Мотиви към присъда по НОХД №11 по описа за 2019 г. на ВПРС

На 18.01.2019 г. от Районна прокуратура - гр. Велики Преслав е внесен в РС - гр. Велики Преслав обвинителен акт по ПД №1/2019г. по описа на ВПРП, ведно с ДП№341/18 г. по описа на РУ гр.В.Преслав, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу: Е.А.П. с ЕГН **********,***, българска гражданка, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, със средно образование, разведена, неосъждана, за това, че през периода от 01.01.2017 г. до 17.12.2018 г. в гр.Върбица, обл.Шумен, след като е осъдена с решение по гр.д.№399/2013 г. по описа на ВПРС, влязло в сила на 05.09.2014 г. да издържа свой низходящ – Е.К.Ю. род. на *** г., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 20.42 месечни вноски от по 95.00 лв. общо 1940.00 лв. - престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.

В хода на разпоредителното заседание, след като обсъди въпросите по чл.248 от НПК, съдът постанови разглеждане на делото по общия ред.

По същество представителят на ВПРП поддържа обвинението, пледира подсъдимата да бъде призната за виновна и съдът да му наложи наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 3 месеца, което да бъде отложено с прилагане разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК.

Защитникът намира, че обвинението спрямо подзащитната му не е доказано по несъмнен начин. Излага, че състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК изисква съзнателно неплащане на издръжка в размер на две или повече вноски. Подсъдимата имала желание да заплати, но е била в обективна невъзможност да го стори, поради липса на контакт с бащата на детето и с детето. Поради което не е налице умисъл за неплащане на присъдената издръжка. Пледира за невиновност и постановяване на оправдателна присъда.

Подсъдимата се явява лично в съдебното заседание и дава обяснения в своя защита.

Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по делото – показанията на разпитаните свидетели и приложения по делото писмен доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

Подс.Е.А.П. *** и К.П. са родители на детето Е.К.Ю., роден на
***г.

С влязло в сила на 05.09.2014г. Решение по гр.д.№399/2013г. по описа на ВПРС майката била осъдена за заплаща на детето си Е.Ю. чрез неговия баща
К.Ю. месечна издръжка в размер на 95.00лв. В изпълнение на съдебното решение, подсъдимата заплащала редовно месечна издръжка на сина
си до края на 2016г. Независимо, че работела по трудов договор и реализирала доходи подсъдимата от месец януари 2017 г. престанала да
изпълнява съдебното решение по отношение на издръжката. През процесния период майката не е имала контакти с детето си. Въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.№399/2013г. било образувано било изпълнително дело №23/2018г. по описа на СИС при ВПРС с длъжник Е.П.. След поканата за доброволно изпълнение, подсъдимата платила различни суми по сметка на СИС при ВПРС. Независимо от плащанията по изпълнителното дело, задължението за издръжка не било изплатено в размер на повече от две вноски.

В подкрепа на приетата за установена фактическа обстановка са свидетелските показания на К.Ю.П., Ф.М.Х.,А.С.Г.,Р.Р.А., Ф.Х.О.,А.А.Ч., С.Д.М. и приобщените писмени доказателства.

Посочените показания са логични, последователни, непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така и с останалия оценен като достоверен доказателствен материал, и взаимно се допълват.

За изясняване на обстоятелствата относно личността на подсъдимата, имащи значение за отговорността й, допринася справка за съдимост.

Като обсъди всяко от установените и изброени по-горе обстоятелства, прецени ги в тяхната съвкупност и взаимовръзка и във връзка с подлежащите на доказване по делото извършване на престъплението и участието на подсъдимата в него, съдът счита, че същите в своето единство са безпротиворечиви и водят до единствено възможния и непораждащ съмнения извод, че подсъдимата от 01.01.2017 г. до 17.12.2018 г. в гр.Върбица, обл.Шумен, след като е осъдена с решение по гр.д.№399/2013 г. по описа на ВПРС, влязло в сила на 05.09.2014 г. да издържа свой низходящ – Е.К.Ю. род. на *** г., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 20.42 месечни вноски от по 95.00 лв. общо 1940.00 лв.

За да е съставомерно едно деяние по чл. 183, ал. 1 НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице. Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите посочени в Семейния кодекс.

Продълженото престъпление е осъществено чрез бездействие от страна на подсъдимата. Престъплението е резултатно, като престъпния резултат е отрицателен по своето съдържание – не плащане в размер на две месечни вноски; престъпния резултата настъпва по местоживеене на кредитора, тъй като паричното задължение е носимо.

От субективна страна, подсъдимата е извършила деянието умишлено при условията на евентуален умисъл – П. е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици като се е примирявала с тях и се е съглявала с тях (чл. 11, ал.2, пр.2 от НК). По делото не се установи, че деецът е искал и целял неплащането на издръжка, а че се е примирявал с това положение, че не може да осигури нужните средства за заплащането на издръжката и че няма връзка с бащата на детето и/или с детето. Ето защо и квалификацията на виновното поведение не е пряк умисъл, а евентуален такъв, който обаче също е наказуем и е елемент от характеристиката на деянието като престъпно. След образуване на ДП и на изпълнителното такова подсъдимата е започнала да заплаща частично издръжката за минало време. Не се доказа обективна невъзможност на подсъдимата да заплаща издръжката. При наличието на такива предпоставки неплащането на издръжка няма да бъде престъпление, а именно когато деецът е бил в обективна невъзможност за (пълното) й осигуряване. Такива например са хипотезите на инвалидизация или лишаване от свобода без възможност за полагане на труд и осребряване на друго имущество. В този смисъл в Р 47-12-ІІІ НО ВКС е посочил елементите от субективна страна на престъплението и предпоставящата я доказаност на липса на непреодолими пречки за заплащане.

В случая към 03.07.2019 г. подсъдимата дължи издръжка в размер на 1933.53 лв. Точното определяне на дължимите суми е задача на органите на принудителното изпълнение и зависи, от предявените претенции за лихвите, респ. от точния момент на плащанията и погасените с тях стари главници и лихви, с които се намалява обема на лихвоносните задължения. След инкриминирания период продължили да възникват задължения за издръжка и за обезщетение за забава, т.е. сумата на дълга нараства. Плащанията се разпределят съгл. чл. 76, ал. 1 ЗЗД, доколкото правилото на ал. 2 (досежно лихви, главница и разноски) намира приложение независимо от волята на длъжника. Преследваната от НК цел е да осигури планомерното заплащане на издръжката предвид на алиментния й характер.

За ангажиране наказателната отговорност на подсъдимата е необходимо да е налице неизпълнение. Обсъжданото задължение е периодично и срочно и забава е налице от изтичане на съответния месец. ВС е имал възможност да посочи, че не е необходимо изтичането на още един месец след този, за нуждите през който се дължи издръжката (О 9-77-І НО). Съгл. чл. 183 от НК деянието ще е съставомерно, ако не са изпълнени две месечни вноски, т.е. ако към момента на настъпване на изискуемостта на втората инкриминирана вноска не е изпълнена както тя, така и предходната инкриминирана (вж. Р 361-08-ІІІ НО ВКС). Междувременното изпълнение на забавена вноска, преди да е настъпила изискуемостта на втората, прави деянието несъставомерно. Каквото в конкретния случай не е налице. В този смисъл в Решение № 188 от 4.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1157/2011 г., III н. о., НК е указал, че " За реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 НК о т обективна и субективна страна са без значение трудовият статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др."

С оглед гореизложеното, съдът счита, че подсъдимата следва да носи наказателна отговорност по цитирания по-горе законов текст и възражението на защитата за липса на субективен елемент от състава на престъплението съдът счита за несонователно.

При определяне размера на наказанието, съдът прецени обществената опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия, оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно изискванията на закона.

Подсъдимата Е.А.П. с ЕГН **********,***, българска гражданка, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, със средно образование, разведена, неосъждана.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимата, съдът прие ниската обществена опасност на подсъдимата, обусловена от липсата на предходни осъждания, много добрите характеристични данни, и ниската обществена опасност на деянието, поради наличие на плащания по изпълнителното дело за задължението за издръжка, липса на комуникация и разбирателство между родителите по въпросите за издръжката на детето. Не констатира отегчаващи отговорността й обстоятелства.

Предвид гореизложеното съдът, счете че наказанието, следва да бъде определено при наличие на многобройни счекчаващи обстоятелства.

Ето защо за престъплението по чл.183, ал.1 от НК съдът наложи наказание „пробация“, като счита за подходящи за превъзпитанието на подсъдимата и превантивното въздействие, както върху него, така и върху другите членове на обществото, пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” с продължителност шест месеца и периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” с продължителност шест месеца.

Наложеното наказание е съответно на целта деецът да бъде възпрян от подобно поведение, да му се даде възможност да го преосмисли напълно и да бъде предупреден, че подобна деятелност не може да бъде толерирана, а единствено наказвана.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: