Р Е Ш Е Н И Е
30.09.2019 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2019 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският
районен съд четвърти състав
На 15 (петнадесети) март Година 2019
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател Дияна
Петрова
Секретар Женя
Проданова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело
номер 461 по описа за 2017 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувно по повод предявен иск с правно
основание чл.30, ал.3 от ЗС вр. с чл.61, ал.2 от ЗЗД вр. с чл.61, ал.1 от ЗЗД,
по който ищецът М.Х.Д. ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адв.Д.М.И.от
АД“Д.И. И С.“, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, офис 2,
представляван в с.з от адв.П.Р. от АД“Д.И. И С.“, ЕИК ......., моли да бъдат осъдени ответниците С.Х.Д. ЕГН
**********, с адрес *** и срещу съпруга й като задължителен необходим другар П.Ж.Д.
с ЕГН ********** с адрес *** да му заплатят сумата 6083.00 лв. /шест хиляди и
осемдесет и три лева/, представляваща част разходите за извършени без
съгласието на ответниците СМР, необходими за запазване, поддържане, и поправка
на общите части на съсобствени между страните сгради, подробно описани в
исковата молба, находящи се в УПИ ХV-165, кв.11 по плана на гр.В., обл.***, с
административен адрес ул.“Й.Й.“№8, съобразно дяловете от собствеността - 5/6
ид.части за ответниците и 1/6 ид.част за ищеца, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на предявяване на иска - 30.06.2017 г. Ищецът претендира да му
бъдат присъдени и направените по делото разноски. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответниците са съсобстненици
на недвижим имот находящ се от УПИ ХV-165, кв.11 по плана на гр.В., обл.***, с
административен адрес ул.“Й.Й.“№8 и представляващ дворно място с площ 680 кв.м,
жилищна сграда, състояща се от първи жилищен етаж със застроена площ 94 кв.м –
две стаи, гараж, коридор и стълбище; втори жилищен етаж със застроена площ 94
кв.м-дневна, кухня, две спални, стълбищна клетка и две тераси; две избени
помещения под приземния етаж; стопанска постройка с площ 56 кв.м. Твърди, че
съсобствеността между страните е възникнала по силата на Договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 82, том Х, рег. № 4754, дело №
1325/11.12.2009 г. на Нотариус рег. № 592 на НК, по наследство от общия на него
и отв.Д. наследодател Христо Д.Х. и СИО на ответницие. Отделно ищецът бил
едноличен собственик на трети жилищен етаж от процесната сграда, със застроена
площ 90 кв.м, състояща се от хол, кухня, две спални, баня с тоалет, коридор и
тераси. С оглед запазване, поддържане и поправяне на общите части на
съсобствените имоти било необходимо извършване на СМР, за което доказателства
били събрани в нарочно производство по гр.д.№519/2016 г. по описа на ВПРС в
производство по чл.207 от ГПК.
Ищецът чрез специалист-строител „НИДА-2“ЕООД,
гр.Търговище извършил необходимите СМР на общите части, подробно описани в
исковата молба, за които заплатил сумата от 14 600.00 лв. Ответниците не
са му заплатили направените разходи, съобразно дяловете им, поради което за
него възниквал правен интерес от предявяване на иска.
Изложеното, ищецът поддържа в хода на съдебните
прения и моли съдът да се произнесе положително по предявения иск. Претендира и заплащане на направените по делото разноски, като прилага и
списък по чл.80 от ГПК.
В предоставения срок ответниците са депозирали
отговор на исковата молба, с който изразяват становище за неоснователност и
недоказаност на исковите претенции, обосновано с липсата на конкретизация на
идеалните части на ответниците от общите части на съсобствените имоти,
извършените СМР не са били неотложни и необходими за запазване, поправяне и
поддържане на общата вещ и прекомерност на направените разходи за извършените
СМР.
Пълномощникът на ответниците в съдебно
заседание, поддържа изложеното в отговора становище за неоснователност на
исковите претенции. Моли съдът да ги отхвърли изцяло, прави алтернативно
искане, в случай че не сподели тезата му, да ги отхвърли частично и да присъди на ответниците направените по делото
разноски.
Предявените от ищеца
осъдителни искове, предвид наличие на правен интерес са допустими.
Като писмени доказателства по делото са приети представените от страните документи: заверени от страната преписи на: договор от 15.03.2017 г.; количествено
стойностна сметка Приложение №1; протокол за извършени строително-монтажни
работи от 25.04.2017 г.; преводно нареждане №505/23 от 21.03.2017 г. изд. от
Банка ДСК ЕАД; фактура №1000000089/22.03.2017 г.; преводно нареждане №505/22 от
10.04.2017 г. изд. от Банка ДСК ЕАД; фактура №1000000090/10.04.2017 г.;
преводно нареждан от 21.04.2017 г. изд.
от Банка ДСК ЕАД; фактура №1000000091/21.04.2017 г.; преводно нареждане №505/27
от 24.04.2017 г. изд. от Банка ДСК ЕАД; фактура №1000000093/24.04.2017 г.; преводно
нареждане №505/36 от 26.04.2017 г. изд. от Банка ДСК ЕАД; фактура
№1000000094/26.04.2017 г.; удостоверение за наследници изх.№122/15.08.2016 г.
изд. от Община В., обл.***; удостоверение за наследници изх.№181/21.11.2016 г.
изд. от Община В., обл.***, нотариален акт за продажба на недвижим имот №82 от
11.12.2009 г., том Х, рег.№4754, дело №1325/2009 г. на нотариус рег.№592 на
Нот.камара с район на действие ВПРС; заявление вх.№17, том І, №6, том 50,
стр.324 до Общински народен съвет Техническа служба гр.В., удостоверение за
търпимост изх.№94-Х-212/18.11.2000 г. изд. от Общинска администрация гр.В.,
обл.***; разрешение за строеж №11, изд. от
Общински народен съвет гр.В.; експертиза по чгр.д.№519/16 г. по описа на
ВПРС; нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност и
обстоятелствена проверка №153 от 25.02.1975 г., том І, дело №243/75 г. на ВПРС;
нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по регулация №95 от
25.02.1975 г., том І, дело №253/75 г. на ВПРС, материалите
по ЧНД№519/16 г. по описа на ВПРС, незаверен
препис на решение по Гр.д.№10/2017г. по описа на ВПРС, справка от Национална
база „Население“ за семейното положение на ответниците, копие на удостоверение
за граждански брак, изд. въз основа на акт №15 от 06.09.1981 г., изд. от Община
В., обл.***.
Приобщени са и заключенията на съдебно-техническа
с вх. №681/07.02.2018 г. и допълнителна съдебно-техническа експертизи вх.
№3574/03.09.2018 г. изг. от вещото лице инж.Л. Янков-Гайдаржиева – вещо лице
при ШОС.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност съдът
счита за установено от фактическа и
правна страна
следното:
От представените по делото
доказателства удостоверение за наследници изх.№122/15.08.2016 г. изд. от Община
В., обл.***; удостоверение за наследници изх.№181/21.11.2016 г. изд. от Община В.,
обл.***, нотариален акт за продажба на недвижим имот №82 от 11.12.2009 г., том
Х, рег.№4754, дело №1325/2009 г. на нотариус рег.№592 на Нот.камара с район на
действие ВПРС; заявление вх.№17, том І, №6, том 50, стр.324 до Общински народен
съвет Техническа служба гр.В., удостоверение за търпимост
изх.№94-Х-212/18.11.2000 г. изд. от Общинска администрация гр.В., обл.***;
разрешение за строеж №11, изд. от
Общински народен съвет гр.В.; нотариален акт за собственост на недвижим
имот по давност и обстоятелствена проверка №153 от 25.02.1975 г., том І, дело
№243/75 г. на ВПРС; нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит
по регулация №95 от 25.02.1975 г., том І, дело №253/75 г. на ВПРС, копие на удостоверение за граждански брак,
изд. въз основа на акт №15 от 06.09.1981 г., изд. от Община В., обл.***,
удостоверение за идентичност изх.№94-М-161/26.05.2010 г. изд. от Общинска
администрация гр.В.,, скица, удостоверения за данъчна оценка, удостоверение за наследници
изх.№123/15.08.2016 г., се установява, че общият наследодател на ищеца и
ответницата С.Х.Д.-Христо Д.Х., заедно със съпругата си Здравка Атанасова Х. са
придобили собствеността върху процесните недвижими имоти. След смъртта на
Здравка Х. нейните законни наследници са придобили следните идеални части от
имота: съпруга й Христо Х. по силата на СИО и по наследство е станал собственик
на 4/6 идеални части, а децата им: М.Д. на 1/6 идеални част и С.Д. на 1/6 идеална част. По силата на нотариален акт
за продажба на недвижим имот №82 от 11.12.2009 г., том Х, рег.№4754, дело
№1325/2009 г. на нотариус рег.№592 на Нот.камара с район на действие ВПРС,
Христо Х. е прехвърлил собствеността върху собствените си 4/6 идеални части на
дъщеря си С.Д.. Продажбата е осъществена по време на брака между С.Д. и П.Д..
Горното е установено
със сила на пресъдено нещо с конститутивно решение за допускане на делба по
гр.д.№10/2017 г. по описа на ВПРС. Ето защо съдът приема за безспорно
установено, че страните са съсобственици на следните недвижими имоти: ДВОРНО
МЯСТО, находящо се в гр. В. 9870,
общ. В., обл. ***, ул. „Й.Й.“ № 8, съставляващо УПИ ХV-165 в кв. 11 по плана на
гр. В., обл. ***, цялото с площ от 680 кв.м, при граници: улица, УПИ ХVI-163, 164,
УПИ VI-163, 164, УПИ VII-169,
УПИ VIII-168, 169 и УПИ XIV-166, ведно с първия приземен етаж от построената в
същия УПИ жилищна сграда, с площ 94 кв.м, състоящ се от гараж, коридор,
стълбище и две стаи, ведно с втория
етаж от същата сграда, жилищен, с площ 94 кв.м, състоящ се от дневна,
кухня, две спални, стълбищна клетка и две тераси, ведно с две избени помещения под приземния етаж
на същата жилищна сграда, ведно с построената в същия УПИ стопанска постройка с площ
По отношение на съсобствеността и
дяловете в нея няма спор между страните.
Спорни са въпросите представляват ли
претендираните от ищеца разходи необходими разноски и дължи ли другият
съсобственик припадащата му се съобразно квотата му в съсобствеността част и
съотв. част от общите части на имотите.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът М.Х.Д. е извършил СМР на общите части на съсобствените имоти без съгласието на останалите съсобственици, подробно описани по вид и стойност в заключенията на съдебно-техническата и допълнителната такава.
Съгласно нормата на чл.
30, ал. 3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с частта си. За извършването на необходими
разноски не е нужно съгласието на останалите съсобственици. Тези разноски са
във връзка с поддържане състоянието на общата вещ и запазването й от увреждане,
и останалите съсобственици дължат възстановяване на направените разноски,
съобразно квотата си в съсобствеността.
В конкретният случай не са приложими правилата за етажната собственост арг.
от чл.3 от ЗУЕС. Ето защо отношенията между етажните собственици следва да се
уредят съгласно чл. 30,
ал. 3 от ЗС, в който смисъл е тълкуването по цитираните актове.
Съгласно разясненията дадени в ППВС 6/1974 г.
и ТР № 85/02.12.1968 г. по гр. д. № 149/68 г. на ОСГК на ВС при защита правата
на съсобственик, направил разноски по съсобствен имот следва да се направи
разграничение според отношението на останалите съсобственици – ако разноските
са извършени с тяхно съгласие, намира приложение разпоредбата на чл.
30, ал. 3 от ЗС, ако са извършени без съгласието им, но и без тяхното
противопоставяне, отговорността им се реализира по правилата на водене на чужда
работа без пълномощие по чл. 60 и
сл. от ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставили,
отношенията помежду им се уреждат по субсидиарната хипотеза на неоснователното
обогатяване по чл.
59 от ЗЗД, като при последните два случая се държи същевременно и сметка за
вида на разноските – необходими или
полезни.
По
делото са изслушани и приети СТЕ и допълнителна такава, които съдът изцяло
кредитира като обективно и компетентно изготвени и от които се установява, след
извършен на място оглед от вещото лице, вида на извършените СМР по договора за
ремонт и тяхната стойност. На място вещото лице е установило, че всички
извършени СМР за ремонт на покрива,
ремонтна стълбище, ремонт на канализация, нова септична яма, ремонт на
пристройка долепена до сградата, сменено крило на прозорец на приземен етаж,
измазване на цокъла на сградата, са направени за запазване целостта и
функционалното предназначение на сградата и представляват необходими разноски, които не водят до
увеличение на имота. Определена е и стойността на извършените необходими СМР в
общ размер на 10 414.00 лв. с ДДС на общите части на сградата и 4 186.00
лв. с ДДС на оградата на УПИ и събаряне на навеса, който се е намирал в него
или общо в размер на 14 600.00 лв. с ДДС.
Вещото
лице е изчислило и разпределението на общите части съобразно дяловете на
съсобствениците, а именно 7/12 за ищеца и 5/12 за ответниците. Други
доказателства, релевантни към предмета на спора, не са ангажирани от страните.
Съгласно
по-горе определените идеални части от съсобствеността и посочената в
заключението от вещото лице формула за изчисляване на общите части, следва да
се определят чрез елементарно изчисление идеални части от съсобствеността на
всеки от ответниците от общите части на имотите по отделно, както следва за С.Д.
1/12 и за С.Д. и П.Д. 4/12, т.е за С.Д. 3/12 и за П.Д. 2/12.
Съгласно чл. 38, ал.1 от ЗС при сгради, в които
етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички
собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите,
външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните
носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките,
покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните
собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи
тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и
централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и
всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване.
Настоящият
състав намира, че извършените СМР,
включително и премахване на опасен разрушаващ се навес и изграждане на ограда
са извършени на общите части на имотите и че разноските, направени от ищеца, са имали
характер на необходими такива по смисъла
на ЗС. Това се установява и от заключението по СТЕ, изготвено в производството по събиране на доказателства по чгр.д.№519/16
г. на ВПРС и заключението на СТЕ, като от изложеното от вещото
лице се установява, че извършения ремонт не води до
увеличаване стойността на имотите, а е направен за
запазване целостта и функционалното предназначение на имотите.
Заплатената
от ищеца сума е в общ размер 14 600.00 лв. с ДДС. Това е и стойността,
установена от вещото лице.
Касае
се за извършени необходими разноски на
съсобствен имот и няма законово предвидена възможност някой от съсобствениците
да се освободи изобщо от участие в разходите съгласно на чл.30, ал.3 от ЗС.
Както
бе посочено вече - липсва решение на съсобствениците, формиращи мажоритарна
квота от вещното право, респективно - те не са дали съгласие при взимане на
решението от останалите съсобственици, но практически при започването на
ремонта не са се противопоставили на самото му извършване. Поради това е налице
воденето на чужда работа без пълномощие.
Налице
са положителните обективни и отрицателната субективна предпоставки, разписани в
нормите чл.
61, ал. 1 от ЗЗД.
Установено
е, че работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд
интерес - на ответниците, /липсват както индиции, така и доказателства, че
ремонтните работи са некачествени или неточни/, поради което те, като
съсобственици на ремонтираните общи части, дължат да върнат необходимите и полезни разноски.
Но
доколкото ищеца е действал и в свой интерес се проявяват и условията на чл.
61, ал. 2 от ЗЗД и ответниците следва да отговарят само до размера на
обогатяването си.
Както
e посочено по - горе, ремонтът касае възстановяване на общи части на
съсобствена сграда, бил е наложителен с оглед запазването и нормалното й
функциониране според предназначението й, което квалифицира всички разноски,
свързани с фактическото осъществяване на поправката, като необходими такива. Ремонтът касае и събаряне на
опасен навес в двора на УПИ и построяване на ограда, т.к част от старата ограда
е бил процесния навес. Изграждането на
ограда на първо място с превенция на риска от престъпни посегателства върху
имота и ограничава възможните посегателства, вкл. и водещи до увреждания и
разрушаване на сградата. Поради, което съдът намира, че и тези СРМ са
необходими.
Така
общата стойност на строителния процес представлява необходимите разноски, направени от ищеца и в случая те са в
размер на сумата, заплатена от него на изпълнителя – 14 600.00 лв., тъй
като не се установява в нея да има разходи за нещо извън договореното, което да
надхвърля необходимостта от
възстановяването на покрива, ремонт на общите части, изграждането на ограда и
др. да представлява полезни или други странични разноски.
От
своя страна, предвид факта, че ремонтът е на общи части на съсобствена сграда и
всички отделни собственици притежават идеална част от нея, то с извършване на
ремонта и незаплащането на неговата стойност, ответниците са се обогатили от
това, че от патримониума им не е извадена стойността на полученото за тяхната
идеална част от вещното право. Ищецът пък е понесъл всички необходими разноски за поправка на общите части
от общия имот, като тези, съответстващи на размера на тяхната квота от
съсобствеността, са тяхна отговорност и следва сами да поемат тежестта им.
От
събраните по делото доказателства се установява, че в цената са включени
единствено разходи, свързани с ремонта на покрива, стълбището, прозорец,
ограда, навес и др., т.е на общите части, че същата е платена, както и че
работата е извършена.
Възражението на ответниците за прекомерност на цената на извършените СМР е неоснователно. Обстоятелството дали друг изпълнител би предложил по – ниска цена е неотносимо, тъй като това обстоятелство само по себе си не би могло да го освободи изцяло от задължението да върне това, с което са е обогатил. Това възражение на ответниците по същество представлява оплакване за имуществена вреда, причинена им от ищеца, но този въпрос може да бъде разрешен в друго самостоятелно производство, тъй като правопораждащия факт е различен. Ответниците могат да защитят твърдяното накърнено свое право, доказвайки, че ищеца е увредил имуществените им интереси вследствие на небрежност, довела до сключване на неизгоден договор, но не и в рамките на това производство, освен под формата на насрещен иск, какъвто не е предявен.
Безспорно е, че всеки съсобственик следва да
участва съразмерно с дела си в извършване на направените за съсобствената вещ
разноски, които се отнасят за нейното запазване. Това правило е предвидено с
оглед необходимостта да направи възможно по-нататъшното съществуване на
съсобствената вещ, както и за да обезпечи възможността да бъде използвана за
непосредствено служене и за извличане и разпределение на доходи от нея.
Понятието "тежести" включва, на първо място, необходимите разноски, направени
за запазването, поддържането и поправянето на общата вещ, без които тя би
погинала или състоянието й би се влошило (арг. от чл. 41
от ЗС). На второ място, тук се включват и обикновените разноски, свързани с
текущото поддържане на имота. При необходимите и обикновените разноски могат да
се търсят само действително заплатените разноски в размера, в който са
направени. Необходимите разноски са тези, които се извършват, за да се запази
вещта и без които тя би погинала или би се повредила съществено т.е., това са
разноски, които са били наложителни за запазване и поддържане на общата вещ.
Тези разноски са обективна последица от използването на вещта и от нейното
ежедневно изхабяване. Всеки съсобственик, съгласно чл.
30, ал.3 от ЗС, е длъжен да участва в тези разноски, съразмерно на частта
си. Ако един съсобственик извърши необходим ремонт на общата вещ, за да предотврати
погиването/повреждането й, той има право да претендира, на основание чл.
30, ал.3 от ЗС, от другите съсобственици припадащата се на частите им в
съсобствеността част от извършените разходи /платени суми/. Без значение в
случая е дали съсобственикът, извършил разноските, сам си служи с общата вещ
или тя се използва и от другите съсобственици, тъй като разноските произтичат
от действия по управление на вещта. Необходимите разноски не се нуждаят от
съгласието на останалите съсобственици и те дължат възстановяване на
направените разноски.
Предвид изложеното съдът намира, че
претенцията по отношение на ответниците е напълно основателна.
По отношение на размера на
претенцията. Не се претендира солидарно осъждане на ответниците. В конкретния
случай нито се твърди от ищеца, ответниците да са приели да дължат солидарно,
нито има някакви доказателства в тази насока. Няма и законова разпоредба, която
да предвижда солидарност. Вярно е, че ответниците са съпрузи, само че няма
закон, който да предвижда за вземания по чл. 30, ал. 3 от ЗС съпрузите да
отговарят солидарно, включително когато притежават идеална част от вещ при
условията на съпружеска имуществена общност. Поради което всеки от тях следва
да заплати стойността на извършените СМР на общите части на имотите, съгласно
дела му от съсобствеността - С.Д. 3/12 ид.части от общите части на имотите и за
П.Д. 2/12 ид.части от общите части на имотите, а именно С.Д. в размер на 3650.00 лв. и П.Д. в размер на 2433.33 лв.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден всеки от ответниците да
заплати на ищеца направените разноски, съобразно уважената част от иска,
представляващи възнаграждение за адвокат,
държавна такса за образуване на дело, разноски за експертизи, разноски по
ч.гр.д.№519/2016 г. на ВПРС, разноски за обжалване пред ШОС в общ размер на 3075.71
лв., от които ответницата С.Д., следва да заплати 1845.43 лв., а ответника П.Д.
следва да заплати 1230.28 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Х.Д. ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.Д. ЕГН **********, с
адрес ***, СУМАТА ОТ 3650.00 лв. /три
хиляди шестстотин и петдесет лева/, представляваща представляваща част разходите за извършени без съгласието
на ответниците СМР, необходими за запазване, поддържане, и поправка на общите части
на съсобствени между страните недвижими имоти: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр. В.
9870, общ. В., обл. ***, ул. „Й.Й.“ № 8, съставляващо УПИ ХV-165 в кв. 11 по
плана на гр. В., обл. ***, цялото с площ от 680 кв.м, при граници: улица, УПИ
ХVI-163, 164, УПИ VI-163, 164, УПИ VII-169, УПИ VIII-168, 169 и УПИ XIV-166,
ведно с първия приземен етаж от построената в същия УПИ жилищна сграда, с площ
94 кв.м, състоящ се от гараж, коридор, стълбище и две стаи, ведно с втория етаж
от същата сграда, жилищен, с площ 94 кв.м, състоящ се от дневна, кухня, две
спални, стълбищна клетка и две тераси, ведно с две избени помещения под
приземния етаж на същата жилищна сграда, ведно с построената в същия УПИ
стопанска постройка с площ 56 кв. метра, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 30.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, по иск с правно основание
чл.30, ал.3 от ЗС вр. с чл.61, ал.2 от ЗЗД вр. с чл.61, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П.Ж.Д. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.Д. ЕГН **********,
с адрес ***, СУМАТА ОТ 2 433.33 лв. /две хиляди четиристотин тридесет и три
лева и тридесет и три стотинки/, представляваща представляваща част разходите
за извършени без съгласието на ответниците СМР, необходими за запазване,
поддържане, и поправка на общите части на съсобствени между страните недвижими
имоти: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр. В. 9870, общ. В., обл. ***, ул. „Й.Й.“ №
8, съставляващо УПИ ХV-165 в кв. 11 по плана на гр. В., обл. ***, цялото с площ
от 680 кв.м, при граници: улица, УПИ ХVI-163, 164, УПИ VI-163, 164, УПИ
VII-169, УПИ VIII-168, 169 и УПИ XIV-166, ведно с първия приземен етаж от
построената в същия УПИ жилищна сграда, с площ 94 кв.м, състоящ се от гараж,
коридор, стълбище и две стаи, ведно с втория етаж от същата сграда, жилищен, с
площ 94 кв.м, състоящ се от дневна, кухня, две спални, стълбищна клетка и две
тераси, ведно с две избени помещения под приземния етаж на същата жилищна
сграда, ведно с построената в същия УПИ стопанска постройка с площ 56 кв.
метра, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 30.06.2017
г. до окончателното изплащане на сумата, по иск с правно основание чл.30, ал.3
от ЗС вр. с чл.61, ал.2 от ЗЗД вр. с чл.61, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Х.Д. ЕГН **********, с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.Д. ЕГН **********, с адрес ***, направените от
последния разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 1845.43 лв.
ОСЪЖДА П.Ж.Д. с ЕГН **********, с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.Д. ЕГН **********, с адрес ***, направените от
последния разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 1230.28 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: