Р Е Ш Е Н И Е

23.08.2019 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 27 (двадесет и седми) март Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна П.

Секретар Женя Проданова

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия П.

АН дело номер 27 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН е образувано въз основа на въззивна жалба от „Пролет“ООД, ЕИК 127013806, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от ****-управител, чрез пълномощника адв.С.Е. от ШАК срещу НП №8/10.01.2019 г., издадено от Директора на Б.Д. „Ч.р.“***.

В жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършване на нарушението, алтернативно се сочи, че същото е маловажен случай. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован в съдебно заседание се представлява от законния представител и пълномощник адв.Е. от ШАК. Пълномощника поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител – юрисконсулт ****, в съдебно заседание и в представената писмена защита моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, като излага подробни мотиви в подкрепа на тезата си.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 11.06.2018 г. от служители на ДК при БДЧР е извършена проверка на жалбоподателя за изпълнение на условията по разрешителното му за водовземане на повърхностни води от воден обект река Калайджи с цел напояване на земеделски земи в землището на с.Кочово, общ.В.Преслав, обл.Шумен.

При проверката било установено, че жалбоподателят не е изпълнил предписание дадено с писмо с изх.№26-00-1348/18.09.2017 г. да монтира сертифицирано измервателно устройство за измерване на подадените водни количества за разрешената цел за водовземане в срок до 01.05.2018 г. Констатациите били обективирани в Констативен протокол №003043/11.06.2018 г. Въз основа установеното бил съставен АУАН №165 №000123/31.07.2018 г., съдържащ констатации за нарушение по чл.48, ал.1, т.13 от ЗВ, осъществено от жалбоподателя. Жалбоподателя е подал възражение в законни срок, след съставяне на акта, на наказващия орган приел, че възражението е неоснователно, поради което и въз основа на АУАН и останалите доказателства, събрани в хода на административно-наказателното производство, издал процесното наказателно постановление, с което дружеството-жалбоподател било подведено под административно-наказателната отговорност, предвидена в чл. 200, ал.1, т.31 от ЗВ за нарушение по чл.48, ал.1, т.13 от ЗВ.

Горната фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства.

Показанията на разпитаните като свидетели служители на БДЧР, осъществили процесната проверка, са логични и безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото и писмените доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра. Показанията на свидетелите Ф.И., Е.Х. и Д.Д. са последователни и взаимно допълващи се, не са налице противоречия между тях, поради което съдът ги възприема изцяло. Същите кореспондират изцяло и с писмените доказателства.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.201 от ЗВ и съгласно Заповед №16/10.01.2018 г. на директора на БДЧР при МОСВ.

АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити, нарушението е описано пълно, посочени са нарушената и санкционната норма, индивидуализиран е нарушителя. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя и същият е разбрал за какво точно нарушение е санкциониран още към момента на съставяне на АУАН, в който е изложил своите възражения, своевременно е организирал и защитата си срещу обжалваното НП.

Съгласно чл. 48, ал.1, т.13 от ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да: изпълняват в срок дадените предписания от контролиращия орган.

Жалбоподателят има издадено разрешително за водовземане №200519/19.02.2007 г., изд. от БДЧР при МОСВ от р.Клалайджи/старо наименование р.Дългачка, срокът на което е удължен с Решение №1031/15.12.2012 г. на БДУВЧР при МОСВ до 21.02.2023 г. С Решение №27/18.02.2019 г. на БДЧР по молба на титуляра на разрешителното от 17.07.2018 г. действието на разрешителното е прекратено на основание чл.79, ал.1, т.1 от ЗВ, считано от влизане на решението в сила.

Изпълнителното деяние на нарушението по чл.48, ал.1, т.13 от ЗВ се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган. Нарушението е умишлено, като формата на изпълнителното деяние - действие или бездействие зависи от съдържанието на предписанието. В конкретния случай чрез бездействие. Нарушението е с особен субект - водоползвател - титуляр на разрешително за водовземане. Неизпълнението на предписанието е юридически факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат – законните представители на дружеството. Предвид обстоятелството, че нарушението е извършено от юридическо лице, които съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН носят обективна, безвиновна отговорност, е безпредметно да се обсъжда субективната страна на извършеното административно нарушение.

Видно от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства – Констативен протокол №003043/11.06.2018 г., показанията на свидетелите на 11.06.2018 г. даденото предписание със срок до 01.05.2018 г. не е изпълнено. Този факт не се оспорва от жалбоподателя. Същият твърди, че не е извършвал водовземане през 2017 г., което е ирелевантно за нарушението, в което е обвинен.

В чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗВ законодателят е предвидил възможността на водоползвателя, титуляр на разрешителното за водоползване, да направи отказ от право на използване на съответния воден обект, а в чл. 79, ал. 1, т. 6 от ЗВ е предвидил прекратяване на действието на издаденото разрешително при настъпили трайни изменения на техническите параметри на водовземното съоръжение, правещи невъзможно използването на обекта по предназначение. Жалбоподателят е поискал такова прекратяване на действието на издаденото му разрешително за водоползване, след установяване на неизпълнение на предписанието за поставяне на измервателно устройство в срок. С Решение №27/18.02.2019 г. на БДЧР по молба на титуляра на разрешителното от 17.07.2018 г. действието на разрешителното е прекратено на основание чл.79, ал.1, т.1 от ЗВ. Прекратяването има действие от влизане на решението в сила.

Съдът счита, че след като действието на разрешителното за водоползване не е прекратено и не е изтекъл срока на действие на същото към датата на която е следвало да бъде изпълнено предписанието на административнонаказаващия орган, титуляра на това разрешително е субект на нарушението.

Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива еднаква степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 13 от Закона за водите.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 31 от Закона за водите, за процесното нарушение е предвидено административно наказание за юридически лица – имуществена санкция в размер от 1 000 лева до 5 000 лева. В случая и наказанието е определено в минимален размер, а именно – 1 000 лева, като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО НП №8/10.01.2019 г., издадено от Директора на Б.Д. „Ч.р.“*** при МОСВ, с което на „Пролет“ООД, ЕИК 127013806, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от ****-управител, за нарушение по чл.48, ал.1, т.13 от ЗВодите на основание чл.200, ал.1, т.31 от ЗВ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1000.00 лв. /хиляда лева/.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: