитанието на децата, поради което съдът счита че бащата е пригоден да отглежда и възпитава двете момичета. Освен това се установи, че след раздялата на родителите, майката често променя партньорите си мъже и местоживеенето си, което не може да осигури сигурна семейна среда на децата. Ето защо, съдът приема че бащата има необходимите качества да упражнява родителските права, независимо от пола на децата.

Възрастта на децата също е сред обективните критерии за преценка, кому да се предостави упражняването на родителските права. Приема се, че децата на ниска възраст се нуждаят от непосредствена майчина грижа, което обуславя по- висока пригодност на майката за тяхното отглеждане и възпитание. В случая бащата, подпомаган от своето семейство се грижи за децата и им осигурява всичко необходимо за нормалното им развитие, като не е препятствал контактите с майката, но същата поради местоживеенето си на различни места в чужбина, поддържа такива основно по телефон. Поради което, съдът счита че бащата е по-пригоден да отглежда децата.

Следващ критерий за преценка е помощта на трети лица, на която родителите могат да разчитат при отглеждането на детето. В случая, видно от социалния доклад и показанията на свидетелите, бащата се ползва с подкрепата на съпругата си и свои близки роднини, поради което и това обстоятелство е в негова подкрепа.

На последно място, от значение са също така жилищно-битовите и материалните условия на живот. Съгласно цитираното по- горе ППВС, те "...не са решаващи, нито сами по себе си създават основание да се предпочете родителят, който дава по-добри възможности за живот на децата". Майката в РБългария няма собствено жилище и необходимите условия за отглеждане на още две деца. В случая от показанията на свидетелите и социалния доклад се установи, че бащата притежава много добри жилищно-битови условия.

По така изложените съображения и оценка на критериите, въз основа на които се преценява предоставянето на упражняването на родителски права, налагат извод за предоставяне на родителските права на бащата.

Първоначалният предявен иск по чл.127, ал.2 вр. чл. 143 ал.2 от СК се явява основателен по същество и по отношение на издръжката, т.к. ответницата в качеството на родител на децата Т.И Т.е алиментно задължена да дава средства за издръжка на всяко от малолетните си деца.

При определяне на размера на издръжката, съдът следва да се съобрази с нуждите на децата и възможностите на родителите. Доколкото в исковата молба не са изложени обстоятелства относно специфични нужди на децата, съдът приема, че те имат необходимост от средства , които да задоволят обичайни за дете на тяхната възраст нужди от храна, облекло, отопление, играчки и др. Бащата реализира доходи в размер на около 1500-1800 евро месечно. Майката е безработна и е регистрирана в Бюрото по труда като търсещ работа. Същата е в работоспособна възраст и има алиментни задължения към още едно дете. Съдът при определяне размера на издръжката е обвързан от чл. 142, ал.2 от СК, който определя минималния размер на дължимата издръжка която към настоящия момент е 140.00 лв., изчислена на база минималната работна заплата за страна определена с ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 320 на МС от 20.12.2018 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, обн., ДВ, бр. 107 от 28.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г. в размер на 560.00лв. Децата, които са близначки са почти на 7 години и с напредването на възрастта безспорно ще се увеличават техните разходи. Няма доказателства за доходите на майката, но тя е в работоспособна възраст и се установи, че е регистрирана в Бюрото по труда като търсеща работа, ето защо може да реализира доходи и над минималната работна заплата за страната и следва да участва в издръжката на децата. Според настоящият състав средствата необходими за издръжка на всяко от децата за един месец са в размер на по 250 /двеста и петдесет/ лева, като майката следва да плаща по 140.00 лв., а остатъка от 110.00 лв. да се поеме от бащата, който ще полага непосредствените грижи за тях. Издръжката следва да бъде заплащана от майката от датата на завеждане на исковата молба в съда до пето число на месеца, за който се дължи.

По иска с правно основание чл. 149 от СК, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година назад от предявяването на иска. Предвид установеното по делото – че бащата от месец януари 2018 г. отглежда децата и през по – големия период от време майката не е предоставяла средства за издръжка, следва да се присъди издръжка и за минало време в размер на по 130.00 лв. месечно. По делото са представени доказателства от пълномощника на ответницата за изплатени парични средства в евро от майката до бабата по бащина линия в периода 14.02-10.03.2019 г., т.е. след депозиране на исковата молба, в общ размер на 470.00 евро или 916.50 лв./изчислен по официалния курс на БНБ/. Независимо от липса на посочено основание за плащане, от събраните поделото доказателства се установи, че бабата по бащина линия Назифе Ахмед помага при отглеждане и възпитание на децата от раждането им и до момента. Поради липса на доказателства за неуредени парични задължения между М.Е. и Н. А., съдът приема, че заплатените средства от майката са за издръжка на децата Тезгюл и Тезджан. Получаването на тези суми не се отрича от св.Назифе Ахмедова и че същите са изпратени за децата. Предвид изложеното и като съобрази предявения общ размер за издръжка за минало време и изплатените до момента суми от майката за издръжка на децата, без посочване на точното основание за издръжка за минало време или месечна такава, съдът счита, че следва да бъде приспадната сума в размер на 458.25 лв. от претендирания за всяко от децата размер за издръжка за минало време от по 1243.67 лв. Поради което исковете за издръжка за минало време, следва да бъдат уважени до размер на 785.42 лв. Присъденият период от време също следва да бъде съобразен с датата на постановяване на дължимостта на първоначалната издръжка на всяко от децата от датата на предявяване на иска, заплатените суми и изискванията на закона. Поради което следва да бъде осъдена майката да заплаща издръжка за минал период от време от 16.04.2018 г. до 17.10.2018 г.

При преценка на режима на лични контакти на децата Т.В.Х.с ЕГН ********** и Т.В.Х.с ЕГН ********** с майката, съдът съобрази обстоятелствата, че същите са малолетни и че между тях и майката съществува привързаност, поради което счита че същите следва да се осъществяват по следния начин: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване за времето от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, по един ден през Коледните и Новогодишните празници от 10.00 ч. до 18.00 ч., както и 14 /четиринадесет/ дни през лятната ваканция на децата, когато бащата не е в платен годишен отпуск, като децата следва да бъдат вземани и връщани от адреса, на който живеят с бащата.

Предвид изложеното, предявените насрещни искове от ответницата по първоначалната искова молба М.Ф.Е. с ЕГН ********** с правно основание чл.127, ал.2 вр. с чл.143, ал.2 от СК срещу ищеца по първоначалната искова молба В.М.Х. с ЕГН **********, следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищеца деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете в общ размер на 430.00 лева /30.00 лв. платена държавна такса и 400.00 лв. адвокатско възнаграждение/.

На осн.чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да понесе направените от ответницата разноски по настоящото делото в размер на 165.81 лв., представляващи възнаграждение за адвокат.

Ответницата следва да заплати и държавна такса върху присъдените издръжки в общ размер на 466.03 лв., от които 403.20 лв. върху присъдената издръжка за в бъдеще и 62.83 лв. върху издръжка за минало време, както и държавна такса от 5.00 лв. на осн.чл.3 от ТДТССГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетните деца Т.В.Х.с ЕГН **********, род. на *** г. и Т.В.Х.с ЕГН **********, род. на *** г. на бащата В.М.Х. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, като определя МЕСТОЖИВЕЕНЕ на децата при бащата.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ между майката М.Ф.Е. с ЕГН **********,*** и децата Т.В.Х.с ЕГН ********** и Т.В.Х.с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, за времето от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, по един ден през Коледните и Новогодишните празници от 10.00 ч. до 18.00 ч., както и 14 /четиринадесет/ дни през лятната ваканция на децата, когато бащата не е в платен годишен отпуск, като децата следва да бъдат вземани и връщани от адреса, на който живеят с бащата

ОСЪЖДА М.Ф.Е. с ЕГН **********,***, да заплаща на малолетното си дете Т.В.Х.с ЕГН **********, чрез неговият баща и законен представител В.М.Х. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 140.00 (сто и четиридесет) лева, считано от 18.10.2018 г., платима до пето число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване правото на такава, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА М.Ф.Е. с ЕГН **********,***, да заплаща на малолетното си дете Т.В.Х.с ЕГН **********, чрез неговият баща и законен представител В.М.Х. с ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на 130.00 (сто и тридесет) лева месечно за периода 16.04.2018 г. до 17.10.2018 г., включително в общ размер на 785.42 лв. лв./седемстотин осемдесет и пет лева и четиридесет и две стотинки/, считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва до окончателното й изплащане, на осн.чл.149 от СК.

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.М.Х. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.149 от СК, за осъждане на М.Ф.Е. с ЕГН **********,***, да заплаща на малолетното си дете Т.В.Х.с ЕГН **********, чрез неговият баща и законен представител за издръжка за минало време за периода от 01.01.2018 г. до 15.04.2018 г. в размер на 130.00 лв. месечно, като неоснователен.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, в частта относно присъдената издръжка, решението подлежи на предварително изпълнение.

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Ф.Е. с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Р.П. от ШАК, насрещни искове с правно основание чл.127, ал.2 вр. с чл.143, ал.2 от СК срещу ищеца по първоначалната искова молба В.М.Х. с ЕГН **********, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Т.И Т.на майката, за определяне режим на лични контакти с бащата, посочен в исковата молба и за осъждане на бащата да заплаща на всяко от децата, чрез тяхната майка и законен представител месечна издръжка в размер на по 130.00 лв. считано от датата на влизане на решението в сила, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА М.Ф.Е. с ЕГН **********,***, да заплати на В.М.Х. с ЕГН ********** ***, сумата 430.00 (четиристотин и тридесет) лева, представляваща направени разноски.

ОСЪЖДА В.М.Х. с ЕГН **********, постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Ф.Е. с ЕГН **********,***, направените от последната разноски по настоящото дело, съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 165.81 лв./сто шестдесет и пет лева и осемдесет и една ст./.

ОСЪЖДА М.Ф.Е. с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на ВПРС сумата на 466.03 лв./четиристотин шестдесет и шест лева и три ст./, от които 403.20 лв. върху присъдената издръжка за в бъдеще и 62.83 лв. върху издръжка за минало време, както и държавна такса от 5.00 лв. на осн.чл.3 от ТДТССГПК.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните, пред ШОС.

Районен съдия: