Р Е Ш Е Н И Е

22.08.2019 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2018 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 11 (единадесети) април Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 53 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от М.Й.К. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Наказателно постановление №18-0323-000991/05.11.2018 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР-Шумен.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Твърди се, че ако е извършено нарушение, то същото е маловажен случай.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят се явява лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Моли НП да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не развива становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 17.10.2018 г. в гр.Смядово по ул. “****“ в посока кръстовище с ул.“****“ жалбоподателят управлявал четириколесен трактор негова собственост, с неопределена марка и модел. На същата дата свидетелите М.Й. и М.М.-***, изпълнявали служебните си задължения като автопатрул. На ул.“****“ в гр. Смядово около 15:40 часа полицейските забелязали четириколесно превозно средство, което се движи и се управлява от жалбоподателя по посока кръстовището с ул.“****“ в с.г., и го спрели за проверка. При проверката установили, че жалбоподателят няма сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за превозното средство, което управлявал. За установеното административно нарушение по чл. 483, ал.1 от КЗ св. Й. съставил АУАН №1016/18 от 17.10.2018г. в присъствието на нарушителя, бил предявен и връчен на същия, който го подписал без възражения. Жалбоподателят не се е възползвал от законното си прави да депозира писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и на основание чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250.00 лв.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. Ето защо съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.Спазени са изискванията на чл.40, ал.2 и ал.4 от ЗАНН. Връчването на АУАН е съществен елемент от административнонаказателната процедура, който представлява на практика доказателство, че на лицето е известно в какво е обвинен, че е извършил, от който момент насетне той може да реализира правото си на защита. Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението. Обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок от съставяне на акта. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗА, установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им става по реда на ЗАНН. А чл. 84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК относно правилата за производството по разглеждане на жалбите. Съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК нарушителят се счита за невиновен до доказване на противното по безспорен начин. Съгласно ППВС № 10/1973 г., което е задължително за съдилищата, "отразените в акта фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното". Т. е. акта за установяване на административно нарушение няма обвързваща доказателствена сила. Това означава, че административно наказващият орган, следва в административно наказателното производство да докаже по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното нарушение е извършено от посочения като нарушител и че същия го е извършил виновно. Ако административно наказващият орган не докаже твърдяните от него факти по безспорен начин, то Наказателното постановление ще бъде незаконосъобразно и ще следва да бъде отменено. Съответно, за да бъде Наказателното постановление законосъобразно, то при съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление следва да бъдат спазени и съответните процесуални правила за това. Същественото в административно наказателното производство е да се установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено или по непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи).

В хода на настоящото производство не се установиха релевантни факти и обстоятелства от обективната страна на повдигнатото обвинение в извършване на административно нарушение. С обжалваното НП е повдигнатото на жалбоподателя обвинение за извършено административно нарушение е по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, за това, че на инкриминираната дата и място, управлява четириколесен трактор негова собственост, неопределена марка и модел без сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Съгласно нормата на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

Собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, а при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 cm3 подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени съгл.чл. 144 от ЗДвП. В хода на производството АНО не е събрал доказателства за наличие на писмен договор за прехвърляне на процесното МПС в собственост на жалбоподателя, т.е. липсват доказателства за собствеността на МПС. В конкретния случай не се спори, а и се установява от приложените по делото доказателства, че процесното МПС не е регистрирано на територията на Р България, но не са установени обстоятелствата, подлежи ли на регистрация същото. На установени по несъмнен начин модела, вида на трактора, мощността на двигателя му от там и подлежи ли на регистрирация процесния трактор съгласно чл.11, ал.1 и ал.2 от Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника вр. с § 4 от ДР на същия закон вр. с чл. 3, т. 8 от Регламент (ЕС) № 167/2013.

Разпоредбата на чл.483, ал. 1 от КЗ разграничава две хипотези за извършване на административно нарушение съобразно неговия субект. В първия случай това е собственикът на МПС-то, който е задължен да сключи застраховка по чл. 483, ал. 1, т.1 от КЗ, а втората хипотеза по чл.483, ал.1, т.2 от КЗ предвижда административно наказателна отговорност да носи лицето, което управлява МПС, когато то е без сключена и валидна застраховка.

По формираното недвусмислено обвинение в НП, съдът прима, че жалбоподателят е наказан за първата хипотеза на чл. 483, ал. 1, т.1 от КЗ. Съдът обаче приема за безспорно установено по настоящото дело, че процесното МПС не е било регистрирано по надлежния ред в Р България. Задължение за сключване на застраховка "гражданска отговорност" съгласно разпоредбата чл. 483, ал. 1, т.1 от КЗ, за което АНО е повдигнал обвинение има всяко лице, което притежава МПС-во, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. За жалбоподателя, обаче, който е бил установен единствено като водач на МПС, доколкото няма доказателства същия да е собственик, по така повдигнатото обвинение, не е имал задължение да сключи застраховка ГО за МПС, тъй като последното не е било регистрирано от него на територията на Р България.

Предвид изложеното съдът прие, че неправилно административно-наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и процесното Наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като неправилно.

Неоснователно е възражението за маловажност на нарушението, т.к същото не се отличава с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случай на нарушения от този вид.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №18-0323-000991/05.11.2018 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР-Шумен, с което на М.Й.К. с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекс за застраховането и на основание чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250.00 лв., като неправилно. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: