Р Е Ш Е Н И Е

13.08.2019 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 19 (деветнадесети) февруари Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 383 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Н.Н.Н. с ЕГН **********,*** срещу Наказателно постановление № 17-0869-000750 от 16.05.2017 г., издадено от ****– Началник на група към ОД на МВР гр. Шумен.

В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, като постановено при съществени процесуални нарушения, непълнота на доказателствата и при неправилно приложение на материални закон. Отрича се извършване на нарушенията, като се твърди че и да има извършени такива, то същите са маловажен случай. Оспорва се компетентността на издателя на НП. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от редовно упълномощен защитник. Защитникът поддържа жалбата и изложените в нея аргументи за отмяна на НП. Счита, че посочването в НП на различна от действащата по време Заповед за овластяване на административнонаказващия орган, издател на същото, е съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде санирано, включително и чрез представените от въззиваемата страна писмени доказателства. Отново моли да бъде отменено изцяло обжалваното НП.

Въззиваемата страна не изпраща представител, но в придружителното писмо по чл.60, ал.2 от ЗАНН и представеното становище по същество, счита, че жалбата е неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: На 10.03.2017 г. свидетелят И.Г. – инспектор в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Шумен, изпълнявал служебните си задължения по екскортиране на извънгабаритен товар. Свидетелят Г. се движел със служебния автомобил в края на колоната от автомобили, които съпровождали товарния автомобил. В следствие на бавното движение на автомобила с извънгабаритен товар се образувала колона от автомобили, поради тесния пътен участък. Преди с.Веселиново, общ.Смядово, обл.Шумен, Г. забелязал, че лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № Н 7876 ВР, предприема и осъществява рискови маневри, като изпреварва автомобилите, част от колоната. Автомобилът се управлявал от жалбоподателя, който отново направил опит да извърши изпреварване, този път на полицейския автомобил, управляван от свидетеля. Св.Г. му препречил пътя и му подал сигнал с ръка да се върне в колоната. След като не успял да изпревари служебния автомобил на ОД МВР-Шумен, жалбоподателят продължил да се движи зад него, като започнал да снима колоната с мобилен телефон. Като достигнали до центъра на с.Веселиново, св.Г., извършил проверка на жалбоподателя, като водач на МПС. Жалбоподателят се държал арогантно и агресивно по време на проверката и независимо, че Г. бил в полицейска униформа и представил служебната си карта, Н. се обадил на тел.112 да подаде сигнал за лице, което се представя за полицейски служител и му иска да представи документи за проверка. След подаване на неверния сигнал, жалбоподателят демонстративно започнал да подава на св.Г. един по един документите, които се изискват от водач на МПС за проверка. През това време до тях се приближил св.М., също полицейски служител. След като събрал документите, Н. излязъл от автомобила, въпреки разпореждането на полицейския служител Г. да остане в него. Полицай Г. отново разпоредил на жалбоподателя да се върне в автомобила, но той не изпълнил и това негово разпореждане. Полицейските служители, след като пропуснали колоната от автомобили, продължили екскортирането на извънгабаритния товар. За извършената проверка на жалбоподателя св.Г. изготвил докладна записка, в която описал подробно случилото се. Въз основа на нея на 20.03.2017 г. свидетелят И.П.П. полицай – командир отделение при ОД на МВР – Шумен съставил акт за установяване на административно нарушение № 750 (Серия Г, бл.№ 642890) от 20.03.2017 г. срещу Н.Н.Н. с ЕГН ********** ***, за това, че „на 10.03.2017 г. около 16,30 ч, на път II-73 в центъра на с. Веселиново в посока от с. Риш към гр. Смядово управлявал лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № Н 7876 ВР, собственост на ****Реджебова от гр. В. Преслав, като извършва следните нарушения: 1. Водачът използва мобилен телефон по време на управление на МПС без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му; 2. При съпровождане на извънгабаритен товар от служ. Г. и временно спиране на движението, водачът Н. не изпълнява разпореждането на контролен орган на МВР да не излиза от автомобила по време на проверката, като същия излиза от автомобила; 3. След като на Н. му е разпоредено да влезе в автомобила от контролен орган на МВР в лицето на служ. Г. същия отново не изпълнява разпореждането и остава извън автомобила, с което нарушил чл. 104а и чл. 103 от ЗДвП.”. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното: Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните и материални норми, обосноваващи отмяната на последното.

По делото се спори относно компетентността на административно наказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление. Възражението на пълномощника на жалбоподателя за липса на компетентност на издалия оспорваното наказателно постановление към датата на издаването му е неоснователно. Неточното посочване в НП на заповедта за делегиране на правомощия по чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, при действителното наличие на такова оправомощаване на наказващия орган със Заповед Рег. № 8121з-748/24.06.2015 г. на Министъра на ВР, Заповед №8121К-4892/02.12.2015 г. на Министъра на ВР, Акт за встъпване в длъжност от 09.12.2015 г. на Фахри Ахмедов, не е процесуално нарушение от категорията на съществените, вкл. такова, което да засяга в каквато и да било степен правото на защита на наказаното лице.

Съдът кредитира показанията на свидетелите И.Г., М.М., И.П. и П.П. изцяло. Същите са последователни, логични и незаинтересовани. Разпитани в хода на съдебното производство в качеството им на свидетели по делото, същите потвърдиха изцяло констатациите в акта за установяване на административно нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящото производство, жалбоподателят не ангажира годни доказателства, оборващи тази презумпция.

Съдът приема, че по делото се доказа по безспорен начин, че на посочените в наказателното постановление дата и място, Н. управлявал моторно превозно средство.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по чл. 104а от ЗДвП, съгласно която на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. В случая, от показанията на свид. Г. се установи, че по време на движението си, управлявайки лек автомобил, Н. използвал мобилен телефон, като правил снимки с него на съпровожданата от полицейския автомобил колона с извънгабаритен товар. Ирелевантно е дали същият е провел разговор чрез мобилното си устройство, тъй като забраната на цитираната разпоредба се отнася за каквото и да е „използване“ на телефона, вкл. снимане. Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 104а от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана и за две нарушения по чл. 175, ал. 1, т. 4 вр. чл. 103 от ЗДвП. Съгласно последната разпоредба, водачът на пътно превозно средство е длъжен да изпълнява указанията на представителя на службата за контрол. В случая, Н. пряко възприел разпорежданията на полицай Г. – първото да не излиза от лекия автомобил, в който се намира и който управлява, а второто – да влезе в автомобила, след като вече е излязъл от него. Независимо от възприемането на дадените му разпореждания, жалбоподателят не се подчинил и отказал да изпълни вербално отправените разпореждания.

Съдът приема, че всяко от деянията е извършено виновно, при пряк умисъл.

Съгласно чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Поради което съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя в този смисъл.

Правилно административнонаказващия орган е приложил наказващите норми на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП за нарушението по чл.104а от ЗДвП и на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушенията по чл.103 от ЗДвП.

При индивидуализацията на наказанията административнонаказващият орган не е съобразил обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и е наложил за всяко от нарушенията наказание по вид в предвидения в закона минимум. В производството по обжалване на наказателни постановления, които са израз на правораздавателна дейност на администрацията, пред районния съд са приложими правилата на въззивното обжалване по Наказателно-процесуалния кодекс. Съобразно чл. 337, ал. 1 от НПК по жалба на подсъдимия въззивният съд може да намали наказанието, да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление или да освободи подсъдимия от наказателна отговорност или от изтърпяване на наказанието. В правомощията на въззивната инстанция при обжалване от страна на наказаното лице не е включена възможност за изменение на санкцията в посока увеличение, което е израз на принципа за забрана на влошаване на положението на подсъдимия (reformatio in peius). Забраната „reformatio in peius”, прави по-нататъшни юридически съображения в тази насока, излишни. Поради, което настоящият състав намира, че наказанията са определени правилно.

Никое от посочените административни нарушения не е “маловажен случай” по смисъл на чл.28 от ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси по фактите и по правото, от които зависи изходът на делото. От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е ТР № 1/12.12.07г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т.9 от НК. Легалното определение на "маловажен случай" по чл. 93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Настоящият състав намира, че "маловажен случай" ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по- ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. При преценка на всички имащи значение за отговорността в случая обстоятелства, съдът взе предвид следното: на първо място – високата обществена опасност на деянието – административно нарушение, изразяващо се в отказ да се изпълни нареждане на униформен полицай; извършване на няколко административни нарушения; обстоятелствата при които са извършени нарушения при екскорт на извънгабаритен товар, което създава предпоставки за възникване на ПТП, подаване на неверен сигнал на тел.112; високата обществена опасност на дееца Н. е водач на МПС от 18.03.1997 г., срещу който, за извършвани нарушения по ЗДвП, са издадени други петнадесет наказателни постановления и тридесет и един фиша. В конкретният случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, обществената опасност на деянието и дееца, съдът приема че административните нарушения, за които е санкциониран жалбоподателя, не следва да се квалифицират като "маловажен случай", т.к не са с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случай на нарушения от този вид, а напротив.

По изложените съображения атакуваното Наказателно постановление № 17-0869-000750 от 16.05.2017 г., издадено от ****– Началник на група към ОД на МВР гр. Шумен следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0869-000750 от 16.05.2017 г., издадено от ****– Началник на група към ОД на МВР гр. Шумен, с което на Н.Н.Н. с ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 104а от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. (петдесет лева); за нарушение на чл. 103 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 50 лв. (петдесет лева) и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от един месец и за нарушение на чл. 103 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 50 лв. (петдесет лева) и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от един месец.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: