Р Е Ш Е Н И Е

 

02.08.2019 г.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                   Година 2019                 Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                                                       четвърти състав

На 29 (двадесет и девети) януари                                                                       Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

         Председател  Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 388 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Л.Г.К. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Наказателно постановление №1811600278/15.10.2018 г., издадено от Директора на РДГ гр.Шумен.

            В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършването на нарушението. В съдебно заседание се излагат и мотиви от защитата, че при издаване на наказателното постановление административнонаказващия орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, при наличието на маловажност, което било отделно основание за неговата отмяна.

            В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и със защитник. Поддържат жалбата и отново излагат мотивите си за отмяна на наказателното постановление.

            Процесуалният представител на въззиваемата изразява становище, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

            Съдът, като обсъди материалите по приложените административнонаказателни преписки и събраните по тях, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

            На 18.05.2018 г. в ТП ДГС ****“ от служители на РДГ – Шумен – св.Й.Б. и А.Д. била извършена комплексна проверка по дисциплината на Стопанисване и използване на горските територии по смисъл на ЗГ, Наредба №8/05.98.2011 г. за сечите в горите в горски територии-държавна собственост за периода 07.10.2016г.-18.05.2018г. При проверката било установено, че жалбоподателят Л.Г.К. – зам.директор на ТП ДГС ****“ на 01.11.2017 г. е одобрил карнет-опис за провеждане на краткосрочно-постепенна сеч в отдел 31, подотдел „б“, землище Смядово, общ.Смядово, обл.Шумен, върху цялата площ от 9.500 хектара,  което според административнонакзващия орган било извършено в нарушение на чл.24, ал.1 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, съгласно която краткосрочно-постепенната сеч се провежда на малки площи с размер на отделното сечище до 2 ха. За установеното при проверката бил съставен Констативен протокол от 18.05.2018 г. изх.№3200/21.05.2018 г. След приключване на проверката на жалбоподателя на 28.06.2018 г. бил съставен АУАН серия ДООА 2017 г. №103760 за административно нарушение по чл.257, ал.1 от ЗГ вр. с  чл.24, ал.1 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите. Въз основа на акта и след отхвърляне на възраженията направени от жалбоподателя било издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка, съдът установи от показанията на свидетелите, които кредитира изцяло, като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същите са поели и наказателна отговорност по чл. 290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост и от приложените по делото писмени доказатества-част от административнонаказателната преписка, които кореспондират със свидетелските показания.

            При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено обжалваното НП и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление е съставен от компетентни органи по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 от ЗГ и чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ.

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

 При безспорно установената в хода на съдебното дирене фактическа обстановка, респ. при установената дата на извършване на нарушението 01.11.2017 г. когато нарушителят Л.К. е бил известен, настоящият състав приема, че към датата на съставяне на акта – 28.06.2018 г. е бил изтекъл срока за ангажиране на неговата отговорност за соченото нарушение. Преклудирането на тримесечният срок пряко следва и от разпоредбите на задължителното за съдилищата ТР № 48/28.12.1981 г. по н. д. № 48/1981 г. на ОСНК– т. 3, където се посочва, че срокът започва да тече от откриване на нарушителя, с което възниква и съответното административно-наказателно правоотношение, независимо кой контролен орган е установил това. Настоящият състав поддържа становището, че разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗАНН съдържа алтернативни хипотези, което ясно личи от използваната от законодателя техника чрез посочване на думата "или". Съгласно чл. 156, ал. 1, т. 7 от ЗГ ИАГ създава и поддържа информационна система за горските територии и дейностите в тях. Не се спори, че одобрения от жалбоподателя карнет опис на 01.11.2017 г., в който фигурира определената площ за сеч е въведен в системата и административнонаказващия орган е имал достъп до него. След като позволителното за сеч №0415366 е било издадено и публикувано в системата още на 26.01.2018 г., то очевидно още от този момент нарушението, респ. нарушителя са били известни на контролните органи.

Ето защо настоящият въззивен състав намира, че 3-месечният срок за съставяне на АУАН не е спазен, тъй като е започнал да тече от датата на откриване на нарушителя-26.01.2018 г. и е изтекъл на 26.04.2018 г., а АУАН е съставен на 28.06.2018 г. Откриване на нарушителя по смисъла на ЗАНН означава установяване на физическото, респ. на юридическото лице - автор на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение, а не осъществяването на контакт между него и актосъставителя или административно наказващия орган.

Независимо от гореизложеното въззивният съд намира за необходимо да посочи, че в АУАН, серия ДООА 2017 г. №103760/28.06.2018 г. липсват фактически данни за отдела, подотдела, местността, населеното място, както относно размера на цялата площ за подотдела, за който е одобрен карнет-описа. Съдържа се единствено извод на контролния орган, че карнет – описа е одобрен в нарушение на чл.24, ал.1 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите. В обстоятелствената част на НП, всичко тези обстоятелства са посочени за първи път. Недопустимо е в НП да се посочват допълнителни обстоятелства от извършването на нарушението, които не са посочени в акта за неговото установяване и предявени на нарушителя. Пропуските при установяване на нарушението и неговата недостатъчна конкретизация не могат да бъдат отстранени чрез пълно описание на нарушението за първи път в НП. Посочването на нови фактически обстоятелства относно елементите от състава на нарушението за първи път в НП, води до осъществяване на неприсъщи на административнонаказващия орган функции - индивидуализиране на нарушението, което той санкционира, както и до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Поради което не е приложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

Не се установи от показанията на свидетелите и писмените доказателства, твърдението на жалбоподателя, че площта от 9.5 хектара, посочена в карнет описа е била заделена на по – малки сечища, всяко едно до 2 хектара.  Изрично св.Б. заявява, че е извършил проверка на място и такова разделяне- чрез маркировка не е било направено. Ето защо възражението е неоснователно.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че наказващият орган, не е направил преценка дали конкретнотото нарушение не представлява маловажен случай по см. на чл. 28 от ЗАНН. В жалбата се застъпва становището, че деянието, макар и формално да осъществява признаците на административно нарушение, не следва да бъде санкционирано и следва да бъде отменено процесното постановление на това основание.  Вярно е че административните наказания не са самоцел, те се налагат за да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани. Понятието „маловажен случай” не е дефинирано в ЗАНН. Съдържанието му следва да се изведе от легалната дефиниция на чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс като се вземат предвид особеностите на административно-наказателното производство. По смисъла на този нормативен акт маловажен е този случай, при който извършеното административно нарушение „с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи” на административни нарушения от съответния вид. Нарушението по чл.24, ал.1 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, каквото е посочено в АУАН и НП, е формално – със самото маркиране, което не отговаря на изискванията на закона, деянието е довършено, не са предвидени вредни последици, които трябва да настъпят, т.е. в настоящия казус преценката за наличието на маловажен случай не би могла да бъде извършена с оглед липсата на настъпилите вреди, а следва да бъде направена след съобразяване с обществената опасност на дееца, тежестта на нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. Карнетът-описа се подписва от лицето, извършило маркирането и съгласно чл. 50, ал. 15 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите се одобрява от Директора на съответното горско стопанство, в случая - Зам. Директора на ТП ДГС "Смядово", като е валидно за срок до 3 години след изтичане на годината, в която е извършено маркирането. Това е един продължителен период от време през който одобряването трайно въздейства върху режима на сеч и според настоящия състав, конкретното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от нарушения от този вид.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                                           Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №1811600278/15.10.2018 г., издадено от Директора на РДГ гр.Шумен, с което на Л.Г.К. с ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл.257, ал.1 от ЗГ вр. с  чл.24, ал.1 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите и на основание чл.257, ал.1 от ЗГ е наложено административно наказание  „Глоба“ в размер на 300.00 лв.

            Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

           

 

                                                                                                     Районен съдия: