Р Е Ш Е Н И Е

22.08.2019 год.

Номер 67 Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 03 (трети) юли Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 116 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Й.Н.Й. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Наказателно постановление №1/05.04.2019 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР-Шумен.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В жалбата се навеждат доводи за маловажност на извършеното, поради което се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание. Представлява се от редовно упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Моли НП да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не развива становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 07.02.2019г. около 09.30 часа жалбоподателят Й.Н.Й. от с.*** преминал покрай язовирната стената на язовир ***, собственост на „*** ***“ АД, който се намира близо до с.с. Й. видял, че водното ниво на язовира е на кота преливник, което го мотивирало незабавно да подаде сигнал на тел.112 за опасност от преливане, която според него била реална, ако не бъдат взети незабавни мерки за намаляване на нивото на язовира чрез контролираното му изпускане. Жалбоподателят живеел в с. *** и бил свидетел на наводнението в селото през 1999г., причинено след неконтролируемо оттичане на водните маси от същият язовир ***, както и на настъпилите значителни материални щети от същото. След получаването на сигнала собственикът на язовира мобилизирал техника и хора, които незабавно посетили мястото. При извършената проверка на техническото и експлоатационно състояние на яз.***, включително и от представители на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ и на ОДПЗН-Шумен въз основа на сигнала било установено, че нивото на водата в язовира към момента на проверката е 0,80 м. под кота преливен ръб и е било дадено предписание на собственика да се поддържа водно ниво на 1 м. под кота преливен ръб, съгласно законовите изисквания. Поради възникналото за него неудобство собственикът на язовира, подал жалба в РУ гр. Велики Преслав срещу подадения сигнал на тел.112, за който твърдял, че е неверен. По време на извършената цялостна проверка от служители на МВР било установено, че сигнала, подаден от жалбоподателя Й.Й. не отговаря на състоянието на язовира към момента на проверката, т.е не е била налице опасност от преливане на язовира. Въз основа на установеното на 22.03.2019г. полицейският служител М.М. съставил против жалбоподателя Й.Н.Й. АУАН № 1, за това че на 07.02.2019г., около 9.30 часа лицето Й. предало чрез тел. 112 неверен сигнал като съобщило, че яз. *** е на кота преливник и има опасност същият да залее селото, както се е било случило през 1999г., което било нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН-112. При съставяне на АУАН и след запознаване със съдържанието му жалбоподателят не е направил възражения, като вписал в него, че няма такива и е запознат с акта. Възражения от негова страна не са направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН-112 и на основание същата разпоредба е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000.00 лв.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.30, ал.2, т.1 от ЗНССПЕЕН-112 и чл.32 от ЗНССПЕЕН-112, съгласно Заповед №8121з-856/10.08.2016 г. на Министъра на МВР, Заповед №372з-1542/30.06.2015 г. на Директора на ОД на МВР – Шумен,при спазване на законовите срокове по ЗАНН.

При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на последното само на това основание.

С НП е повдигнатото на жалбоподателя обвинение за извършено административно нарушение по чл. 38, ал.1 от ЗНССПЕЕН-112, за това, че на инкриминираната дата и място е подал чрез ЕЕН 112 неверен сигнал, като е съобщил, че язовир *** е на кота преливник и има опасност същият да залее селото, както се било случило през 1999г. От събраните по делото доказателства се установи, че на процесната дата жалбоподателя е подал сигнал на ЕЕН 112, като е съобщил, че язовир *** е на кота преливник и има опасност същият да залее селото, както се било случило през 1999г., което не се отрича и от него. След извършени проверки на язовира въз основа на сигнала не е установена непосредствена опасност от преливане.

Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 осигурява на гражданите, намиращи се на територията на Република България, непрекъснат, бърз и безплатен достъп до службите за спешно реагиране за получаване на помощ при спешни случаи с цел защита на живота, здравето, сигурността и имуществото им. Съгласно чл. 3, ал.1 от ЗНССПЕЕ 112, единният европейски номер 112 (ЕЕН 112) се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите.С разпоредбата на чл. 28, ал.1 от ЗНССПЕЕ 112 се забранява ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства и пускане на предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ.В ал.2 на посочената по-горе разпоредба е посочено, че при нарушаване на забраната по ал. 1 гражданите носят административнонаказателна отговорност по вид и в размери, определени в закона. Следователно, законът установява три отделни хипотези на нарушения: 1. ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, 2. автоматичното му избиране от електронни устройства и пускане на предварително записани съобщения, както и 3. ползването му за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ.

Съдът констатира, че както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, като нарушена административна норма е посочена разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112. Цитираната разпоредба принадлежи систематически към глава "Административнонаказателни разпоредби" и съставлява санкционната норма, която се налага при нарушение на материалната разпоредба създаваща административни права и задължения, а това в конкретния случай е разпоредбата на чл. 28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, която не е посочена нито в АУАН, нито в НП. Ето защо съдът намира, че при съставя на АУАН, така и при издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати на процесуални нарушения на чл. 42, т.5 ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.6 ЗАНН, като е посочена неправилна правна квалификация на нарушението - чл.38, ал.1 от от ЗНССПЕЕ 112, вместо чл. 28, ал.1 от ЗНССПЕЕ 112, което е довело до ограничаване правата на административно привлеченото лице.

На следващо място, следва да бъде обсъден основният въпрос от значение за настоящото дело дали и коя от забраните визирани в чл. 28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 е нарушил жалбоподателя: забраната за ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, забраната за автоматичното избиране на тел.112 или забраната за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. В обстоятелствената част на АУАН и тази на НП, очевидно от страна на актосъставителя и в последствие от страна на АНО е прието, че жалбоподателят е нарушил забраната за предаване на неверен сигнал за помощ. Разпоредбата на чл. 3, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 сочи, че единният европейски номер 112 се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите. Посочената норма дава отговори на въпросите какво е предназначението на ЕЕН 112 и в какви случаи същия би следвало да се използва. Дава се отговор и на въпроса какво има пред вид закона под "помощ" и за кого следва да се отнася тя. Анализът на разпоредбата сочи, че сигнала за помощ следва да касае различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите, а не сигнал за извършване на определено административно нарушение или престъпление, което не е свързано с посочените рискове. По делото се установи, че подадения от жалбоподателя сигнал следва да бъде определен, като сигнал за помощ, т.к съдържа съобщение за непосредствен риск за живота, здравето и имуществото на гражданите.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. За да е съставомерно едно деяние като нарушение по чл. 28, ал.1 от ЗННССПЕЕН 112 е необходимо деецът чрез използване на ЕЕН 112, съзнателно да предаде неверни съобщения или сигнали за помощ.

От обективна страна подаденото съобщение или сигнал за помощ от жалбоподателя по своето съдържание следва да е невярно, т.е. изложените факти да не отговарят на действително осъществилите се такива, или същите по естеството си да могат да създадат погрешни представи у получателя на съобщението. При проверката от лица със специални знания, каквито жалбоподателя не притежава е установено, че няма непосредствена опасност от преливане на язовира, както е заявил жалбоподателя.

От субективна страна неверните или заблуждаващи съобщения се предават чрез ЕЕН 112 съзнателно с цел неправомерно ангажиране на службите за спешно реагиране. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят на посочената в АУАН дата действително е ползвал ЕЕН 112 като е съобщил, представяйки се по име, че язовир *** е на кота преливник и има опасност същият да залее селото, както се е било случило през 1999г. За изясняване на обстоятелствата е извършена проверка от представители на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ гр. София съвместно с представители на РДПБЗН-Шумен и на собственика на язовира, които в съставеният констативен протокол посочили, че към момента на проверката водното ниво е било 0,80 м. под кота преливен ръб и са дали предписание да се поддържа водно ниво на 1 м. под кота преливен ръб.

Фактът, че жалбоподателят е преценил възприетото от него като опасност водата да залее селото, в подаденото съобщение, е въпрос на негова субективна оценка, повлияна от наблюдението на нивото на язовира, без да е правил измерване и от моментното му емоционално състояние, което е нормално с оглед преживяното от него през 1999г. Не се установи от събраните по делото доказателства Й.Й. да е отправил това съобщение до съответните органи чрез ЕЕН 112 съзнателно с цел заблуждаване на тези органи и неправомерното им ангажиране. Поради това не може да се приеме наличието на умисъл у жалбоподателя за необосновано сезиране на органа за приемане на спешни повиквания към ЕЕН, респ. на службите за спешно реагиране, с невярно или заблуждаващо съобщение. Липсата на вина при извършване на деянието, както умисъл, така и непредпазливост, води до несъставомерност на вмененото на жалбоподателя нарушение. Безспорно е, че той не е съзнавал противоправния характер на деянието си, а именно, че предава невярно или заблуждаващо съобщение, не се е стремял да извърши такова деяние или да постигне последиците му, съответно не е бил длъжен.

Предвид изложеното съдът прие, че неправилно административно-наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и процесното Наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като неправилно.

Административно - наказващият орган не е извършил преценка за маловажност на случая, каквото е изискването на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН.

Критерият за отграничаване на маловажния случай от обикновения случай на административно нарушение е посочен в чл. 93, т.9 от Наказателния кодекс във връзка с чл. 11 от ЗАНН. Хипотезата за маловажен случай е меродавна и при административните нарушения по аналогия, поради липсата на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН.

Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарущение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпроса дали случаят е маловажен, или не. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредите, но и от наличието на вредни последици. В конкретният случай не са настъпили никакви вредни последици, напротив извършена е проверка от компетентните органи ГД“Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, които са дали предписание във връзка с поддържане на нивото на язовира, под установеното и дори да има засягане на обществените отношения свързани с нарушаване на функциите на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, то е явно незначително.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №1/05.04.2019 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР-Шумен, с което на Й.Н.Й. с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН-112 и на основание същата разпоредба е наложено административно наказание “ глоба ” в размер на 2 000.00 лв., като неправилно и незаконосъобразно. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: