Р Е Ш Е Н И Е

15.10.2019 год.

Номер . . . . . . . Година 2019 Град В.П.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – В.П. трети състав

На 05 (пети) август Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател С. Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 557 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

В молбата си, депозирана в съда на 12.07.2019 г., молителите Й.И.П. и С.З.П. излагат, че са съпрузи от 25.02.1995 година. По време на брака си имали родено едно дете – З.С.З.., понастоящем пълнолетен. Твърдят, че са във фактическа раздяла отпреди година и половина и че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да утвърди представеното споразумение.

В съдебно заседание на 05.08.2019 г. молителите се явяват лично и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 25.02.1995 г., когато с акт № 5/25.02.1995 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община В.П., сключват граждански брак. От брака си имат родено едно дете, родено на *** г., понастоящем пълнолетно – според представеното удостоверение за раждане и служебно изисканите справки от Регистъра на населението – Национална база данни „Население“ относно гражданството, самоличността и родствените връзки (низходящи) на всеки от молителите. При сключването на брака съпругата Й.И.П. приела фамилното име на съпруга си – П., независимо, че същото съвпадало с това, носено от нея преди това.

Видно от приетите като доказателства свидетелство за регистрация, част I, № 003077359, изд. на 19.06.2008 г. от МВР – Шумен, свидетелство за регистрация, част I, № 001914921, изд. на 20.10.2006 г. от МВР – Шумен е, че по време на брака си молителите придобили в съпружеска имуществена общност правото на собственост върху моторни превозни средства – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с рег. № Н9832АР, с рама № WVWZZZ31ZNE061994, двигател № ABS025022, цвят – син, металик, със застрахователна стойност – 500,00 лв. и товарен автомобил марка „ГАЗ” модел „53 А”, с рег. № Н3418АН, с рама № 66769, двигател № 122977, цвят – светлосин/сив, със застрахователна стойност – 500,00 лева.

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи поравно на молителите.

Молителят П., на основание чл. 7, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да заплати държавна такса и върху стойността на предоставените му в изключителна собственост след прекратяването на съпружеската имуществена общност движими вещи – сума в общ размер 20,00 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 25.02.1995 г. с акт за сключен граждански брак № 5/25.02.1995 г. съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община В.П., между С.З.П. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с посочен адрес: гр. В.П., ул. „А.С.“ № 32, ет. 3, ап. 6 и Й.И.П. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между С.З.П. и Й.И.П. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

1. Роденото по време на брака дете, имащо общ произход от молителите, към датата на подаване на молбата за развод е пълнолетно.

2. След прекратяването на брака никой от молителите не дължи издръжка на бившия си съпруг.

4. Семейното жилище, собственост на родителите на молителката П.,***, се предоставя за ползване на Й.И.П., като С.З.П. го е напуснал.

5. Молителите не са придобивали недвижими имоти в режим на съпружеска общност.

6. В дял на С.З.П. с ЕГН ********** се предоставя и същият, след прекратяването на брака, става изключителен собственик на следната движима вещ – моторно превозно средство, придобито по време на брака между страните: ЛЕК АВТОМОБИЛ марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с рег. № Н9832АР, с рама № WVWZZZ31ZNE061994, двигател № ABS025022, цвят – син, металик. Застрахователната стойност на движимата вещ възлиза на 500,00 лева.

7. В дял на С.З.П. с ЕГН ********** се предоставя и същият, след прекратяването на брака, става изключителен собственик на следната движима вещ – моторно превозно средство, придобито по време на брака между страните: ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ марка „ГАЗ” модел „53 А”, с рег. № Н3418АН, с рама № 66769, двигател № 122977, цвят – светлосин/сив. Застрахователната стойност на движимата вещ възлиза на 500,00 лева.

8. Молителите приемат в отношенията помежду си, че направените по делото разноски се поемат поравно от тях.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 30,00 лв. (тридесет лева), като ОСЪЖДА С.З.П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – В.П., сума в размер на 15,00 лв. и ОСЪЖДА Й.И.П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС, сума в размер на 15,00 лева.

ОСЪЖДА С.З.П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – В.П., държавна такса върху стойността на дела му, включващ предоставените му в изключителна собственост движими вещи (моторни превозни средства), в размер на 20,00 лв. (двадесет лева).

Препис на решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всеки от молителите.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: