Р Е Ш Е Н И Е

17.09.2019 год.

Номер 79 Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 19 (деветнадесети) юни Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Мюжгян Ахмедова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 92 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от „****“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от Ф.М.Х. – управител срещу НП №27-0000764/08.03.2019 г. издадено от Директора на Дирекция“Инспекция по труда“-гр.Шумен.

В жалбата се съдържат доводи за неправилност на наказателното постановление като издадено при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Алтернативно се прави искане за намаляване на санкцията в минималния предвиден в закона размер.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява от управителя на дружеството. Поддържа жалбата и моли, в случай че съдът не сподели аргументите изложени в жалбата за отмяна изцяло на наказателното постановление да намали размера на санкцията на 100.00 лв.

Процесуалният представител на въззиваемата страна – “Инспекция по труда” гр.Шумен счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят бил работодател и осъществявал дейността си в офиси в с.****, общ.Върбица, обл.Шумен, ул."****"№**, ет.2. Помещенията представлявали два броя помещения- офиси, разположени в общ коридор от сградата на Народно читалище „****“, с.****, общ.Върбица, обл.Шумен, като достъпът до тях се осъществявал през входовете на читалището. В посоченият обект, както и в коридора на сградата, където се намират, т.н „офиси“ не бил наличен пожарогасител. На 31.01.2019 г. от служители на Д“ИТ“-Шумен- свидетелите С.К. и П.С. била извършена проверка в посочения обект за спазване на трудовото законодателство, при която било установено, че не са спазени минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, в частност не са били налице изискващите се пожаротехнически средства за първоначално пожарогасене. Във връзка с тези констатации на 08.02.2019 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за нарушение по чл.225, ал.2 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Актът бил съставен в присъствието на представител на жалбоподателя, бил предявен и подписан без възражения. Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, в качеството му на работодател било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1800,00 лв. На основание чл.413, ал.2 от КТ за извършено нарушение по чл.225, ал.2 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Горната фактическа обстановка съдът счита за установена от приетите по делото писмени докателства и показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира изцяло, като последователни, непротиворечиви и логични.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 7-дневен срок, ето защо същата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на последното.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 416 от КТ. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията и представените по тях доказателства.

Правната норма посочва общо признаците на състава на административното нарушение, разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискват да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които, като се подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. Настоящият състав приема, че при издаването на НП административно наказващият орган не е нарушил императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съобразно която следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Изискването на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, следва да се преценява с оглед на това дали са изложени фактически твърдения за осъществени елементи от състава на административната норма, която според административнонаказващия орган е нарушена от санкционираното лице.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана, за това, че на посочените в НП дата и място, като работодател при осъществяване на дейността си не е изпълнил задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като не е оборудвал обекта, в който осъществява дейността си с необходимите подходящи пожаротехнически средства за първоначално пожарогасене.

Съгласно чл. 225, ал.2 вр. с ал.1 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, работодателят е длъжен да осигури работните места се оборудват с подходящи пожаротехнически средства за първоначално пожарогасене в зависимост от големината и експлоатацията на сградите, съдържащото се в тях работно оборудване, физическите и химичните свойства на използваните вещества и материали и максималния брой на хората.

Според разпоредбата на чл. 5, т.5 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, собствениците или ръководителите на обектите носят отговорност за осигуряване на изискващите се пожаротехнически средства по чл. 15. Първата алинея на визираната норма от своя страна посочва, че обектите се оборудват с пожаротехнически средства, видът и количеството на които се определят съгласно приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

По силата на посоченото приложение административни сгради, коридорна система следва да разполагат с един прахов пожарогасител - 6 кг. с клас на праха АВС на 60 m, а архивни, касови, проектантски помещения и др. следва да разполагат с един прахов пожарогасител - 6 кг. с клас на праха АВС на 100 m2. От представения от жалбоподателя договор за съвместна дейност от 02.01.2019 г. е видно, че стопанисваните от него помещения са с обща застроена плащ 80 m2. Макар от административнонаказващия орган да не са представени писмени доказателства относно вида и площта на обекта от представения договор и показанията на свидетелите К. и С. се установява, че се касае именно за обект в административна сграда с площ от 80 кв. м. и че както в помещенията, ползвани от работодателя, така и коридора на сградата не е имало пожарогасител, при което съдът приема, че действително за жалбоподателя, в качеството му работодател е възникнало задължението да осигури наличието на посочените пожаротехнически средства. По този начин санкционираното лице е нарушило задължението си по чл.225, ал.2 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

Описанието на нарушението, макар и лаконично, е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено. Действително, в наказателното постановление не е отразена нормата на чл. 15 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите вр. с приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, към която препраща нарушената разпоредба на чл.225, ал.2 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, нито е конкретизирана площта на обекта. Допуснатите непрецизности обаче не са съществени и не са накърнили процесуалните права на жалбоподателя, който (видно и от текста на жалбата и процесуалното му поведение в съдебно заседание) е успял да се ориентира правилно и да организира съответно защитата си.

Възражението на жалбоподателя за наличието на пожарогасител в коридора на сградата на Читалището, с което било изпълнено изискването за осигуряване на пожаротехнически средства на процесната дата, съдът счита за неоснователно. От представените от жалбоподателя писмени доказателства се установява, че има наети лица по трудов договор, че след датата на проверката от Д“ИТ“-Шумен, на 12.02.2019 г. наемодателят на помещенията, където жалбоподателя е упражнявал дейността си, част от сградата на Читалището, има 6 бр. различни прахови пожарогасители, които са технически обслужени. Не се доказва къде са били поставени същите в сградата, включително и към датата на установяване/извършване на нарушението, дали са били налични и обслужвали ли са работните помещения на жалбоподателя.

По отношение на приложението на материалния закон: Обжалваното НП е законосъобразно и от материалноправна страна, съобразно дадената правна квалификация на нарушението. Административнонаказващият орган, следва в административно наказателното производство да докаже по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното нарушение е извършено от посочения като нарушител и че същия го е извършил виновно. В хода на проведеното от административно наказващия орган производство и по време на съдебното следствие бяха събрани доказателства, установяващи по несъмнен начин, че жалбоподателя е извършителя на нарушението. Предвид формата на осъществяване на дейността му, като еднолично дружество с ограничена отговорност от субективна страна административнонаказателната му отговорност е ангажирана на осн.чл.83 от ЗАНН. Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящият състав приема за безспорно установено, че жалбоподателя има качеството на "работодател" и е годен субект на задълженията по ЗЗБУТ и НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Разпоредбата на §1 т.2 от ЗЗБУТ дава определение на понятието "Работодател" - посоченото в § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, а именно всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията.

Правилно е приложена и разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от КТ, която вменява отговорност за работодателя при неизпълнение на задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, в което задължение попада и осигуряване на достатъчно осветление и съответно контрол. В чл. 413, ал. 2 КТ е посочена административно-наказателната отговорност, която се носи от работодателя, като юридическо лице, при неизпълнението на задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като същата разграничава отговорността, която се носи от работодателя, от тази на длъжностните лица. Поради което на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ съгласно чл.83 от ЗАНН.

Наказващият орган е направил правилна преценка, че конкретното нарушение не представлява маловажен случай по см. на чл. 28 от ЗАНН. Което се споделя и от настоящия състав, конкретното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от нарушения от този вид.

Съдът намира обаче, че размерът на наложената „имуществена санкция“ следва да бъде намален от 1800.00 лева на 1500.00 лева., тъй като нарушението е за първи път и не се констатираха отегчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства. Съдът намира, че наказание в минималния размер, предвиден в закона е достатъчно за постигане целите по чл. 12 от ЗАНН. Ето защо обжалваното НП следва да бъде изменено в тази му част.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №27-0000764/08.03.2019 г. издадено от Директора на Дирекция“Инспекция по труда“-гр.Шумен, с което на „****“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от Ф.М.Х. – управител, за нарушение по чл.225, ал.2 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване на основание чл.413, ал.2 от Кодекса на труда е наложено административно наказание „Имуществена санкция“, като намалява размера на наложеното на „Имуществената санкция“ от 1800.00 лв. на 1500.00 лв.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: