Р Е Ш Е Н И Е

18.10.2019 год.

Номер 84 Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 05 (пети) август Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

АНД дело номер 247 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от „***“ ООД с. ***, обл. Шумен, представлявано от Ш.Ф.Х.срещу наказателно постановление № 27-0000526/30.05.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен.

В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Тъй като нарушението било първо за дружеството, се отправя искане да бъде приложена разпоредбата на чл. 415в от КТ, като бъде намален размерът на имуществената санкция. Предвид изложеното се иска наказателното постановление да бъде изменено.

Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, счита, че извършеното нарушение и неговото авторство са установени, и моли съда наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 27.04.2018 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Шумен извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от „***“ ООД с. ***, за което съставили протокол на 30.04.2018 година. По време на проверката по документи, присъствал законният представител на жалбоподателя, като същият подписал протокола, получавайки препис от него.

Въз основа на протокола, на 30.04.2018 г. В.В.Р. – старши инспектор в ДИТ гр. Шумен съставила акт за установяване на административно нарушение № 27-0000526/30.04.2018 г. срещу „***“ ООД с. *** за това, че „в качеството му на работодател е допуснал командироване от 20.10.2017 г. в Белгия в рамките в рамките на предоставяне на услуга, на лицето Т.Е.А. с ЕГН ********** на длъжност „общ работник строителство“ без да е сключил с него по установения ред споразумение за командироване с необходимото съдържание. Нарушението е извършено на 20.10.2017 г. в с. ***, обл. Шумен. С описаното е нарушил чл. 7 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги”. Актът е подписан от представляващият жалбоподателя на 30.04.2018 г. без възражения.

Въз основа на акта е издадено наказателно постановление № 27-0000526/30.05.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Шумен. Със същото, на „***“ ООД с. *** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на осн. чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, за административно нарушение по чл. 7 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. А именно за това, че „в качеството му на работодател е допуснал командироване от 20.10.2017 г. в Белгия в рамките в рамките на предоставяне на услуга на лицето Т.Е.А. с ЕГН ********** на длъжност „общ работник строителство“ без да е сключил с него по установения ред споразумение за командироване с необходимото съдържание. Нарушението е извършено на 20.10.2017 г. в с. ***, обл. Шумен. С описаното е нарушил чл. 7 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги”.

Жалбоподателят оспорва констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на П.С., прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 20.10.2017 г. между „***“ ООД с. *** и Т.Е.А. възникнало трудово правоотношение, по силата на което последният изпълнявал длъжността „Общ работник строителство“ с място на работа с. ***. На същата дата била издадена Заповед № 4/20.10.2017 г. за командироване на работника в чужбина.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно легитимирано лице имащо правосубектност и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да налагат отмяна на последното. Спазени са сроковете, предвидени в чл. 34, ал. 1, изр. 2 и ал. 3 от ЗАНН.

При така установените фактически положения, съдът приема за установено, че жалбоподателят осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 7 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Доказа се по делото, че „***“ ООД с. ***, обл. Шумен притежава качеството „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Между жалбоподателя и лицето Т.А.е налице валидно трудово правоотношение. Установи се по безспорен начин, че работодателят командировал работника в Кралство Белгия. Командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз (чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ). Тоест, по смисъла на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ, в случая е налице командироване на работника в рамките на предоставяне на услуги, тъй като същият е командирован на територията на друга държава – членка на Европейския съюз. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, при командироване на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ, работодателят и работникът уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването, със съдържание, описано в алинея втора на цитирания законов текст. Безспорно се установи, че в случая не е налице такова допълнително писмено споразумение.

Поради това, съдът намира за доказано по делото, че жалбоподателят извършил вмененото му административно нарушение.

Съдът намира, че посочената от административнонаказващия орган правна квалификация на процесното деяние е отнесена правилно към разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

Досежно наложеното наказание:

Административнонаказващият орган наложил на „***“ ООД с. *** административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500,00 лв. на основание чл. 414, ал. 1 от КТ. Според цитираната норма, нарушителят се наказва с имуществена санкция от 1500 до 15000 лева. Жалбоподателят не ангажира доказателства, че нарушението е отстранено веднага след установяването му, за да се проверява приложимостта на нормата на чл. 415в, ал. 1 от КТ.

По отношение на размера на наказанието съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е определил същия в размер на минимума, предвиден в закона.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изцяло потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 27-0000526/30.05.2018 г., издадено от С.С.М.– Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 27-0000526/30.04.2018 г., съставен от В.В.Р. – старши инспектор в ДИТ гр. Шумен, с което на „***“ ООД с ЕИК ****, със седалище:***, адрес на управление:***, представлявано от Ш.Ф.Х., за нарушение по чл. 7 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г.), извършено на 20.10.2017 г. в с. *** и на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева).

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд – Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: