Р Е Ш Е Н И Е

23.08.2019 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 19 (деветнадесети) юни Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Мюжгян Ахмедова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 90 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от “Водоснабдяване и канализация-Шумен” ООД, ЕИК 837068284, с адрес на управление ***, представлявано по закон от ****- управител срещу Наказателно постановление №24/22.03.2019 г., издадено от Директора на РИОСВ гр. Шумен.

В обстоятелствената част на жалбата се излага, че с наказателното постановление на жалбоподателя за нарушение по чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лв. Излагат се доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление като издадено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се че жалбоподателя не е субект на нормата на чл.200, ал.1 т.6 от ЗВ, тъй като не е титуляр на разрешителното за ползване на воден обект. Освен това предадената му за стопанисване канализационна система на гр.Смядово няма изградена ПСОВ. Счита, че при съставяне АУАН и при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като не е посочена датата на извършване на нарушението.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата.

Процесуалният представител на въззиваемата страна – РИОСВ гр.Шумен счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: На Община Смядово от Басейнова дирекция – Черноморски район е издадено Разрешително за ползване на воден обект № 2314 0027/13.07.2012 г., изм. с Решение №1052/12.02.2013 г. и продължено с Решение №138/23.12.2016 г. със срок на действие 31.12.2018 г., за заустване на отпадъчни води за експлоатация на канализационната система на град Смядово в р.Селска река.

Битово-фекалните и производствените отпадъчни води от гр. Смядово се отвеждат и заустват в р. Селска река, поречие р. Камчия, водно тяло "река Брестова и притоци". Пречиствателна станция за отпадъчни води /ПСОВ/ не е изградена и въведена в експлоатация, като няма и монтирано измервателно устройство за количествата зауствани отпадъчни води.

Въз основа на договор от 08.03.2016 г. по чл. 198п от ЗВ, сключен с "Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от “Водоснабдяване и канализация-Шумен” ООД, дружеството - жалбоподател стопанисва, поддържа и експлоатира водоснабдителната и канализационна система на град Смядово.

На 13.11.2018 г. служители на РИОСВ – Шумен извършили проверка на канализационната мрежа на гр. Смядово и взели водни проби от точка за мониторинг на отпадъчни води с два протокола за вземане на извадка от води от същата дата, като след извършените изпитвания с два протокола от изпитване от 20.11.2018 г. и от 06.12.2018 г. било констатирано превишение на индивидуалните емисионни ограничения, заложени като условие в разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти по показатели: азот амониев и азот нитритен. След получаване на протоколите от изпитване на отпадъчните води и констатираните отклонения и превишения на заложените в издаденото разрешително индивидуални емисионни ограничения, бил съставен Констативен протокол № ЛС-69-1/21.12.2018 година.

Въз основа на същите, на 18.01.2018 г. св.П.С.–старши експерт в направление "Опазване на водите", Дирекция "Контрол на околната среда" при РИОСВ – Шумен съставила Акт за установяване на административно нарушение № ПС-02/21.12.2018 г. на жалбоподателя, за това, че "на 13.11.2018 г., в качеството си на оператор на канализационна системата система на гр. Смядово е допуснал заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект, в несъответствие със заложените индивидуални емисионни ограничения в издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води. С описаното, дружеството нарушило чл. 48, ал. 4 от Закона за водите във вр. с чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване". Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл.201, ал.1 и 2 от ЗВ, съгласно Заповед №РД-427/20.06.2017 г. на Министъра на Околната среда и водите и Заповед №РД-9/10.01.2011 г. на Министъра на Околната среда и водите. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Посочена е датата на извършване на нарушението, която съвпада с датата на установяването му, поради естеството на деянието.

Настоящият състав, счита че вмененото на жалбоподателя административно нарушение и квалифицирано като несъобразено с изискванията на чл. 48, ал. 4 от Закона за водите /ЗВ/, във вр. с чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване е правилно квалифицирано от административнонаказващия орган, съответно правилно отговорността на дружеството е ангажирана на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ. Словесно, нарушението е описано като допускане на заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект от страна на Оператора на канализационната система на гр. Смядово в несъответствие със заложените индивидуални емисионни ограничения в издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води. От своя страна, нормата на чл. 48, ал. 4 от ЗВ изрично регламентира задължението, че водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни /какъвто е жалбоподателя/. Същият е оператор по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, пречистват и заустват отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система.

Съгласно приложената от АНО норма на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, за нарушение е обявено изхвърлянето на отпадъчни води във водните обекти и канализационната система в нарушение на емисионните норми и изисквания. Доколкото на дружеството е вменено заустване на отпадъчни води, несъответстващо на заложените индивидуални емисионни ограничения в издаденото разрешително за ползване на воден обект, то приложение в случая намира регулацията, дадена с Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, издадена на основание чл. 135, ал. 1, т. 13 от Закона за водите, в частност разпоредбата на чл. 38. С него, по реда на чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове, са диференцирани случаите, в които намират приложение санкционните норми на чл. 200, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ЗВ. В чл. 38, ал. 2 е указано кое поведение се възприема за ползване на водни обекти без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното, подлежащо на санкциониране по реда на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ. В НП наказващият орган изрично е обвързал правната квалификация на поведението на дружеството и приложения наказателен състав с позоваването на чл. 38, ал. 3 от Наредбата, който еднозначно регламентира, че за нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения. В обобщение на изложението, настоящият състав намира, че не е налице вътрешно противоречие в наказателното постановление, тъй като словесното описание кореспондира с правното дефиниране на деятелността.

Безспорно установено е качеството на санкционираното лице- водоползвател, който не е титуляр на разрешителни и е В и К оператор по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, като в това си качество, съгласно правилото на чл. 48, ал. 4 от ЗВ ответникът е бил длъжен да пречиства и зауства отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система. Този извод следва и от прочита на Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВИК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни канализационни услуги от 08.03.2016 г., сключен между "Асоциация по ВиК" на обособената територия, обслужвана от ВиК – Шумен и "ВиК-Шумен" ООД. По несъмнен начин е доказано и превишението индивидуалните емисионни ограничения, заложени като условие в разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти по показатели относно три вида вещества - азот амониев и азот нитритен. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват по категоричен начин признаците от състава на административното нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, като определянето на размера на имуществената санкция е съобразено с изискванията на чл. 27 от ЗАНН.

С оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно административно-наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение.

Наложеното наказание на жалбоподателя е в рамките на предвиденото за конкретното нарушение в чл.200, ал. 1, т.6 от ЗВ. При определяне размера на имуществената санкция административно-наказващият орган е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което наложил наказание в минималния предвиден размер от 1000 лв. Съдът не разполага с правомощия да определи наказание под законоустановения минимум, с оглед на което съдът прие, че преценката на административно-наказващият орган е справедлива. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №24/22.03.2019 г., издадено от Директора на РИОСВ гр. Шумен, с което на “Водоснабдяване и канализация-Шумен” ООД, ЕИК 837068284, с адрес на управление ***, представлявано по закон от ****- управител за нарушение по чл.48, ал.4 от ЗВ вр. с чл.38, ал.3 от Наредба №2/08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения за точкови източници на замърсяване и на основание чл.200, ал.1,т.6 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лв.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: