Р Е Ш Е Н И Е

 

11.06.2019 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                               Година 2019                     Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                     четвърти състав

На 11 (единадесети) април                                                Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

 

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 824 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ вр. чл.183 от ЗЗД, предявен от „Д.2.“ЕООД с ЕИК ......., със седалище ***,  представлявано по закон от А.Д.М.-управител, представлявано по пълномощие от адв.М.И. от ВАК срещу „Е.“ЕООД с ЕИК ......., седалище и  адрес на управление ***, представлявано от  управителя Васил Стойчев Василев, за осъждане на  ответника да заплати на ищеца сума 837.04 лв., представляваща главница–незаплатени стоки по договор за търговска продажба, доставени от ищеца за които е издадена фактура №14029/06.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска 05.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

С иска по чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. чл.183 от ЗЗД при условията на първоначално обективно съединяване на искове е предявен и иск с правно основание чл.294 от ТЗ, за осъждане на ответника да заплати обезщетение за забавеното изпълнение на  паричната претенция, в размер на законната лихва от датата на падежа на фактурата 06.01.2016 г. до  предявяване на иска в размер на 155.16 лв. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът не е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК. Редовно призован, видно от върнатия отрязък на призовката, не се явява и не взема становище по предявените искове в открито съдебно заседание.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа изцяло изложеното в исковата молба, като едновременно с това прави и искане за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове, т.к  ответникът не се явява в първото по делото заседание и не е представил отговор на исковата молба.

 Съдът намира, с оглед на направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, че са налице предпоставките на чл.239 ал.1 и ал.2 от ГПК. На двете страни са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и приложените писмени доказателства, неоспорени от ответника – заверени от страната преписи от фактура №14029/06.12.2016 г., справка –декларация за ДДС вх.№03002756207/12.01.2017г., дневник за продажбите данъчен период 12/2016г. стр.1 и стр.4, преводно нареждане към бюджета ДДС 12/2018г. и уведомление вх.№ДДС 0300-2756207 от 12.01.2017 г. за приемане на справка-декларация по ДДС исковете са вероятно основателни ето защо са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове.

Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения между страните по силата на сключен договор за търговска продажба – ответникът в качеството на купувач е имал задължение да заплати доставените от ищеца стоки – строителни материали и консумативи, след издадена фактура. Ищецът е изпълнил задълженията си по договора. Установен е и размерът на дължимите плащания. 

Предвид уважаване на основния иск, следва да бъде уважена изцяло и акцесорната претенция за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от датата на падежа до предявяване на иска.

            Настоящото неприсъствено решение не следва да се мотивира по същество, като е достатъчно съдът да укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за това.           

Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива и представен списък по чл.80 от ГПК, обосновават положителното произнасяне на съдебния състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящото производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА „Е.“ЕООД с ЕИК ......., седалище и  адрес на управление ***, представлявано от  управителя В.С.В.ДА ЗАПЛАТИ НА „Д.2.” ЕООД, с ЕИК ......., седалище:***, адрес на управление:***, представлявано по закон от А.Д.М.-управител, представлявано по пълномощие от адв.М.И. от ВАК, сумата от 837.04 лв./осемстотин тридесет и седем лева и четири ст./, представляваща главница– незаплатени стоки по договор за търговска продажба, доставени от ищеца за които е издадена фактура №14029/06.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска 05.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, по иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ вр. чл.183 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „Е.“ЕООД с ЕИК ......., седалище и  адрес на управление ***, представлявано от  управителя В.С.В.ДА ЗАПЛАТИ НА „Д.2.” ЕООД, с ЕИК ......., седалище:***, адрес на управление:***, представлявано по закон от А.Д.М.-управител, представлявано по пълномощие от адв.М.И. от ВАК, сумата от 155.16 лв./сто петдесет и пет лева и шестнадесет ст./, представляваща обезщетение за забавеното изпълнение на паричната претенция от 837.04 лв. по фактура №14029/06.12.2016 г., в размер на законната лихва от датата на падежа на фактурата 06.01.2016 г.  до  предявяване на иска 05.11.2018 г., по иск с правно основание чл.294 от ТЗ.

ОСЪЖДА „Е.“ЕООД с ЕИК ......., седалище и  адрес на управление ***, представлявано от  управителя В.С.В.ДА ЗАПЛАТИ на „Д.2.” ЕООД, с ЕИК ......., седалище:***, адрес на управление:***, представлявано по закон от А.Д.М.-управител, представлявано по пълномощие от адв.М.И. от ВАК сумата от 545.00 лева /петстотин четиридесет и пет лева/, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на спора, изразяващи се в заплатени по настоящото дело адвокатско възнаграждение и държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

               РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК. Решението не подлежи на въззивно обжалване в уважената част, като на осн. чл.240 ал.1 от ГПК, ответникът може да иска отмяна на решението, ако е бил лишен от възможността да участва в делото.

               Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

                                                                             Районен съдия: