МОТИВИ на решение № 50/01.07.2019 г., постановено по НОХД № 103/2018 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав

Производство по чл. 252, ал. 1 вр. чл. 375 и сл. от НПК (Глава ХХVIII).

В Районен съд – Велики Преслав е внесен обвинителен акт, имаш характер на постановление по чл. 375 от НПК, с което е повдигнато обвинение на Н.А.М. – обвиняем по ДП № 357/2015 г. по описа на РУ В. Преслав в ОДМВР – Шумен. Същият, на основание чл. 247а и чл. 247б от НК е предаден на съд за посоченото в обвинителния акт престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 1 от НК. В съдебно заседание прокурорът прави предложение за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, по обвинението за извършено престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК. Като основание за това се излага, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, а именно: наказателното производство било образувано за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК (непредпазливо престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до две години или с пробация); обвиняемият не бил осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК; от престъплението не са причинени имуществени вреди.

Поддържайки горното си искане, прокурорът пледира за налагане на подсъдимия, на административно наказание „Глоба” в минималния, предвиден в закона размер.

Защитникът пледира за налагане на наказание в минимален размер поради наличието и при превеса на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Подсъдимият Н.М. се присъединява към изложеното от защитника му.

От приложените по делото писмени доказателства (по ДП № 357/2015 г. по описа на РУ В. Преслав в ОДМВР - Шумен), преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: към 29.10.2015 г., подсъдимият Н.А.М. ***-пътнически автотранспорт" ООД на длъжност „Водач на автобус" и осъществявал превоз на пътници по двупосочен маршрут гр. Върбица – Шумен, съгласно предварително утвърден график. Същият управлявал автобус марка „Отойол” с рег. № Н 4531 АН. На посочената дата, подсъдимият изпълнявал трудовите си задължения, като управлявал описаното превозно средство от гр. Върбица през гр. В. Преслав с крайна дестинация в гр. Шумен. От началната спирка, в автобуса влязла пострадалата ****. ***, придружена от сина си – свид. М.И., като двамата пътували за гр. В. Преслав. Същите седнали на две съседни седалки в средната част на превозното средство. В автобуса се намирали група ученици и началникът на Автогара – свид. ****(също служител на „Шумен-пътнически превози" ООД). При пристигането на превозното средство на автогарата в гр. В. Преслав, М. преустановил движението на автобуса, изключил двигателя и отворил автоматичните врати, намиращи се в предната и задната част на същия. Свид. М. И. пропуснал да слязат от автобуса пътуващите ученици, след което заедно с майка си също се насочил към задната врата на автобуса с намерение двамата да го напуснат от този изход. Тъй като била бавноподвижна, пострадалата изчакала сина си пръв да слезе от автобуса, след което сама предприела слизане по стъпалата през задната врата на превозното средство. След като слязъл пръв, И. застанал до вратата отвън, за да помогне на майка си. Слизайки бавно надолу, подпирайки се с дясна ръка за обособения парапет и с лявото си рамо напред, Ф. Ш. започнала своето слизане. В момента, когато частично излязла извън автобуса, подсъдимият, без да се увери в това дали всички пътници са напуснали превозното средство, решил да затвори задната автоматична врата. Задействал от пулта пред водача системата за затваряне и дясното крило на задната автобусна врата започнало да се затваря, като при движението си избутало частично назад и вляво намиращата се на последното, най-ниско автобусно стъпало пострадала Ш.. Същата извикала силно на подсъдимия с цел да привлече вниманието му и той да преустанови процеса на затваряне на вратите. Последният обаче не я чул. В това време и лявото крило на вратата също се затворило, въпреки своевременно направените от страна на свидетеля М. И. опити да го задържи с двете си ръце. Той също извикал на М. да задейства пневматичната система на автобуса, за да отвори вратите. Подсъдимият обаче не успял да стори своевременно това и лявото крило на вратата, затваряйки се към дясното, притиснало и счупило лявата мишнична кост на пострадалата. При това положение, извън автобуса останала китката и лявата предмишница на увредения ляв горен крайник на Ф. Ш.. Когато разбрал за случващото се, Н.М. незабавно задействал системата на автобуса и отворил отново двете крила на задната врата. Така дал възможност на пострадалата да слезе и сам отишъл при нея за да провери състоянието й. Същата видимо изпитвала силна болка в областта на мишницата на лявата си ръка. Тя потвърдила пред подсъдимия, че вследствие на деятелността му лявата й ръка е счупена. След това синът й незабавно осигурил транспортирането й до „МБАЛ Велики Преслав” за оказване на спешна медицинска помощ. При направения преглед било потвърдено наличие на фрактура на лявата мишнична кост на пострадалата. Ф.Р.Ш. била насочена към „МБАЛ – Шумен”, където била настанена за лечение с престой до 04.11.2015 година.

В резултат на гореописаните действия, на свид. ****. били причинени следните травматични увреждания – фрактура (косо счупване, с разместване на фрагментите) на лява мишнична (раменна) кост, на границата на горна и средна трета на ляв горен крайник, причинило трайно затрудняване на движението на левия горен крайник.

Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че като причинил на Ф.Р.Ш. *** средна телесна повреда, изразяваща се фрактура (косо счупване, с разместване на фрагментите) на лява мишнична (раменна) кост, на границата на горна и средна трета на ляв горен крайник, причинило трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – осигуряване от водач на пътното превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници, на възможност за безопасното слизане на пътниците по смисъла на чл. 68, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, представляваща източник на повишена опасност, подсъдимият осъществил от обективна страна състава на деянието по чл. 134, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 1 от НК.

От субективна страна престъплението е извършено от обвиняемия по непредпазливост, във формата й небрежност.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на Н.А.М. от наказателна отговорност и налагане на същия на административно наказание: 1. За престъплението по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, което е непредпазливо, се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до две години или „Пробация“; 2. Видно от приложената по делото справка за съдимост № 214/25.06.2019 г., изд. от БС при РС – В. Преслав, деецът е неосъждан и не се е ползвал от привилегията по чл.78а от НК; 3. От деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди.

При определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените от М. самопризнания, действията му непосредствено след извършване на деянието и изразеното от него искрено съжаление за извършеното. Взе предвид и данните за материалното му положение, социалния му статус и имотно състояние. С оглед гореизложеното, съдът счита, че на обвиняемия следва да бъде наложено наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК, при наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства в размер на минимума, предвиден в закона, а именно „Глоба” в размер на 1000,00 лева.

Съдът, на основание 78а, ал. 4 вр. чл. 160, ал. 1, вр. чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, намери, че на подсъдимия не следва да бъде налагано административното наказание „лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и чл. 190, ал. 2 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати сума в размер на 1078,94 лв., в полза на държавата, по сметка на ОДМВР - Шумен, представляваща направените по досъдебното производство разноски по обвинението и 5,00 лв., в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за така присъдените в полза на държавата разноски.

В този смисъл съдът постанови решението си.

Дата на изготвяне и обявяване на мотивите:

20.08.2019 г.

Районен съдия: