Р Е Ш Е Н И Е

01.08.2019 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 17 (седемнадесети) април Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 31 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Г.С.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Наказателно постановление №18-0323-000002/12.01.2018 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав към ОД на МВР Шумен.

В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за неправилност на наказателното постановление като издадено при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Жалбоподателят отрича извършване на нарушението. Счита, че дори да има осъщественото нарушение следва да бъде квалифицирано като маловажен случай. Поради изложеното моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание, в писмено заявление по същество от пълномощника, счита че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

Не се спори по делото и от доказателствата безспорно се установи компетентността на наказващия орган. Спорни са обстоятелствата дали е осъществен състава на вмененото нарушение.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 09.08.2017г. около 14:40 часа в гр.Върбица, по ул.„****е“, в посока кв. „****“ служители на РУ гр. Велики Преслав спрели за проверка жалбоподателят, който управлявал собственият си л.а. ВАЗ 2121. Същите установили, че процесният автомобил е с български транзитни рег.табели с № 826Н543, които са изтекли, срокът им за валидност е бил до 2015г., управляваното МПС не е било регистрирано по съответния ред. На жалбоподателя бил съставен АУАН с Бл.№ Д248902/09.08.2017г. за нарушения по чл.140, ал.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. При предявяване на акта нарушителят не направил възражения по констатациите в него. Материалите по административнонаказателната преписка по съставеният АУАН с Бл.№ Д248902/09.08.2017г. в частта за нерегистрираното МПС били докладвани в Районна прокуратура – Велики Преслав с оглед водене на наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, на което престъпление елементите от обективна страна на състава му се припокриват с елементите от обективна страна на състава на административното нарушение по см. на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Образуваното наказателно производство – ДП № 252/2017г. по описа на ВПРП било прекратено с постановление на наблюдаващият досъдебното производство прокурор от 15.12.2017г. с аргумент за липса на обществена опасност на деянието, заради малозначителността му по см. на чл.9, ал.2 от НК. Със същото постановление материалите по досъдебното производство били изпратени на РУ гр. Велики Преслав за евентуална реализация на само административна отговорност спрямо лицето Г.С.Д. за управляваното от него на 09.08.2017г. по път за обществено ползване на моторно превозно средство, което не било регистрирано по надлежния ред. Въз основа на доказателствата събрани в хода на ДП, изпратени ведно с постановление на прокурор при ВПРП, административнонаказващият орган – Началник РУП към ОДМВР Шумен, РУ гр. Велики Преслав е приел, че с действията си на 09.08.2017г., около 14:40 часа в гр.Върбица, по ул.“****е“ в посока кв.„****“, като е управлявал собственият си л.а. ВАЗ2121 с български транзитни рег.табели с № 826Н543, които са изтекли и валидни до 2015г. и управляваното МПС не е регистрирано по съответният ред, Г.С.Д. с ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Поради което с обжалваното Наказателно постановление № 18-0323-000002/12.01.2018г. за посоченото административно нарушение и на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, му е наложил административно наказания „Глоба“ в размер на 200.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

Горната фактическа обстановка съдът, счита за безспорно установена от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от писмените доказателства, приети по делото.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в законоустановения 7-дневен срок, ето защо същата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми налагащи отмяна на последното.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно Заповед №8121з-952/28.07.2017 г. при спазване на законовите срокове по ЗАНН.

Показанията на свид.М.М. и С.Х. съдът кредитира изцяло, като обективни безпристрастни и логически последователни, още повече че същите са поели и наказателна отговорност по чл.290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост. Същите се подкрепят изцяло от сърбаните по делото писмени доказателства и не са противоречиви.

Настоящата инстанция счита, че разпоредбата на чл. 175, ал.3 от ЗДвП освен санкционна, е и материалноправна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. В случая административно-наказващият орган, като е посочил че описаното в НП деяние е нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, която е обща и не съдържа състав на административно нарушение, вместо директно да посочи, че е извършено нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДвП е допуснал нарушение на процесуалните правила. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице. В настоящият случай в наказателното постановление се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено и това не е накърнило правото на защита на жалбоподателя, поради което същото не е съществено.

Съгласно разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното постановление лек автомобил с рег.табели които са изтекли, същите са били валидни до 2015 г. Неоснователно е възражението направено с жалбата, че жалбоподателя не е управлявал автомобила по пътищата в РБългария, а го е бил паркирал в дома си. От показанията на св.Х. се установи, че жалбоподателя е управлявал автомобила по ул.“****е“ в гр.Върбица, където е бил спрян за проверка от полицейските служители. Жалбоподателят е извършил фактически действия по "управление на мотопеда", което съгласно константната практика на Върховния съд е "всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му". Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Трайното местоживеене на жалбоподателя в РГермания, краткото време през което е пребивавал в РБългария от там и извода, че не е имал възможност да управлява автомобила по републиканската пътна мрежа и причините за пропускане на срока за регистрация на автомобила, съставляват обстоятелства, които следва да се съобразят при индивидуализацията на наказанието, т.к предвид горния формален характер на нарушението не съставляват основание за преценка случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Независимо от гореизложеното в конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, обществената опасност на деянието и дееца, съдът приема че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, не следва да се квалифицира като "маловажен случай", т.к не представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случай на нарушения от този вид.

Административното нарушение е извършено както от обективна, така и от субективна страна от жалбоподателя и правилно административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на санкционираното лице. При определяне вида и размера на наказанията за извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, АНО е съобразил смекчаващите и отегчаващите отговорността на жалбоподателя обстоятелства и е наложил административните наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ в минималните предвидени в закона размери. Съдът не разполага с правомощия да определи наказание под законоустановения минимум, с оглед на което съдът прие, че преценката на административно-наказващият орган е справедлива. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

Ето защо направените възражения от жалбоподателя в тази насока съдът счита за неоснователни.

Отнемането на контролни точки на водачите на МПС не представлява административно наказание, а има контролно-отчетни функции. Самото отнемане на контролни точки се извършва само въз основа на влезли в сила наказателни постановления и не представлява изпълнение на наложено административно наказание, нито пък налагане на принудителна административна мярка. С оглед характера на дейността по отнемането на контролни точки към настоящия момент липсва законодателна уредба, даваща възможност за съдебен контрол върху тази дейност.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното Наказателно постановление №18-0323-000002/12.01.2018 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав към ОД на МВР Шумен е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №18-0323-000002/12.01.2018 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав към ОД на МВР Шумен, с което на Г.С.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и на основание същата разпоредба са наложени административни наказания “глоба” в общ размер на 200.00 лв. /двеста лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: