Р Е Ш Е Н И Е

 

15.10.2019 год.

 

Номер . . .  . . . .                                       Година 2019                    Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав                                                 трети състав

На 05 (пети) август                                                                         Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                   Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 553 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

            В молбата си, депозирана в съда на 10.07.2019 г., молителите А.Ж.Л. и Л.Ж.Л. излагат, че са съпрузи от 03.03.1985 година. По време на брака си имали родено едно дете – Ж.Л.Л.., понастоящем пълнолетен. Твърдят, че са във фактическа раздяла отпреди деветнадесет години и че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да утвърди представеното споразумение.

            В съдебно заседание на 05.08.2019 г. молителите се явяват лично и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 03.03.1985 г., когато с акт № 5/03.03.1985 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община С., сключват граждански брак. От брака си имат родено едно дете, родено на *** г., понастоящем пълнолетно – според представеното удостоверение за раждане и служебно изисканите справки от Регистъра на населението – Национална база данни „Население“ относно гражданството, самоличността и родствените връзки (низходящи) на всеки от молителите. При сключването на брака съпругата А.Ж.Л. приела фамилното име на съпруга си – Л..

            Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

            На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи поравно на молителите.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 03.03.1985 г. с акт за сключен граждански брак № 5/03.03.1985 г. съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община С., между Л.Ж.Л. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с посочен адрес: гр. Ш., ул. „М.“ № 9, ет. 3, ап. 8 и А.Ж.Л. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ПО ВЗАИМНО  СЪГЛАСИЕ.

            УТВЪРЖДАВА постигнатото между Л.Ж.Л. и А.Ж.Л. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

            1. След прекратяването на брака А.Ж.Л. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – А.

            2. Роденото по време на брака дете, имащо общ произход от молителите, към датата на подаване на молбата за развод е пълнолетно.

            3. След прекратяването на брака никой от молителите не дължи издръжка на бившия си съпруг.

            4. Семейното жилище, находящо се в гр. С., обл. Ш., ул. „К.” № 41, се предоставя за ползване на Л.Ж.Л., като А.Ж. А. го е напуснала.

            5. Молителите не са придобивали недвижими имоти и движими вещи в режим на съпружеска общност.

6. Молителите приемат в отношенията помежду си, че направените по делото разноски се поемат поравно от тях.

 

            На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 30,00 лв. (тридесет лева), като ОСЪЖДА Л.Ж.Л. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, сума в размер на 15,00 лв. и ОСЪЖДА А.Ж. А. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС, сума в размер на 15,00 лева.

            Препис на решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всеки от молителите.

            Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                          Районен съдия: