Р Е Ш Е Н И Е

29.07.2019 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 17 (седемнадесети) април Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 457 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД вр. с чл.79 и чл.92 от ЗЗД от „ А.З.К.Н.П.З.” ООД, с ЕИК ......, седалище:***, адрес на управление:***, п.к. 1527 представляван по закон от Р.Г.А.и Т.Я.К.–Управители, представлявани по пълномощие от Н.А.С. - юрисконсулт срещу Х.И.Х. с ЕГН **********, постоянен адрес *** и настоящ адрес ***1, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 704.54 лева (седемстотин и четири лева и петдесет и четири стотинки), представляваща главница, договорна лихва 73.16 лева (седемдесет и три лева и шестнадесет стотинки) от 29.05.2017г. до 11.12.2017г., неустойка за неизпълнение на задължение 365.05 лв.(триста шестдесет и пет лева и пет стотинки), разходи за извънсъдебно събиране на задължението 45.00 лева (четиридесет и пет лева), законна лихва 21.57 лева (двадесет и един лева и петдесет и седем стотинки) от 12.12.2017г. до 31.01.2018г., законната лихва от датата на подаване на заявлението – 06.02.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумите, представляващи разноски по заповедното производство: 25.00 лв. – платена дължима държавна такса по заявлението и 200.00 лв. – възнаграждение за процесуално представителство, за които вземания е издадена заповед за изпълнение №45/09.02.2018г. по ч.гр. дело №143/2018г. по описа на ВПРС. Претендират се и направените по делото разноски, включително и по заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез назначения особен представител подава отговор на исковата молба, в който прави признание на иска и моли съда да се произнесе съобразно признанието.

Ищецът, чрез процесуалния си представител –пълномощник в писмена молба, поддържа исковете, моли съдът да се произнесе с положително решение по тях, като приеме отговора на исковата молба за признание на исковете от страна на ответника и моли съдът да се произнесе с решение по реда на чл.237 от ГПК.

Ответникът, чрез назначения особен представител в съдебно заседание поддържа изцяло отговора на исковата молба, като прави искане за произнасяне по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК при пълно признание на предявените искове, като съдът на основание чл.78, ал.2 от ГПК да възложи разноските върху ищеца.

Съдът, като взе предвид обективираното в съдебно заседание от ответника чрез назначения особен представител признание на исковете и съобрази липсата на предвидените в нормата на чл.237, ал.3 ГПК отрицателни предпоставки, намира, че следва да бъде постановено съдебно решение съобразно признанието на иска.

Настоящото решение не следва да се мотивира по същество, като е достатъчно съдът да укаже, че то се основава на наличието на признание на иска. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и приложените доказателства – договор за паричен заем № 2810051, сключен на 16.05.2017 г., предложение за сключване на договор за паричен заем, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземането /цесия/ от 30.01.2017 г., Приложение №1 от 01.12.2017 г. към него, потвърждение за сключена цесия на осн.чл.99, ал.3 от ЗЗД, Тарифа на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД, уведомление за цесия, както и от направеното признание на задълженията от страна на ответника, чрез назначения особен представител се установява безспорно наличието на валидни облигационни отношения по силата на договор за паричен заем № 2810051, сключен на 16.05.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД - заемодател и Х.И.Х. - заемател, вземанията по които са прехвърлени н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД с рамков договор за цесия от 30.01.2017г., приложение №1 към него от 01.12.2017г.

Ответникът – длъжник е надлежно уведомен за прехвърлянето. С решение № 3/16.04.2014 г., по т. дело № 1711/2013 г. състав на ВКС, ТК, първо отделение е прието, че уведомление, изходящо от цедента с исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

От приетите писмени доказателства е установен размерът на дължимите плащания. По отношение на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава, установен е периодът на забавата, както и размерът на дължимото мораторно обезщетение.

Предвид изложеното, съдът намира искът за заплащане на сумата от 704.54 лева главница за основателен, поради което и сумата следва да се присъди, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Следва да бъдат присъдени и претендираните обезщетения за забава в размер на 73.16 лева договорна лихва, 365.05 лева неустойка, 45.00 лева разходи, 21.57 лева лихва.

Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящото и заповедното производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът счита искането на особения представител на осн.чл.78, ал.2 от ГПК, разноските да бъдат възложени върху ищеца, за неоснователно т.к предпоставка за прилагане на тази разпоредба е ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, каквото обстоятелство не е налице и не се твърди от особения представител. Напротив именно поведението на ответника неплащане на задължението по договор за заем е причина за завеждане на делото. Както е посочено в определение № 1185 от 18.11.2014 г. по гр. д. № 4470/2014 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС, текстът на чл. 78, ал. 2 ГПК е ясен, точен, ненуждаещ се от тълкуване- разноските се възлагат на ищеца, когато ответникът е поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска като предпоставките са кумулативно дадени.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца от „ А.З.К.Н.П.З.” ООД, с ЕИК ......, седалище:***, адрес на управление:***, п.к. 1527 представляван по закон от Р.Г.А.и Т.Я.К.–Управители, представлявани по пълномощие от Н.А.С. - юрисконсулт и ответника Х.И.Х. с ЕГН **********, постоянен адрес *** и настоящ адрес ***1, че ответника дължи на ищеца сумата от 704.54 лева (седемстотин и четири лева и петдесет и четири стотинки), представляваща главница, договорна лихва 73.16 лева (седемдесет и три лева и шестнадесет стотинки) от 29.05.2017 г. до 11.12.2017 г., неустойка за неизпълнение на задължение 365.05 лв.(триста шестдесет и пет лева и пет стотинки), разходи за извънсъдебно събиране на задължението 45.00 лева (четиридесет и пет лева), законна лихва 21.57 лева (двадесет и един лева и петдесет и седем стотинки) от 12.12.2017 г. до 31.01.2018 г., законната лихва от датата на подаване на заявлението – 06.02.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумите, представляващи разноски по заповедното производство: 25.00 лв. – платена дължима държавна такса по заявлението и 200.00 лв. – възнаграждение за процесуално представителство, като вземането произтича от слените обстоятелства: задължение по договор за паричен заем № 2810051, сключен на 16.05.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД - заемодател и Х.И.Х. - заемател, вземанията по които са прехвърлени н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД с рамков договор за цесия от 30.01.2017г., приложение №1 към него от 01.12.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение на осн. чл. 410 от ГПК №45/09.02.2018г. по ч.гр. дело №143/2018г. по описа на ВПРС, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД вр. с чл.79 и чл.92 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Х.И.Х. с ЕГН **********, постоянен адрес *** и настоящ адрес ***1 ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.К.Н.П.З.” ООД, с ЕИК ......, седалище:***, адрес на управление:***, п.к. 1527 представляван по закон от Р.Г.А.и Т.Я.К.–Управители, представлявани по пълномощие от Н.А.С. – юрисконсулт, сумата от 690.00 лв. /шестстотин и деветдесет лева/, представляваща разноски в производството по гр.д.№457/18 г. по описа на ВПРС, от която сума 25.00 лева - държавна такса, 315.00 лв.-възнаграждение за особен представител и 350.00 лв. - юрисконсулстко възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: