Р Е Ш Е Н И Е

09.08.2019 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 05 (пети) август Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 562 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 7 вр. чл. 82, ал. 2, пр. 2 от Кодекса на международното частно право на Република България (КМЧП), вр. чл. 49 от Семейния кодекс на Република България (СК).

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

В исковата си молба, ищцата Р.С.М. – български гражданин с обичайно местопребиваване в Република България твърди, че с ответника Х.А. – роден на *** г. гражданин на Р.С., без адресна регистрация в Република България, са съпрузи от 28.07.2004 г., когато сключили граждански брак. От брака си нямали родени деца. Първоначално съпрузите се установили в с. И., обл. Ш., а малко по-късно – и в гр. В. Преслав. В началото на 2005 г. страните се разделили и оттогава не поддържали никакви отношения помежду си. Р.М. моли съда да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен.

Ответникът, след връчване на съобщение и преписи от исковата молба с приложенията по реда на чл. 48 от ГПК (ДВ, бр. 41/18.05.2018 г., стр. 71, попр., ДВ, бр. 46/01.06.2018 г., стр. 62) не взема становище по предявения иск. Назначеният му по реда на чл. 48, ал. 2 от ГПК особен представител признава изцяло претенцията и моли гражданския брак между страните да бъде прекратен.

Никоя от страните-съпрузи не прави искане съдът да се произнесе относно вината за разстройството на брака.

Компетентност на Районен съд – Велики Преслав и приложимо право:

Съгласно чл. 7 от КМЧП, брачните искове, вкл. искът за развод, са подсъдни на българските съдилища ако един от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България.

Ищцата и ответникът са с различно гражданство и различно обичайно местопребиваване – ищцата е български гражданин с постоянен адрес в Република България: гр. Върбица, обл. Ш., а ответникът – гражданин на Р.С., без адресна регистрация в Република България и неизвестен адрес и обичайно местопребиваване в чужбина. При тези факти разводът между страните се урежда от българското материално право – на основание чл. 82, ал. 2, пр. 2 от КМЧП, а подсъдността на делото за развод е на Районен съд – Велики Преслав, на основание чл. 7 от КМЧП.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: страните са съпрузи от 28.07.2004 г., когато сключват граждански брак в гр. Велики Преслав, за което, от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Велики Преслав е съставен акт за граждански брак № 0024/28.07.2004 година. От брака си нямат родени деца (според служебно изисканите справки от Регистъра на населението – Национална база данни „Население“ относно гражданството, самоличността и родствените връзки (низходящи) на страните). Разпитаните в съдебно заседание свидетели Геновева Христова и Румяна Велкова излагат, че страните сключили граждански брак в гр. В. Преслав и заживели в с. И.. Съвместното им съжителство продължило около година, след което ответникът напуснал пределите на страната и се завърнал в родината си – Р.С.. Оттогава страните не поддържали никакъв контакт помежду си. Тоест, след фактическата им раздяла и към датата на предявяване на иска за развод, съпрузите имали различно обичайно местопребиваване по смисъла на чл. 48, ал. 7 от КМЧП – ищцата в Република България, а ответникът – в Р.С..

Предвид установеното чрез събраните безпротиворечиви гласни и писмени доказателства, съдът счита, че се доказа липсата на разбирателство, взаимно уважение, привързаност и другарски отношения между съпрузите. Налице е ненормално протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. Проява на настъпилото отчуждение между брачните партньори е и фактическата раздяла между тях отпреди петнадесет години. Предвид изложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен.

Ищцата Р.С.М., при съставянето на акта за сключването на гражданския брак, е заявила, че запазва своето предбрачно фамилно име.

По делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв., която, при непроизнасянето на съда по въпроса за вината за разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, следва да се възложи поравно на страните.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, предвид непроизнасяне по въпроса за вината, разноските следва да останат в тежест страните, така както са направени.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 28.07.2004 г. с акт за сключен граждански брак № 0024/28.07.2004 г. съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Велики Преслав, между Х.А., роден на *** г. в Р.С., гражданин на Р.С., без адресна регистрация в Република България, с обичайно местопребиваване в Р.С. и Р.С.М. с ЕГН **********, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***, със съдебен адресат – адв. М.В. ***, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв. (четиридесет лева).

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Х.А. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, сума в размер на 20,00 лв. (двадесет лева), представляваща съответната му част от държавната такса при решаване на делото.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Р.С.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, сума в размер на 20,00 лв. (двадесет лева), представляваща съответната й част от държавната такса при решаване на делото.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, в тежест на Р.С.М. остават направените от нея деловодни разноски.

Препис на настоящото решение, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, ДА СЕ ВРЪЧИ на всяка от страните, на основание чл. 39, ал. 1 от ГПК, както следва: на ищцата – чрез пълномощника й адв. М.В. от ШАК, на ответника – чрез особения му представител – адв. Г.И. от ШАК.

Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Ш., в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл. 64, ал. 4 от ЗСВ, настоящото съдебно решение, засягащо гражданския статус на страните, подлежи на публикуване на интернет страницата на ВПРС без мотивите.

Районен съдия: