Мотиви към присъда по НОХД №171 по описа за 2019 г. на ВПРС

На 20.06.2019 г. от Районна прокуратура - гр. Велики Преслав е внесен в РС - гр. Велики Преслав обвинителен акт по ПД №20/2019г. по описа на ВПРП, ведно с ДП№351/18 г. по описа на РУ гр.В.Преслав, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу: П.А.П., роден на *** ***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, със средно образование, вдовец, с ЕГН **********, неосъждан, за това, че на 31.10.2018 г. в гр.Велики Преслав, обл.Шумен, при управление на МПС - л.а“ВАЗ 21013“ с рег.№***, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.37, т.1 от ЗДвП, като водач на моторно превозно средство при завиване наляво от ул.“Ал.Стамболийски“ в посока ул.“Паисий“ и навлизане в друг път не е пропуснал насрещно движещото се МПС-мотоциклет „Априлия МХ125“ с рег.№***, управляван от С.А. *** и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С.А. ***, изразяваща се в трайно затруднение в движението на левия горен крайник-престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, предл.ІІ-ро вр. с чл.342, ал.1 вр. с чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК.

Пострадалият се явява лично в разпоредителното заседание и не предявява граждански иск за причинени с престъплението вреди, нито депозира искане за конституиране, като частен обвинител по делото. Заявява, че му е разяснено правото по чл.343, ал.2, т.2 от НК да поиска прекратяване на наказателното производство, но желае да се води такова срещу подсъдимия.

Подсъдимият и защитника в разпоредителното заседание по делото заявяват, че ще се възползват от диференцираните процедури по НПК на основание чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимия признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 13.09.2019 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.

В съдебно заседание по същество представителят на ВПРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда, да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание около девет месеца „Лишаване от свобода“, което на осн. чл. 58а от НК да бъде редуцирано с 1/3, като на осн. чл. 66 от НК това наказание да бъде отложено за срок от три години. На осн. чл. 343г от НК предлага да бъде наложено и съответно наказание по чл. 37, т. 7 от НК, „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца.

Защитникът на подсъдимия, счита че обвинението е доказано от обективна и субективна страна. Моли съдът да постанови присъда, с която да наложи на подзащтния му наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което на осн. чл. 58а от НК, да бъде намалено на четири месеца „Лишаване от свобода“, изпълнението му да бъде отложено на осн.чл. 66 от НК, за срок от три години. Предлага на осн. 343г от НК съдът да наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ с оглед непредпазливостта на деянието и степента на обществената му опасност в минимален размер от три месеца.

В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен, наясно е с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно: Пострадалият С.А.С. с ЕГН ********** живее в гр.В.Преслав на административен адрес ул. „Оборище" № 14. На 31.10.2018 г. в гр.В.Преслав, около 15.30 часа, пострадалият С.А.С. и свидетеля Янислав А.С. *** с мотоциклет марка „Априлия", модел „МХ 125", ДК№ ***(собственост на А. С.С. от гр. В.Преслав). Мотоциклета управлявал пострадалият. В същото време, но в противоположна посока (откъм бензиностанция „Петрол" в посока градския пазар) по същата улица
пътувал и подс.П.А.П. от гр.В.Преслав с лек автомобил марка и модел „ВАЗ 21013" с ДК№ ****, управляван от него. Като наближил
кръстовище с ул.„Паисий", подсъдимият предприел маневра завиване наляво без да осигури предимството на срещуположно движещия в посока направо мотоциклет, управляван от пострадалия. С.С. възприел своевременно автомобила, но тъй като видимостта била добра и нямало други МПС-ва ограничаващи видимостта на подсъдимия, той останал с убеждението, че П. го е видял и ще изчака преминаването му преди да извърши своята маневра завой наляво. Когато приближил автомобила на подс.П. обаче, последният вместо да спре и да го пропусне продължил движението на автомобила, пресичайки траекторията на движение на мотоциклета. След като разбрал, че няма да бъде пропуснат да премине, пострадалия задействал аварийно спирачната система на мотоциклета, но независимо от това не можал да предотврати сблъсъка и се ударил в дясната предна част на МПС-во-в областта на преден десен калник и предна дясна врата на автомобила. В резултат на удара, пострадалият С.С. и свидетеля Янислав С. паднали на земята.

Очевидци на инцидента съобщили за случая на РУ - В.Преслав
и на ЦСМП - В.Преслав. По случая било образувано досъдебно производство.

Заключението на автотехническата експертиза определя, като непосредствена причина за възникналото пътнотранспортно произшествие поведението на подсъдимия, изразяващо се в отнемане на предимството за движение направо на пострадалия С.С. в опасната зона за спиране на последния, с което П. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 37, т. 1 ЗДвП, а именно: „При завиване наляво за навлизане в друг път, водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещнодвижещите се пътни превозни средства ... ". Автомобилът се е движел със скорост на движение към момента на удара от 35,3км/ч. Съгласно заключението скоростта на движение на мотоциклета на пострадалия към момента на сблъсъка е била 18,3 км/ч. Опасната зона за спиране на МПС-во, управлявано от пострадалия била 7,23 метра.

Стойността на нанесената щета върху мотоциклет „Априлия" с
ДК№*** (ползван от пострадалото лице) е оценена от вещо лице на
330.00 (триста и тридесет) лева, която не е възстановена.

От компетентно изготвеното заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни се установява, че в резултат на причиненото от подсъдимия П. ПТП на пострадалия С.С. са причинени следните травматични увреждания: счупване на лявата ключица с разместване на фрагментите, както и счупване на долния край на лъчевата кост и на стилоидния израстък на лакътната кост на лявата предмишница, съчетано с изкълчване на лявата гривнена става. В резултат на получените травматични увреждания, на пострадалия Сименово е причинено трайно затруднение в движението на левия горен крайник, за срок по голям от месец - средно за 3-4 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, представляващо "средна телесна повреда" по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимият в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебно заседание на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит. Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението му.

ОТ ПРАВНА СТРАНА съдът намери за установено следното:

По чл. 301, ал. 1, т. 1. от НПК – има виновно извършено деяние от подсъдимия, изразяващо се в това, че същият на 31.10.2018 г. в гр.Велики Преслав, обл.Шумен, при управление на МПС - л.а“ВАЗ 21013“ с рег.№***, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.37, т.1 от ЗДвП, като водач на моторно превозно средство при завиване наляво от ул.“Ал.Стамболийски“ в посока ул.“Паисий“ и навлизане в друг път не е пропуснал насрещно движещото се МПС-мотоциклет „Априлия МХ125“ с рег.№***, управляван от С.А. *** и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С.А. ***, изразяваща се в трайно затруднение в движението на левия горен крайник.

По чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК – деянието съставлява престъпление по НК – по чл.343, ал.1, б.“б“, предл.ІІ-ро вр. с чл.342, ал.1 вр. с чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК.

По чл. 31, ал. 1 и чл. 33 от НК – несъмнено е, че подсъдимият е наказателноотговорно лице, което е и пълнолетно. Същият действал в състояние на вменяемост, тъй като по делото не съществуват никакво съмнение и никакви индиции, за да се направи извод в обратна насока.

От субективна страна е налице следното: Деянието е извършено при форма на вина непредпазливост във формата на небрежност. Подсъдимият не е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици на деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи както несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия.

При определянето на наказанието съдът прецени: ниската степен на обществена опасност на дееца, обусловена от данните за личността му, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия: чисто съдебно минало, добросъвестното поведение в наказателния процес, липса на наложени административни наказания по ЗДвП, осъзнал вината си, прави самопризнания, критичен към извършеното, семейното и материалното му положение, вдовец с ниска пенсия и степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът оцени като висока, предвид големия брой престъпления от този вид извършвани в страната, начина на извършване на престъплението, включително и участието на малолетно лице.

Настоящият състав прецени, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Предвид на горното намери, че по отношение на подсъдимия за извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, предл.ІІ-ро вр. с чл.342, ал.1 вр. с чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, следва да бъде определено наказание при изключителен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства в размер на три месеца “Лишаване от свобода”. Съдът на основание чл.58а, ал.1 от НК, не намали определеното наказание „лишаване от свобода“ с една трета, тъй като това е минималния предвиден в закона размер съгл.чл.39, ал.1 от НК.

Като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието, отложи изпълнението на наложеното общо наказание “Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Поради невъзстановяване на причинените с престъплението несъставомерни имуществени вреди, не са налице предпоставките за прилагане на чл.78а от НК, съгласно задължителната съдебна практика изразена в Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС.

На основание чл. 343г от НК, съдът наложи на подсъдимия наказание “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне на размера на наказанието, съобрази липсата на наложени наказания на подсъдимия по ЗДвП, както и начина на извършване на престъплението, включително и участието на малолетно лице.

Съдът, съобразявайки залегналите в чл. 36 от НК цели на наказанието, счита, че спрямо подсъдимия би се въздействало най-пълно чрез налагане на наказания в посочения вид и размер, чрез които в пълна степен осигурява осъществяване както на индивидуалната, така и на генералната превенция като цели на наказанието.

Съдът възложи на подсъдимият направените деловодни разноски в хода на наказателното производство.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: