Р Е Ш Е Н И Е

10.07.2019 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 13 (тринадесети) юни Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Мюжгян Ахмедова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 67 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.50 от СК.

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с иск за развод поради разстройство на брака с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, по който ищцата моли гражданският брак между страните да бъде прекратен без произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака, с иска за развод, на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, са съединени: иск с правно основание чл. 53 от СК за фамилното име на ищцата след развода и иск с правно основание чл. 56, ал. 1 от СК за предоставяне ползването на семейното жилище на ответника след развода. Исковете са предявени от Г.Н.А. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, адрес за призоваване гр.Велики Преслав, ул.“Йордан Господинов“№2-Адвокатска кантора Г.И. срещу Ф.Ф.А. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв.С.Т. от ШАК, съдебен адрес ***, к.23.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК страните са представили постигнато споразумение, относно всички въпроси, визирани в разпоредбата на чл.51 от СК и молят съда да прекрати брака им по реда на чл.50 от СК по взаимно съгласие. Същото е сериозно и непоколебимо. Съобразно изложеното молят да бъде постановено решение, по силата на което бракът им да бъде прекратен по взаимно съгласие и да бъде утвърдено Споразумението по чл.51 от СК.

Предвид заявеното от страните и на основание чл.321, ал.5 от ГПК, съдът е постановил преминаване към производство за развод по взаимно съгласие.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното:

По делото са приети като доказателства представените с исковата молба: удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №0049/01.07.2018 г. на Община Върбица, от което се установява, че страните са съпрузи от 01.07.2018 г. и съпругата е приела фамилното име на съпруга А.. Фамилното име на съпругата преди брака е било Ерфанова.

Съдът констатира, че молбата за допускане на развод по взаимно съгласие е процесуално допустима, от друга страна споразумението по чл.51 от СК е пълно, уредени са всички лични отношения между съпрузите. Постигнатото между съпрузите съгласие отговаря на изискванията на закона и морала, поради което няма пречки за одобряването му.

На основание чл.6 т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да бъде определена окончателна държавна такса в размер на 40.00 лева, като страните са се съгласили да поемат разноските така както са направени. От молителката е внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 25.00 лв., поради което следва да бъде приспадната от окончателно определената такава и да бъде осъден молителя да заплати остатъка от държавната такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 15.00 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА сключения на 01.07.2018 г., с Акт за граждански брак №0049/01.07.2018 г., на Община Върбица, обл.Шумен, ГРАЖДАНСКИ БРАК между Ф.Ф.А. с ЕГН ********** *** и Г.Н. Ерфанова /А./ с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Ф.Ф.А. с ЕГН ********** *** и Г.Н. Ерфанова /А./ с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, споразумение по чл. 51 от СК както следва:

1. Ползването на семейното жилище след прекратяване на брака, находящо се в с. Бяла река, общ. Върбица, обл. Шумен, ул. “Преслав“ № 1, СЕ ПРЕДОСТАВЯ на молителя Ф.Ф.А. с ЕГН **********.

2. След прекратяване на брака съпругата Г.Н. Ерфанова /А./ с ЕГН **********, ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилното име – ЕРФАНОВА.

3. След прекратяване на брака страните НЕ СИ ДЪЛЖАТ ИЗДРЪЖКА.

4. Задълженията, които е поел всеки от молителите на свое име по време на брака, остават лични за него и не ще представляват задължения на другия съпруг, след прекратяване на брака.

5. Молителите декларират, че отношенията относно движимите вещи, придобити по време на брака са уредени извънсъдебно от страните.

6. Разноските по делото остават за страните, така както са направени.

ОСЪЖДА Ф.Ф.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС сумата от 15.00 /петнадесет/ лева, представляваща окончателна държавна такса по молбата за развод, на основание чл.6, т.3 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Районен съдия: