МОТИВИ на решение № 62/12.08.2019 г., постановено по НОХД № 376/2018 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав

Производство по чл. 252, ал. 1 вр. чл. 375 и сл. от НПК (Глава ХХVIII).

В Районен съд – Велики Преслав е внесен обвинителен акт, имаш характер на постановление по чл. 375 от НПК, с което, на Г.М.Х. – обвиняем по ДП № 145/2018 г. по описа на РУ В. Преслав в ОДМВР - Шумен е повдигнато обвинение. Същият, на основание чл. 247а и чл. 247б от НК е предаден на съд за посоченото в обвинителния акт престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. В съдебно заседание прокурорът прави предложение за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, по обвинението за извършено престъпление по чл. 183, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, при условие, че разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК е прилагана преди спрямо подсъдимия. Като основание за това се излага, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, а именно: наказателното производство било образувано за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК (умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до една година или с пробация); подсъдимият не бил осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК; от престъплението не са причинени имуществени вреди.

Поддържайки горното си искане, прокурорът пледира за налагане на подсъдимия, на административно наказание „Глоба” в минималния, предвиден в закона размер.

Защитникът пледира за налагане на наказание в минимален размер поради наличието и при превеса на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Подсъдимият Г.Х. се присъединява към изложеното от защитника му.

От приложените по делото писмени доказателства (по ДП № 145/2018 г. по описа на РУ В. Преслав в ОДМВР - Шумен), преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: подсъдимият Г.М.Х. и ****от гр. Върбица, обл. Шумен са родители на детето ****., роден на *** година. С решение по гр. д. № 569/2013 г. по описа на Районен съд – В. Преслав, влязло в сила на 11.03.2014 г., подсъдимият бил осъден да плаща на детето си месечна издръжка в размер на 100,00 лева. След влизане в сила на съдебното решение Х. не изпълнявал редовно задължението си, като през периода от 01.08.2015 г., до 26.07.2018 г. дължал на низходящия си 20,04 месечни вноски по 100,00 лв., на обща стойност 2004,40 лева. През инкриминирания период подсъдимият упражнявал труд извън пределите на страната, не бил регистриран като безработен в Република България, вкл. не бил на социално подпомагане от държавата. Въпреки получаваните доходи, Х. не е изплащал присъдената в полза на низходящия си М. месечна издръжка. До приключване на досъдебното производство (вкл. преди съставянето на обвинителния акт), подсъдимият Х., на 27.07.2018 г., платил дълга си в размер на 2004,40 лева. Същият се ползвал преди от разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК, тъй като след образуване на ДП № 82/2015 г. на РУ В. Преслав за неплащане на издръжка за предходен период и след изпълнение на задълженията, воденото срещу него производство било прекратено.

Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че след като бил осъден по гр.д. № 569/2013 г. на ВПРС да издържа свой низходящ – син ****. с ЕГН **********,***, подсъдимият Г.Х. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – дължими през периода от 01.08.2015 г. до 26.07.2018 г. включително – 20,04 месечни вноски от по 100,00 лв. (сто лева), в общ размер 2004, 40 лева. Същият, ненаказан веднъж, на основание чл. 183, ал. 3 от НК за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, извършено от 01.10.2014 г. до 12.05.2015 г., поради прекратяване на 21.07.2015 г. на наказателното производство по ДП № 82/2015 г. по описа на РУ Велики Преслав в ОДМВР – Шумен, преди постановяване на присъдата от първата инстанция в настоящото наказателно производство, изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, поради което съдът прие, че подсъдимият осъществил от обективна страна състава на деянието по чл. 183, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 от НК. Съдът не приложи повторно спрямо подсъдимия разпоредбата на чл. 183, ал. 3, пр. 1 от НК, на осн. предложение последно от същата разпоредба. В тази насока взе предвид задължитшлното за съдилищата тълкуване, дадено с ТР № 19 от 27.03.1974 г. по н.д. № 12/74 г. на ВС на РБ, ОСНК.

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл.

Като причини за извършване на престъплението следва да се отбележат проявеното в конкретния случай от подсъдимия незачитане на нормите, уреждащи задълженията му в качеството на родител.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на Г.М.Х. от наказателна отговорност и налагане на същия на административно наказание: 1. За престъплението по чл. 183, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 от НК, което е умишлено, се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до една година или „Пробация“; 2. Видно от приложената по делото справка за съдимост № 261/05.08.2019 г., изд. от БС при РС – В. Преслав, деецът е неосъждан и не се е ползвал от привилегията по чл.78а от НК; 3. От деянието не са причинени имуществени вреди. При определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените от Х. самопризнания, действията му след извършване на деянието, изразяващи се в плащане на задълженията му и изразеното от него искрено съжаление за извършеното. Взе предвид и данните за материалното му положение, социалния му статус и имотно състояние. С оглед гореизложеното, съдът счита, че на обвиняемия следва да бъде наложено наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК, при наличие на превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, в размер на минимума, предвиден в закона, а именно „Глоба” в размер на 1000,00 лева.

В този смисъл съдът постанови решението си.

Дата на изготвяне и обявяване на мотивите:

26.08.2019 г.

Районен съдия: