Р Е Ш Е Н И Е

10.06.2019 г.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 29 (двадесет и девети) януари Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 391 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от К.Й.К. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Наказателно постановление №1811600281/15.10.2018 г., издадено от Директора на РДГ гр.Шумен.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършването на нарушението. Жалбоподателят счита, че при издаване на обжалваните наказателното постановление административнонаказващия орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, при наличието на маловажност, което било отделно основание за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от пълномощник. Поддържат жалбата и на кратко отново излагат мотивите си за отмяна на наказателното постановление.

Процесуалният представител на въззиваемата изразява становище, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложените административнонаказателни преписки и събраните по тях, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 18.05.2018 г. в ТП ДГС ****“ от служители на РДГ – Шумен – св.Й.Б. и А.Д. била извършена комплексна проверка по дисциплината на Стопанисване и използване на горските територии по смисъл на ЗГ, Наредба №8/05.98.2011 г. за сечите в горите в горски територии-държавна собственост за периода 07.10.2016г.-18.05.2018г. При проверката било установено, че жалбоподателят К.К. – ръководител участък ГС в ТП ДГС ****“ на 29.08.2017 г. е извършил маркиране на гола сеч в акациева гора, находяща се в отдел 98, подотдел „б“ в землище Смядово, обл.Шумен, като освен акациеви дървесни видове е маркирал и дървесни видове – цер, габър и клен, което според административнонакзващия орган било извършено в нарушение на чл.32, ал.3 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите. За установеното при проверката бил съставен Констативен протокол от 18.05.2018 г. изх.№3200/21.05.2018 г. След приключване на проверката на жалбоподателя на 28.06.2018 г. бил съставен АУАН серия ДООА 2017 г. №103763 за административно нарушение по чл.270 от ЗГ вр. с чл.49, ал.2 и чл.32, ал.3 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите. Въз основа на акта и след отхвърляне на възраженията направени от жалбоподателя било издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка, съдът установи от показанията на свидетелите, които кредитира изцяло, като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същите са поели и наказателна отговорност по чл. 290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост и от приложените по делото писмени доказатества-част от административнонаказателната преписка, които кореспондират със свидетелските показания.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено обжалваното НП и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление е съставен от компетентни органи по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 от ЗГ и чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ.

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

Настоящата инстанция счита, че посочената правна квалификация на нарушението по чл.270 от ЗГ вр. с чл.49, ал.2 и чл.32, ал.3 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите е неправилна. Разпоредбата на чл.270 от ЗГ е санкционна, а не материалноправна, защото в себе си не съдържа описание на административно нарушение, а единствено санкции. В случая административно-наказващият орган, като е посочил че описаното в НП деяние е нарушение на разпоредбата на чл.270 от ЗГ, която е обща и не съдържа състав на административно нарушение, вместо директно да посочи, че е извършено нарушение по чл.49, ал.2 и чл.32, ал.3 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

В качеството си на длъжностно лице по чл. 235 от ЗГ жалбоподателят има основно задължение по чл. 50 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите да извърши маркиране на насаждения, предвидени за сеч. Съдът намира, че жалбоподателят не е субект на нарушението по чл. 49, ал. 2, вр. с чл. 32, ал. 3 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, поради което и неправилно посредством санкция по чл. 270 ЗГ е бил санкциониран макар и с минимално по размер наказание. Дори да се приеме, че К. е осъществил състав на нарушение по Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, то това негово поведение би следвало да се санкционира по специалния състав на чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ. Това е така, понеже посочената в НП санкционна разпоредба на чл. 270 от ЗГ, макар и обща, не се отнася за нарушенията по чл. 49, ал. 2, във вр. с чл. 32, ал.3 от НСГ. Тя би могла да бъде приложена само ако липсва специална спрямо него разпоредба, каквато се явява тази на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ и като не е приложил относимия санкционен текст, административнонаказващия орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което също е самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП.

При безспорно установената в хода на съдебното дирене фактическа обстановка, респ. при установената дата на извършване на нарушението 29.08.2017 г. когато нарушителят К.К. е бил известен, настоящият състав приема, че към датата на съставяне на акта – 28.06.2018 г. е бил изтекъл срока за ангажиране на неговата отговорност за соченото нарушение. Преклудирането на тримесечният срок пряко следва и от разпоредбите на задължителното за съдилищата ТР № 48/28.12.1981 г. по н. д. № 48/1981 г. на ОСНК– т. 3, където се посочва, че срокът започва да тече от откриване на нарушителя, с което възниква и съответното административно-наказателно правоотношение, независимо кой контролен орган е установил това. Настоящият състав поддържа становището, че разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗАНН съдържа алтернативни хипотези, което ясно личи от използваната от законодателя техника чрез посочване на думата "или". Съгласно чл. 156, ал. 1, т. 7 от ЗГ ИАГ създава и поддържа информационна система за горските територии и дейностите в тях. Не се спори, че издаденият от жалбоподателя карнет опис непосредствено след маркиране на дървесината с дата 29.08.2017 г., в които всъщност фигурират и неразрешените за гола сеч дървесни видове е въведен в системата и административнонаказващия орган е имал достъп до него. След като позволителното за сеч е било издадено и публикувано в системата още на 18.01.2018 г., то очевидно още от този момент нарушението, респ. нарушителя са били известни на контролните органи.

Ето защо настоящият въззивен състав намира, че 3-месечният срок за съставяне на АУАН не е спазен, тъй като е започнал да тече от датата на откриване на нарушителя-18.01.2018 г. и е изтекъл на 18.04.2018 г., а АУАН е съставен на 28.06.2018 г. Откриване на нарушителя по смисъла на ЗАНН означава установяване на физическото, респ. на юридическото лице - автор на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение, а не осъществяването на контакт между него и актосъставителя или административно наказващия орган.

Освен горепосоченото, следва се отчете, че задълженията на жалбоподателя приключват до изготвяне на карнет-описа и сортиментната ведомост по образец, респ. след одобряването им от съответния негов пряк ръководител. Подробният и внимателен анализ на многобройните приложени по делото документи показва, че като цяло извършеното от К. маркиране е утвърдено от Зам. Директора на ТП ДГС "Смядово".

При посоченото по-горе и при наличието на йерархична подчиненост спрямо Зам. Директора на ТП ДГС "Смядово", длъжностното лице К. е спазил е спазил задълженията си, вменени му по длъжностна характеристика, както е и предвидената 100% гола сеч в съответствие с Горскостопанския план от 2011 г. Дори действията му да са неправомерни, то доколкото не налагат очевидно за него престъпление, изпълнението им само по себе си води до изключване на вината, съгласно чл. 16 от НК, към който препраща чл. 11 от ЗАНН.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че наказващият орган, не е направил преценка дали конкретнотото нарушение не представлява маловажен случай по см. на чл. 28 от ЗАНН. В жалбата се застъпва становището, че деянието, макар и формално да осъществява признаците на административно нарушение, не следва да бъде санкционирано и следва да бъде отменено процесното постановление на това основание. Вярно е че административните наказания не са самоцел, те се налагат за да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани. Понятието „маловажен случай” не е дефинирано в ЗАНН. Съдържанието му следва да се изведе от легалната дефиниция на чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс като се вземат предвид особеностите на административно-наказателното производство. По смисъла на този нормативен акт маловажен е този случай, при който извършеното административно нарушение „с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи” на административни нарушения от съответния вид. Нарушението по чл.49, ал.2 и чл.32, ал.3 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, каквото е посочено в АУАН и НП, е формално – със самото маркиране, което не отговаря на изискванията на закона, деянието е довършено, не са предвидени вредни последици, които трябва да настъпят, т.е. в настоящия казус преценката за наличието на маловажен случай не би могла да бъде извършена с оглед липсата на настъпилите вреди, а следва да бъде направена след съобразяване с обществената опасност на дееца, тежестта на нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. Според настоящия състав, всяко от конкретното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от нарушения от този вид.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №1811600281/15.10.2018 г., издадено от Директора на РДГ гр.Шумен, с което на К.Й.К. с ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл.270 от ЗГ вр. с чл.49, ал.2 и чл.32, ал.3 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите и на основание чл.270 от зг е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00 лв.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: