Р Е Ш Е Н И Е

14.06.2019 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 17 (седемнадесети) май Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Мюжгян Ахмедова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 36 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Н.И.Я. с ЕГН **********, с адрес: ***, представляван по пълномощие от адв. Х.Н.П. от ШАК срещу Б.Х.А. с ЕГН **********,*** и съдебен адрес ***5, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане против ответника, произтичащо от Запис на заповед от 11.07.2017г., по силата на който първият е предоставил на ответника парична сума в размер на 1000.00 евро, срещу поето от последния задължение за връщане на сумата по записа на заповед, срок за плащане на 11.09.2017г. Главницата се претендира ведно със законната лихва върху нея считано от 02.07.2018г./датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417 от ГПК/ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за която сума е издадена заповед за изпълнение на осн. чл.417 от ГПК №217/04.07.2018 г. по ч.гр.д.№553/2018 г. по описа на ВПРС. Претендират се и направените по делото разноски, включително и по заповедното производство.

Ответникът не е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК. Редовно призован, видно от върнатия отрязък на призовката, не се явява и не взема становище по предявените искове в открито съдебно заседание.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа изцяло изложеното в исковата молба, като едновременно с това прави и искане за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове, т.к ответникът не се явява в първото по делото заседание и не е представил отговор на исковата молба.

Съдът намира, с оглед на направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, че са налице предпоставките на чл.239 ал.1 и ал.2 от ГПК. На двете страни са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването ми в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и приложените писмени доказателства, неоспорени от ответника – материалите по ч.гр.д.№ 553/2018 г. по описа на ВПРС, Запис на заповед от 11.07.2017г., исковете са вероятно основателни ето защо са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове.

Записът на заповед, на който основава вземането си ищеца, е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент от съдържанието и затова не е условие за действителност на ефекта. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, всяка една от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Кредиторът трябва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът възраженията си срещу вземането, които възражения могат да бъдат както абсолютни /срещу формата или съдържанието на записа на заповед/, така и лични, основани на отношенията с кредитора - заплаха, насилие и др. В настоящото производство ответникът не е направил други възражения, освен в хода на заповедното производство, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение, като и не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си.

В конкретния случай не се оспорва, че ответникът е издател на ценната книга, а поемател по нея е ищецът. Видно от приложения запис на заповед от 11.07.2017 г., същият отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ. Ответникът се е задължил безусловно и неотменимо да заплати сумата 1 000.00 евро. Наименованието "запис на заповед" се съдържа в текста на документа, както и в неговото заглавие. Ответникът е поел безусловно обещание да заплати определена сума, която е изписана цифром и словом. В менителничния ефект е определен падеж по един от начините, изчерпателно уредени в чл. 537 ТЗ във вр. с чл. 486, ал.1, т.1 ТЗ. Издателят е определил и срок за плащане на 11.09.2017 г. Ценната книга съдържа и останалите реквизити, изброени в чл. 535 ТЗ - място на плащане, лице, на което трябва да се плати, дата на издаване и място на издаване, подпис на издателя и уговорка, че сумата ще се изплати без разноски, без предявяване и без протест.

Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 1/2004 г., ОСТК при наличие на посочен падеж на определена дата в записа на заповед, предявяването за плащане представлява само покана за изпълнение на менителничното задължение, предпоставка за поставянето на длъжника в забава и изискване за предоставяне на необходимо съдействие на кредитора за изпълнението на задължението, като неизпълнението му води до изгубване на правата по ефекта само по отношение на регресно отговорните лица – джирантите и техните авалисти. Неплатеният на падежа запис на заповед е несъдебно изпълнително основание и въз основа на него кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист.

С оглед изложеното се налага изводът, че процесният запис на заповед съдържа всички задължителни реквизити и като такъв е редовен от външна страна и по него е възникнало менителнично задължение.

Установи се също така, че е настъпила изискуемостта на материализираното в ценната книга парично задължение на датата на плащане 11.09.2017 г.

Съгласно т.17 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предметът на делото по иска по реда на чл. 422 ГПК се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение и когато се касае за запис на заповед, предметът на делото е вземане по редовен от външна страна менителничен ефект.

В конкретния случай, ищецът основава иска си за вземане по редовен от външна страна запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т.9 ГПК.

При така изложените съображения, съдът намира предявеният установителен иск за основателен.

Настоящото неприсъствено решение не следва да се мотивира по същество, като е достатъчно съдът да укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за това.

По отношение на разноските: Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., исковият съд следва да съобрази и направените разноски в заповедното производство. Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива по настоящото производство в общ размер 339.00 лв., от които 39.00 лв. - държавна такса и 300.00 лв. - адвокатско възнаграждение, обосновават положителното произнасяне на съдебния състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящето производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД в отношенията между ищеца Н.И.Я. с ЕГН **********, с адрес: ***, представляван по пълномощие от адв. Х.Н.П. от ШАК и ответника Б.Х.А. с ЕГН **********,*** и съдебен адрес ***5, че към момента на издаване на Заповед за изпълнение № 217/04.07.2018г. по ч.гр.дело № 553/2018г. по описа на ВПРС, В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, произтичащо от неизпълнени задължения поЗапис на заповед от 11.07.2017г., срок за плащане на 11.09.2019г. в общ размер 1000.00 евро (хиляда евро), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 02.07.2018 г. до изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски в общ размер на 404.00 лв./39.00 лв. държавна такса и 365.00 лв. адвокатско възнаграждение/, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 217/04.07.2018г. по ч.гр.дело № 553/2018г. по описа на ВПРС.

ОСЪЖДА Б.Х.А. с ЕГН **********,*** и съдебен адрес ***5 ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.Я. с ЕГН **********, с адрес: ***, представляван по пълномощие от адв. Х.Н.П. от ШАК сумата от 339.00 лева (триста тридесет и девет лева), представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в настоящо дело - адвокатско възнаграждение и държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК. Решението не подлежи на въззивно обжалване в уважената част, като на осн. чл.240 ал.1 от ГПК, ответникът може да иска отмяна на решението, ако е бил лишен от възможността да участва в делото.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Приложеното ч.гр. дело № 553/2018г. по описа на ВПРС да се върне в състава, ведно с препис от решението за сведение.

Районен съдия: