Р
Е Ш Е Н И Е
29.07.2019 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2019 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският
районен съд четвърти състав
На 17 (седемнадесети)
април Година 2019
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател
Дияна Петрова
Секретар Женя
Проданова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело
номер 682 по описа за 2018 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от Закона за
потребителски кредит, чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „А.З.С.Н.В.” ЕАД,
с ЕИК ....., седалище: гр. С., адрес на управление:***, офис – сграда Л., ет.
2, офис 4, представляван по закон от Н.Т.С.– Изпълнителен директор и М.Д.Д.-председател
на съвета на директорите, поотделно, представляван по пълномощие от Б.Н.Р. –
юрисконсулт срещу Н.Ш.Н. с ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване в
исковата молба гр. Ш., ул.„Б.Б.”№29,
постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, с които се иска да бъде прието за
установено, че ответника има парично задължение към ищеца в размер на сумите
1520.61 лева (хиляда петстотин и двадесет лева и шестдесет и една ст.),
представляваща главница, договорна лихва 261.95 лева (двеста шестдесет и един
лева и деветдесет и пет ст.), за периода 02.03.2017 г. – 14.12.2017 г.,сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги 428.40 лева (четиристотин
двадесет и осем лева и четиридесет ст.), за периода от 02.03.2017г. –
14.12.2017г.,застрахователна премия по договор за допълнителни услуги – 1178.10
лева (хиляда сто седемдесет и осем лева и десет ст.), за периода от
02.03.2017г. – 14.12.2017г.,лихва за забава по договор за заем 71.74 лева
(седемдесет и един лева и седемдесет и четири ст.), за периода от 03.03.2017 г.
до датата на подаване на заявлението,лихва за забава по договор за допълнителни
услуги 64.66 лв. (шестдесет и четири лева и шестдесет и шест ст.), за периода
от 03.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението, представляващи
задължение по договор за заем CrediHome №1182-00015199 и
Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №1182-00015199 , сключени между „Микро Кредит“ АД и Н.Ш.Н. на дата
06.01.2017г., като в последствие вземанията по двата договора са прехвърлени от
страна на „Микро Кредит“ АД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД /правоприемник на който
е „А.з.с.н.в. „ АД – понастоящем „А.з.с.н.в.
„ ЕАД/ по силата на Приложение №01/09.06.2017г. към Рамков договор за продажба
на вземания /цесия/ от дата 16.01.2015г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.04.2018г. до изплащане на
вземането, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение №176/04.06.2018г. по ч.гр. дело №454/2018 г. по описа на
ВПРС. Претендират се и направените по делото разноски,
включително и по заповедното производство.
В исковата молба
ищецът „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ....., твърди че на 06.01.2017 г. между ответника и „Микро Кредит“ АД бил
сключен Договор за заем CrediHome №1182-00015199 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №1182-00015199 за сумата от 1700.00 лв., по силата на които
заемодателят предал в собственост на заемателя пари, а заемателят се е задължил
да върне заетата сума в определен в договора срок до 14.12.2017 г. на равни
месечни вноски, както и да заплати уговорената лихва. След изтичане на срока по
договора и след като заемателя не е заплатил задълженията си по договора,
кредитора прехвърлил възмездно вземането на ищеца с договор за продажба и прехвърляне
на вземането / цесия/ на 09.06.2017 г. – приложение 1 към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземането /цесия/ от 16.01.2015 г. На осн.чл.99, ал.3
от ЗЗД, ответникът – длъжник бил надлежно уведомен от ищеца с писмо.
След като
задължението отново не било заплатено от ответника, ищеца подал заявление по
чл.410 от ГПК. На основание заявлението
било образувано ч.гр.д.№454/2018г. по описа на ВПРС, била издадена заповед за
изпълнение №176/04.06.2018 г., с която е постановено длъжникът Н.Ш.Н. с ЕГН **********, постоянен
адрес ***, да заплати на кредитора „А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК ....., седалище: гр.
С., адрес на управление:***, офис – сграда Л., ет. 2, офис 4, представляван по
закон от Н.Т.С.и М.Д.Д. – Изпълнителни директори, представлявани по пълномощие
от Албена Николаева Благоева - юрисконсулт, сумата 1520.61 лева (хиляда петстотин
и двадесет лева и шестдесет и една ст.), представляваща главница, договорна
лихва 261.95 лева (двеста шестдесет и един лева и деветдесет и пет ст.), за
периода 02.03.2017 г. – 14.12.2017 г., сума за допълнителни услуги по договор
за допълнителни услуги 428.40 лева (четиристотин двадесет и осем лева и
четиридесет ст.), за периода от 02.03.2017г. – 14.12.2017г., застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги – 1178.10 лева (хиляда сто седемдесет
и осем лева и десет ст.), за периода от 02.03.2017г. – 14.12.2017г., лихва за
забава по договор за заем 71.74 лева (седемдесет и един лева и седемдесет и
четири ст.), за периода от 03.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението,
лихва за забава по договор за допълнителни услуги 64.66 лв. ( шестдесет и
четири лева и шестдесет и шест ст.), за периода от 03.03.2017 г. до датата на
подаване на заявлението, законната лихва от датата на подаване на заявлението –
30.04.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумите, представляващи
разноски по заповедното производство: 70.51 лв. – платена дължима държавна
такса по заявлението и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В указания от съда срок, след връчване на заповедта на ответника при
условията на чл.47, ал. 5 от ГПК, ищецът-заявител по заповедното производство
предявил първоначално обективно и субективно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание с правно основание чл. 415, ал. 1 вр.
чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от Закона за потребителски кредит, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с които моли съда с решението
си да признае за установено в отношенията между страните, че Н.Ш.Н. с ЕГН **********,
с посочен адрес за призоваване в исковата молба гр. Ш., ул.„Б.Б.”№29, постоянен адрес *** и настоящ
адрес *** има парично задължение към ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК .....,
седалище: гр. С., адрес на управление:***, офис – сграда Л., ет. 2, офис 4,
представляван по закон от Н.Т.С.– Изпълнителен директор и М.Д.Д.-председател на
съвета на директорите, поотделно, представляван по пълномощие от Б.Н.Р. –
юрисконсулт, в размер на сумите 1520.61 лева (хиляда петстотин и двадесет лева
и шестдесет и една ст.), представляваща главница, договорна лихва 261.95 лева
(двеста шестдесет и един лева и деветдесет и пет ст.), за периода 02.03.2017 г.
– 14.12.2017 г.,сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги
428.40 лева (четиристотин двадесет и осем лева и четиридесет ст.), за периода
от 02.03.2017г. – 14.12.2017г.,застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги – 1178.10 лева (хиляда сто седемдесет и осем лева и десет
ст.), за периода от 02.03.2017г. – 14.12.2017г.,лихва за забава по договор за
заем 71.74 лева (седемдесет и един лева и седемдесет и четири ст.), за периода
от 03.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението,лихва за забава по
договор за допълнителни услуги 64.66 лв. (шестдесет и четири лева и шестдесет и
шест ст.), за периода от 03.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението, представляващи
задължение по договор за заем CrediHome №1182-00015199 и Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome №1182-00015199 , сключени между „Микро
Кредит“ АД и Н.Ш.Н. на дата 06.01.2017г., като в последствие вземанията по
двата договора са прехвърлени от страна на „Микро Кредит“ АД в полза н. „А.з.с.н.в.“
ООД/правоприемник на който е „А.з.с.н.в.
„ АД – понастоящем „А.з.с.н.в. „ ЕАД/ по силата на Приложение №01/09.06.2017г.
към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от дата 16.01.2015г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 30.04.2018
г. до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение №176/04.06.2018г. по ч.гр. дело №454/2018г.
по описа на ВПРС. Претендират се и направените по делото разноски,
включително и по заповедното производство.
Ищецът, чрез процесуалния си представител –пълномощник в писмена молба,
поддържа исковете и моли съдът да се произнесе с положително решение по тях.
В законният
едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът не
депозира отговор.
В съдебно заседание
ответникът се явява лично и не отрича, че е сключил договори за заем с „Микро
Кредит“ АД и твърди че ще заплаща вноските по тях, доколкото има възможност.
Като писмени доказателства по делото са приети представените заверени от страната преписи от: договор за заем CrediHome
№1182-00015199 от 06.01.2017 г.; Общи условия към договор за заем; искане за
заем №1182-00015199 от 06.01.2017 г.; Договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome №1182-00015199 от 06.01.2017 г., ведно със застрахователна полица;
искане за допълнителни услуги към договор за заем CrediHome №1182-00015199 от
06.01.2017 г., ведно с Приложение №1 – опис на допълнителните услуги; Рамков
договор за продажба на вземания /цесия/ от дата 16.01.2015г.; Анекс №1 от
11.12.2015 г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от дата
16.01.2015г.; Извлечение от Приложение №1/09.06.2017г. към Рамков договор за
продажба на вземания /цесия/ от дата 16.01.2015г.; потвърждение за сключена
цесия на осн.чл.99, ал.3 от ЗЗД; пълномощно на изпълнителния директор на „Микро
Кредит“ АД; уведомително писмо изх.№УПЦ-С-МКР/1182-00015199 от 06.08.2018 г.;
ведно с обратна разписка към товарителница №67943567 и материалите по ч.гр.д.№454/2018 г. по описа на ВПРС.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа и правна страна следното:
Съдът, като съобрази предявената претенция и като взе предвид
разпределянето на доказателствената тежест в процеса намира, че задължение на
ищеца е да установи надлежно твърдените от него обстоятелства, и то най - вече
досежно основния факт, въз основа на който се претендира исковата сума - съществуването
на валидни облигационни отношения с ответника, прехвърляне на вземането от
заемодателя на ищеца, както и изпълнение на своите задължения породени от
сключения договор. При евентуално оспорване, ответника следва да установи, или
че е изпълнил задължението си, или че изобщо не дължи такова.
По ч.гр.д.№454/2018 г. по описа на
ВПРС по реда на чл.410 и сл. от ГПК по искане на ищеца е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника да заплати сумата 1520.61
лева (хиляда петстотин и двадесет лева и шестдесет и една ст.), представляваща
главница, договорна лихва 261.95 лева (двеста шестдесет и един лева и
деветдесет и пет ст.), за периода 02.03.2017г.-14.12.2017г., сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги 428.40 лева (четиристотин
двадесет и осем лева и четиридесет ст.), за периода от
02.03.2017г.–14.12.2017г., застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги – 1178.10 лева (хиляда сто седемдесет и осем лева и десет ст.), за периода
от 02.03.2017г.– 14.12.2017г., лихва за забава по договор за заем 71.74 лева
(седемдесет и един лева и седемдесет и четири ст.), за периода от 03.03.2017г.
до датата на подаване на заявлението, лихва за забава по договор за
допълнителни услуги 64.66 лв. ( шестдесет и четири лева и шестдесет и шест
ст.), за периода от 03.03.2017г. до датата на подаване на заявлението, законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 30.04.2018 г. до изплащане на
вземането, както и сумите, представляващи разноски по заповедното производство:
70.51 лв. – платена дължима държавна такса по заявлението и 50.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал. 5
от ГПК, поради което съда е указал на заявителя да предяви иск за установяване
на вземането си в едномесечен срок на осн.415, ал.1, т.2 от ГПК.
В указаният от съда срок заявителят е депозирал в съда искова молба, с
която при условията на първоначално обективно и субективно съединяване са
предявени положителни установителни
искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от
ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл.
от Закона за потребителски кредит,
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, срещу Н.Ш.Н. с ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване в исковата молба
гр. Ш., ул.„Б.Б.”№29, постоянен адрес ***
и настоящ адрес ***.
Предявените
от ищеца обективно съединени положителни установителни искове, предвид наличие
на правен интерес са допустими.
От приложените по делото заверени от страната
преписи от договор за заем CrediHome №1182-00015199 от 06.01.2017
г.; Общи условия към договор за заем; искане за заем №1182-00015199 от
06.01.2017 г.; Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №1182-00015199
от 06.01.2017 г., ведно със застрахователна полица; искане за допълнителни
услуги към договор за заем CrediHome №1182-00015199 от 06.01.2017 г., ведно с
Приложение №1 – опис на допълнителните услуги; Рамков договор за продажба на
вземания /цесия/ от дата 16.01.2015г.; Анекс №1 от 11.12.2015 г. към Рамков
договор за продажба на вземания /цесия/ от дата 16.01.2015г.; Извлечение от
Приложение №1/09.06.2017г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/
от дата 16.01.2015г.; потвърждение за сключена цесия на осн.чл.99, ал.3 от ЗЗД;
пълномощно на изпълнителния директор на „Микро Кредит“ АД; уведомително писмо
изх.№УПЦ-С-МКР/1182-00015199 от 06.08.2018 г.; ведно с обратна разписка към
товарителница №67943567 се
установи, че между ответника и „Микро Кредит“ АД бил сключен договор
за заем CrediHome №1182-00015199 и Договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome №1182-00015199, и двата с дата 06.01.2017 г., по силата на който
заемодателят предал в собственост на заемателя сумата от 1700.00 лв., а
заемателят се е задължил да върне заетата сума в определен в договора срок до
14.12.2017 г. на равни месечни вноски, както и да заплати уговорената лихва.
След изтичане на срока по договора и след като заемателя не е заплатил
задълженията си по договора, кредитора е прехвърлил възмездно вземането на
ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземането / цесия/ на 09.06.2017
г. – приложение 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземането /
цесия/ от 16.01.2015 г.
Доказано е и правоприемството между „А.з.с.н.в.” ООД ЕИК 201318404 и „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК ......
Видно от уведомително писмо изх.№УПЦ-С-МКР/1182-00015199
и приложеното известие за доставяне на осн.чл.99, ал.3
от ЗЗД, ответникът–длъжник бил надлежно уведомен от прехвърлителя- кредитор „Микро
Кредит“ АД чрез ищеца-заявител на 07.08.2018 г. Прехвърлителят-кредитор „Микро
Кредит“ АД е потвърдил писмено
станалото прехвърляне, като е предал на ищеца и всички
документи, които установяват вземането.
Въпреки доказателствената тежест, която носи,
ответникът Н.Ш.Н. не е представил доказателства, от които да се установява, че
е изпълнил точно и в срок паричното си задължение към ищеца. Още повече, че не
отрича дължимостта на сумата.
Въпреки твърденията си, че не се е задължавал по
два договора с „Микро Кредит“ АД, ответника не оспорва размера на задълженията
и в отговорите си на поставените на осн.чл.145, ал.1 от ГПК въпроси
потвърждава, че е положил лично подписа си под документите за кредит.
По изложените съображения, съдът намира предявения
иск срещу Н.Ш.Н. с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК
вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД
вр. с чл.9 и сл. от Закона за потребителски
кредит, чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД за основателен и доказан за
установения по делото неплатен размер на главницата от 1520.61 лв., както и
акцесорните претенции за обезщетения за забавено изпълнение /261.95 лв., 71.74
лв., 64.66 лв./, за допълнителни услуги 428.40 лв., за застрахователна премия
1178.10 лв., задължение по договор за заем и договор за допълнителни услуги към
него, прехвърлено възмездно на ищеца и следва да бъдат
уважени изцяло.
От страна на ищеца се доказаха извършени разноски в
размер на 120.51 лв., от която сумата в размер на 70.51 лева държавна такса и 50.00
лв. юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и сумата в размер
на 70.50 лева държавна такса и 350.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. С оглед
уважената част от иска на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, ответникът Н.Ш.Н. следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в посочените
размери.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК ....., седалище: гр. С., адрес на управление:***, офис – сграда Л., ет. 2, офис
4, представляван по закон от Н.Т.С.– Изпълнителен директор и М.Д.Д.-председател
на съвета на директорите, поотделно, представляван по пълномощие от Б.Н.Р. –
юрисконсулт и ответника Н.Ш.Н. с ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване в
исковата молба гр. Ш., ул.„Б.Б.”№29,
постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, че В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в размер на сумите 1520.61 лева (хиляда
петстотин и двадесет лева и шестдесет и една ст.), представляваща главница,
договорна лихва 261.95 лева (двеста
шестдесет и един лева и деветдесет и пет ст.), за периода 02.03.2017 г. –
14.12.2017 г.,сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги 428.40 лева (четиристотин двадесет и
осем лева и четиридесет ст.), за периода от 02.03.2017г. –
14.12.2017г.,застрахователна премия по договор за допълнителни услуги – 1178.10 лева (хиляда сто седемдесет и
осем лева и десет ст.), за периода от 02.03.2017г. – 14.12.2017г.,лихва за
забава по договор за заем 71.74 лева
(седемдесет и един лева и седемдесет и четири ст.), за периода от 03.03.2017 г.
до датата на подаване на заявлението,лихва за забава по договор за допълнителни
услуги 64.66 лв. (шестдесет и четири
лева и шестдесет и шест ст.), за периода от 03.03.2017 г. до датата на подаване
на заявлението, представляващи задължение по договор за заем CrediHome №1182-00015199 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №1182-00015199 , сключени между „Микро Кредит“ АД и Н.Ш.Н. на дата
06.01.2017г., като в последствие вземанията по двата договора са прехвърлени от
страна на „Микро Кредит“ АД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД /правоприемник на който
е „А.з.с.н.в.„ АД – понастоящем „А.з.с.н.в.„
ЕАД/ по силата на Приложение №01/09.06.2017г. към Рамков договор за продажба на
вземания /цесия/ от дата 16.01.2015г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.04.2018г. до изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение №
176/04.06.2018г. по ч.гр.д. № 454/2018г. по описа на ВПРС, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД
вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от
Закона за потребителски кредит, чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.Ш.Н. с ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване в исковата молба
гр. Ш., ул.„Б.Б.”№29, постоянен адрес ***
и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК ....., седалище: гр. С., адрес на управление:***, офис – сграда Л., ет. 2, офис
4, представляван по закон от Н.Т.С.– Изпълнителен директор и М.Д.Д.-председател
на съвета на директорите, поотделно, представляван по пълномощие от Б.Н.Р. –
юрисконсулт, сумата от 120.51 лв. /сто и двадесет лева и петдесет и една ст./, представляваща разноски в заповедното производство, от която сума - 70.51 лева държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсулстко възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение №176/04.06.2018г.
по чл.410 от Г ПК по ч.гр. дело №454/2018 г. по описа на ВПРС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Ш.Н. с ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване в исковата молба
гр. Ш., ул.„Б.Б.”№29, постоянен адрес ***
и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК ....., седалище: гр. С., адрес на управление:***, офис – сграда Л., ет. 2, офис
4, представляван по закон от Н.Т.С.– Изпълнителен директор и М.Д.Д.-председател
на съвета на директорите, поотделно, представляван по пълномощие от Б.Н.Р. –
юрисконсулт, сумата от 420.50 лева /четиристотин и двадесет лева и
петдесет ст./, представляваща реализирани от
ищеца съдебно деловодни разноски под формата на заплатени държавна такса 70.50 лв. и юрисконсултско възнаграждение 350.00 лв. в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ш.ски окръжен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2
ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №454/2018 г. по описа на ВПРС да
се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Районен
съдия: