Р Е Ш Е Н И Е

02.08.2019 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 29 (двадесет и девети) май Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Мюжгян Ахмедова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 86 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Д.Д.Р. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Наказателно постановление №18-0323-001223/08.01.2019 г., издадено от Началника на РУ гр.В.Преслав при ОД на МВР - Шумен.

В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление, както и за маловажност на извършеното. Отрича се извършване на част от нарушенията. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, в придружителното писмо на основание чл.60 от ЗАНН, излага становище, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и моли съда същото да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 19.09.2018 г. в 10:20 часа в с. Веселиново, общ. Смядово, обл. Шумен, на ул. „****“, жалбоподателят управлявал л.а. „Опел Астра“ с рег. № ****. На инкриминираната дата и място жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейските служители в РУ гр. Велики Преслав - свидетелите М.Д. и Я.Х.. При извършената проверка същите установили, че управлявания от жалбоподателят автомобил бил технически неизправен – не свети предна лява габаритна светлина и освен това служебно е прекратена регистрацията на автомобила на 04.07.2018 г. на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП. Предвид установеното, че МПС, управлявано от жалбоподателя не е регистрирано по надлежния ред материалите са изпратени по компетентност на ВПРП. След извършена проверка е постановен отказ да се образува ДП с Постановление от 20.12.2018 г. и материалите са изпратени по компетентност на административнонаказващия орган. В хода на проверката на прокурора е установено още, че автомобила е закупен от лицето ********, който не е регистрирал МПС в двумесечен срок от придобиването. Синът на ****, който бил познат с жалбоподателя, му предоставил автомобила, но не го е уведомил че същия е с прекратена регистрация. За установеното св.М.Д. съставил на жалбоподателя АУАН Серия Д №093441/19.09.2018 г., за нарушения по чл.139, ал.1, т.1 и чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушения по чл.139, ал.1, т.1 и чл.140, ал.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.179, ал.6, т.1 и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП от същия закон са наложени административни наказания ”Глоба” в общ размер на 300.00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за шест месеца.

Съдът кредитира показанията на св.Д. и Х. изцяло. Същите са последователни, логични и незаинтересовани.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 7-дневен срок, ето защо същата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно Заповед №8121з-515/14.05.2018 г.

При съставянето на АУАН и издаване на НП са допуснати нарушения на материалния закон, налагащи частична отмяна на последното.

Настоящата инстанция счита, че разпоредбата на чл. 175, ал.3 от ЗДвП освен санкционна, е и материалноправна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. В случая административно-наказващият орган, като е посочил че описаното в НП деяние е нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, която е обща и не съдържа състав на административно нарушение, вместо директно да посочи, че е извършено нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДвП е допуснал нарушение на процесуалните правила. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице. В настоящият случай в наказателното постановление се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено и това не е накърнило правото на защита на жалбоподателя, поради което същото не е съществено. Изложеното е относимо и към санкционната разпоредба на чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП.

АНО е приел, че жалбоподателя управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, т.к регистрацията му била прекратена служебно от 04.07.2018 г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП/нерегистриране от новия собственик в двумесечен срок от придобиването/. Съгласно разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното постановление лек автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация, т.е същия не е регистриран по надлежния ред в РБългария. От материалите по делото, не се установява жалбоподателя да е бил уведомен от собственика, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно. В обясненията на собственика дадени в хода на прокурорската проверка се установява, освен че не е уведомил жалбоподателя и той самият не е знаел за прекратяването. От показанията на свидетелите и обясненията на самия жалбоподател, дадени в съдебно заседание се установява, че при извършената проверка същият не е знаел, че автомобила, който управлява е с прекратена регистрация. В подкрепа на този извод са и събраните в хода на проверката по административно наказателната преписка писмени доказателства, приложени по делото – Справка УРИ 323000-4376/04.12.2018 на началника на РУ-В.Преслав, както и снетите сведения от жалбоподателя и ****– собственик на процесното МПС. При преценка на субективната страна на административното нарушение, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал.15 от ЗДвП, съгласно която служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на контролните органи собственикът не се уведомява, като в случая задължението е за последния. В случая жалбоподателят е само водач на МПС и за него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Няма представени доказателства жалбоподателят да е знаел по друг начин за тази прекратена регистрация, а от съставеният при проверката АУАН няма данни водачът да не е носил другите изискуеми при управлението документи. Жалбоподателят не е собственик – предишен или настоящ на автомобила, и преди да предприеме управлението му е направил всичко нужно, за да се убеди че може да се движи по пътищата отворени за обществено ползване, респективно жалбоподателят не е осъществил от субективна страна състава на посоченото от АНО по чл. 140, ал.1 от ЗДвП административно нарушение. С оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и недоказано и само на това основание подлежи на отмяна в тази му част.

От събраните доказателства се установи по безспорен начин, че жалбоподателя на инкриминираната дата е управлявал автомобила с незначителна техническа неизправност – не свети преден ляв габарит. Правилно въз основа на установеното от обективна страна административнонаказващия орган е квалифицирал деянието на жалбоподателя по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП. Същата предвижда за нарушение на ЗДвП и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 50 лв. Съдът не разполага с правомощия да определи наказание под законоустановения минимум, с оглед на което съдът прие, че преценката на административно-наказващият орган е справедлива. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

Настоящият състав намира, че нито едно от посочените административни нарушения не е “маловажен случай” по смисъл на чл.28 от ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси по фактите и по правото, от които зависи изходът на делото. От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е ТР № 1/12.12.07г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т.9 от НК. Легалното определение на "маловажен случай" по чл. 93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Настоящият състав намира, че "маловажен случай" ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по- ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, обществената опасност на деянието и дееца, съдът приема че административното нарушение по чл.179, ал.6, т.1 ЗДвП и по чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, за което е санкциониран жалбоподателя, не следва да се квалифицира като "маловажен случай", т.к не представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случай на нарушения от този вид, ето защо обществената опасност на деянието според настоящия състав е висока, поради повишен риск от пътно транспортно произшествие с неизправен автомобил. Обществената опасност на жалбоподателя също е висока, поради множеството му наложени административни наказания за нарушения на ЗДвП.

Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, което означава, че отнемането на контролни точки не е санкция, която би подлежала на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно – отчетен характер, което изпълнява предупредителна и информационно – статистическа функция. Контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а единствената възможност за тяхното възстановяване е неговото успешно обжалване и отмяна на наложеното наказание. При отнемане на контролни точки съответния административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в частта му, с която на жалбоподателя за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лв.

В останалата му част следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО Наказателно постановление №18-0323-001223/08.01.2019 г., издадено от Началника на РУ гр.В.Преслав при ОД на МВР - Шумен, с което на Д.Д.Р. с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от същия закон са наложени административни наказания ”Глоба” в размер на 250.00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за шест месеца, като неправилно и незаконосъобразно, ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0323-001223/08.01.2019 г., издадено от Началника на РУ гр.В.Преслав при ОД на МВР - Шумен в останалата му част, с която за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП на осн.чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лв.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: