Р Е Ш Е Н И Е

26.07.2019 год.

Номер . . . . . . . . . Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 27 (двадесет и седми) март Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 482 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по съдебна делба, във фазата на допускане.

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.69 от Закона за наследството вр. с чл.34, ал.1 от Закона за собствеността, от Ш.Б.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, представляван по пълномощие от адв.М.Д. от ШАК срещу Н.Б.Ш. с ЕГН ********** и Ф.А.Ш. с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, представлявани по пълномощие от адв.А.А. от ШАК за допускане и извършване делба на следния недвижим имот – дворно място с площ 630 кв.м, съставляващо поземлен имот с идентификатор №58222.495.21 по кадастралната карта на гр.В.Преслав, обл.Шумен, с административен адрес гр.Велики Преслав, ул.“Виница“№27, ведно с построените в него жилищна сграда с идентификатор №58222.495.21.1 с разгъната застроена площ 66 кв.м, селскостопанска сграда с идентификатор №58222.495.21.2 с разгъната застроена площ 34 кв.м и сграда с идентификатор №58222.495.21.3 с разгъната застроена площ 4 кв.м, при граници на поземления имот: имоти с идетнитификатор №№ 58222.495.18; 58222.495.2055, 58222.495.22, 58222.495.27, 58222.495.24 и 58222.495.23 при квоти 1/2 ид.ч. за всяка от страните.

С искът за делба е обективно съединен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата /поради наличието на СИО и съпруга й – втория ответник/ не е едноличен собственик върху недвижимия имот, за който се иска делба, т.к притежава само ½ ид.част от същия по наследство. Ведно с установителният иск е предявено и искане на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт №162, том 7, дело №675/27.07.2016 г., вписан в дв.вх.рег.№2506, акт№18, том 8, дело 1399/2016 г. на Служба по вписванията гр.В.Преслав.

Ищцата основава исковата си претенция на твърдения, съобразно които съсобствеността между страните е възникнала на основание наследяване на общия на съделителите наследодател Б. А.М.поч. на 17.06.2000 г. б.ж на гр.Велики Преслав, обл.Шумен, твърди че не може да се поделят доброволно, поради което моли да бъде допусната делба върху посочения в исковата молба недвижим имот при квоти: 1/2 ид.ч. за Ш.Б.Х. и 1/2 ид.ч. за Н.Б.Ш..

Твърди, че неоснователно съпрузите Н.Б.Ш. и Ф.А.Ш. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на процесния имот въз основа на давностно владение.

Ответниците Н.Б.Ш. и Ф.А.Ш. чрез пълномощник са депозирали отговор в срока по чл.131 от ГПК, изразяват становище за неоснователност на исковете. Твърдят, че са придобили целият имот на основание СИО, давностно владение, наследство по закон и наследство по завещание.

В съдебно заседание всяка от страните, представлявана от пълномощник поддържа изложеното в исковата молба, съответно отговора.

След като се запозна с изложените становища и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното:

По делото е приет неоспорен от страните Ш.Б.Х. и Н.Б.Ш. нотариален акт №192, том 1, дело №431/12.07.1991 г. по описа на ВПРС, съгласно който наследодателят им Б. А.М.е признат за собственик по давност, наследство и отказ от наследство на дворно място с площ 630 кв.м, съставляващо парцел ХV-1539 от кв.3 по плана на гр.В.Преслав, обл.Шумен, застроено с къща и сайвант.

Не се спори между страните и от събраните по делото доказателства /скица на поземлен имот №15-348201-21.07.2017 г., изд. от Служба по ГКК-гр.Шумен, скица на сграда №15-348203-21.07.2017 г., изд. от Служба по ГКК-гр.Шумен, скица на сграда №15-348205-21.07.2017 г., изд. от Служба по ГКК-гр.Шумен, скица на сграда №15-348208-21.07.2017 г., изд. от Служба по ГКК-гр.Шумен, удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК изх.№7701001072/107.2017 г., изд. от Община В.Преслав, удостоверение изх.№124/20.07.2017 г., изд. от гл.архитект на Община В.Преслав/ се установи, че посочения в нотариален акт №192, том 1, дело №431/12.07.1991 г. по описа на ВПРС имот е идентичен с имота, посочен в исковата молба - дворно място с площ 630 кв.м, съставляващо поземлен имот с идентификатор №58222.495.21 по кадастралната карта на гр.В.Преслав, обл.Шумен, с административен адрес гр.Велики Преслав, ул.“Виница“№27, ведно с построените в него жилищна сграда с идентификатор №58222.495.21.1 с разгъната застроена площ 66 кв.м, селскостопанска сграда с идентификатор №58222.495.21.2 с разгъната застроена площ 34 кв.м и сграда с идентификатор №58222.495.21.3 с разгъната застроена площ 4 кв.м, при граници на поземления имот: имоти с идетнитификатор №№ 58222.495.18; 58222.495.2055, 58222.495.22, 58222.495.27, 58222.495.24 и 58222.495.23. Освен това е идентичен и с имота описан в нотариален акт №162, том 7, дело №675/27.07.2016 г., вписан в дв.вх.рег.№2506, акт№18, том 8, дело 1399/2016 г. на Служба по вписванията гр.В.Преслав.

Не се спори между страните и от събраните по делото доказателства се констатира идентичност между Б. Алиев Мехмедов и Б. А.М.с ЕГН **********.

По делото е прието неоспорено от страните удостоверение за наследници №000351/11.08.2005 г., изд. от Община В.Преслав и справки от НБН, Б. А.М.се установи, че същият е починал на 17.06.2000 г. в гр.В.Преслав и е оставил законни наследници-деца-Ш.Б.Х. и Н.Б.Ш.. Съпругата на Б. Мехмед, М.Е.М. е починала на 17.05.1991 г.

Представена е данъчна оценка за имота, съгласно която по записвания в СИО собственици на имота са ответниците по делото.

От приложените по делото доказателства, съдът направи извода, че наследодателят на страните е бил едноличен собственик на имота, предмет на делото. Съображенията за това са следните: Съгласно тълкувателно решение от 21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ВКС, констативният нотариален акт не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. В настоящият случай страните не са оспорили нотариален акт №192, том 1, дело №431/12.07.1991 г. по описа на ВПРС. Направените в същия констатации се потвърждават и от вписаните на 10.06.1991 г. откази от наследство на братята на наследодателя Бахри Алиев Мехмедов и Мюхитдин Алиев Мехмедов -удостоверение №46/10.06.1991г. на ВПРС за отказ от наследство.

Б. Мехмед е придобил собствеността върху процесния имот след смъртта на съпругата си Мирям Мехмедова, т.к. отказите от наследство са вписани на 10.06.1991 г. Отказът от наследство има действие след вписването му в особената книга на районния съд и съгл. чл. 53 от ЗН частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници. След вписването на отказите на двамата братя на Б. Мехмед- Бахри Мехмедов и Мюхитдин Мехмедов, тяхната част от наследството уголемява неговия дял и дела на другия му брат Вахдедин Мехмед. Собствеността на идеалната част от процесния имот, която е била наследствена на Вахдедин Мехмед е придобита по Б. Мехмед въз основа на давностно владение на 12.07.1991 г. Независимо, че правото на собственост по давност се придобива с изтичане на срока по чл. 79 от ЗС, не се придобива автоматично с изтичане на срока. То се придобива към момента на изтичане на този срок, но само ако след изтичането му има волево изявление на субективния елемент на владението чрез съответните процесуални способи - съставяне на констативен нотариален акт, предявяване на иск, действия по попълване на кадастрална основа, възражение за придобивна давност и др. В настоящият случай след съставяне на неоспорения от страните нотариален акт №192, том 1, дело №431/12.07.1991 г. по описа на ВПРС, т.к в производството по настоящото дело констатациите, съдържащи се в съставения на 12.07.1991 г. н. а. №431/12.07.1991 г. по описа на ВПРС /с който Б. Мехмед е бил признат за собственик по наследство и давност на процесния имот/ могат да не бъдат зачетени само ако бъдат оспорени по предвидения в закона ред. Подобно оспорване в настоящия случай няма и същото би било основателно само ако лицата, които оспорват правата на наследодателя, установят, че посоченото в нотариалния акт придобивно основание не се е осъществило /ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС/.

Предвид изложеното се установи, че наследодателят на Ш.Б.Х. и Н.Б.Ш., Б. А.М.от 12.07.1991 г. до датата на смъртта си 17.06.2000 г. е бил едноличен собственик на процесния недвижим имот.

След смъртта му негови законни наследници са двете му дъщери Ш.Б.Х. и Н.Б.Ш., като на осн.чл.5, ал.1 от ЗН децата на починалия наследяват по равни части.

Настоящата съдебна инстанция следва да обсъди и анализира на база представените доказателства въпросът за валидността на представеното по делото саморъчно завещание от 16.08.1995 г. Макар в производство да са направени възражения относно неговата валидност едва в устните състезания, съдът е длъжен да изследва този въпрос с оглед на това, че за нищожността съдът следи служебно.

На 16.08.1995 г. Б. Мехмед се разпоредил със своето имущество – 3/6 или 1/2 идеална част от процесния недвижим имот за след смъртта си чрез завещание в полза на дъщеря си Н.Б.Ш.. По своята правна същност завещанието е доброволен едностранен безвъзмезден отменим формален акт, с който едно лице се разпорежда с имуществото си за след смъртта си. Правоприемство по силата на завещание, се осъществява само за имущество, което завещателят е притежавал към момента на откриване на наследство. Саморъчното завещание, обявено на 19.07.2000 г. от районния съдия при ВПРС не е оспорено от Ш.Б.Х.. Ето защо към датата на смъртта си –който момент е откриване на наследството, наследодателя на страните е притежавал целия имот и и след обявяване на завещанието Н.Б.Ш. е придобила собствеността върху процесния имот-1/2 ид.ч. по наследство по закон и 1/2 ид.ч. по силата на наследяване по завещание. С обявяването на завещанието наследникът по завещание е обективирал намерението си да се ползва от него, т.е той е упражнил правата си по завещанието. Бракът между Н.Б.Ш. и Ф.А.Ш. е сключен на 22.06.1986 г., от което следва извод че процесния имот е в режим на СИО.

Завещанието от 16.08.1995 г. е с нотариално удостоверена от Председателя на ВПРС /който към този момент е изпълнявал нотариални действия/ дата и подпис на завещателя, като истинността на документа не е оспорена от страните и на основание чл. 179 от ГПК следва изводът, че на посочената дата Б. Мехмед е извършил завещателно разпореждане със собствената си 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот в полза на дъщеря си Н.Б.Ш..

Завещанието е изписано саморъчно, съдържа означение на датата, след завещателните разпореждания е положен подписът на завещателя, спазени са изискванията на чл. 25 от ЗН, не са налице и основанията за нищожност по чл. 42 от ЗН, поради което съдът намира, че е съставено съобразно изискванията на закона за форма и съдържание.

С оглед изложеното, съдът приема, че завещанието от 16.08.1995 г. представлява валиден разпоредителен акт, по силата на който Н.Б.Ш. се легитимира като собственик на 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот.

От приложеното по делото Удостоверение за наследници е видно, че Ш.Б.Х. и Н.Б.Ш. са наследници по закон на завещателя - негови дъщери. Същите се явяват наследници със запазена част от наследството, съобразно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗН.

В настоящото производство не е предявена от ищцата Ш.Б.Х. претенция на чл. 30, ал.1 от ЗН за намаляване на завещателното разпореждане.

Спорен въпрос по делото е и дали имотът е индивидуална собственост на ответниците, които са придобили частта от същия, която не е собствена по наследство на отв.Н.Ш., по давност. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че ответниците са придобили тази част по давностно владение на осн.чл.79, ал.1 от ЗС. Мотивите на съда за да приеме за доказана собствеността придобита на оригинерно основание са изложени при преценката на основателността на иска по чл.124, ал.1 от ГПК.

Предвид изложеното искът за делба на подробно описания в исковата молба недвижим имот следва да бъде отхвърлен, като неонователен.

В делбеното производство съдът следва да установи действителните права на страните. Решенията по делбените производство без оглед на това, дали с тях е допусната делбата или не, не влизат в материална сила по преюдициалните въпроси, които се разрешават с тях за нуждите на делбата. Същите решения влизат в материална сила само досежно потестативното право да се иска извършването на делба по съдебен ред. Поради което съдът следва да се произнесе изрично по предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК.

Правото на собственост по давност се придобива при упражняване на фактическа власт върху имота като свой през определен период от време непрекъснато и необезпокоявано, като за придобиването на същото следва да има изявление от владелеца за същото. Правото на собственост по давност се придобива с изтичане на срока по чл. 79 от ЗС, но не се придобива автоматично с изтичане на срока. То се придобива към момента на изтичане на този срок, но само ако след изтичането на срока има волево изявление на субективния елемент на владението чрез съответните процесуални способи - съставяне на констативен нотариален акт, предявяване на иск, действия по попълване на кадастрална основа, възражение за придобивна давност и др. Изявлението води до настъпване на последиците от упражнявана фактическа власт с намерение за своене върху вещта, а именно до придобиване на собствеността към минал момент – изтичането на срока по чл. 79 от ЗС. Защитата на права на владелец при изтекъл срок по чл. 79 от ЗС може да осъществи чрез предявяване на иск, снабдяване с констативен нотариален акт, възражение срещу предявен срещу него иск. Придобиването на собствеността по реда на чл. 79 от ЗС е свързано само с владение на имота като свой през определен период от време, а при позоваване на кратка придобивна давност – и на добросъвестност и юридическо основание за същото. Други елементи от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС законодателят не е въвел, поради което и такъв елемент не е позоваването на същата пред съответния орган – съд/нотариус. Позоваването не е необходимо, за да се осъществи фактическия състав по чл. 79 от ЗС. То, обаче, е необходимо, за да настъпи правната последица. Обратното би означавало, че тази правна последица настъпва автоматично, по силата на закона, без да се съобрази спецификата на владението, което е съзнателно поведение с определено намерение. Намерението за своене на вещта, с което се упражнява фактическата власт върху нея, позволяват фактическото състояние на упражняване фактическа власт да се трансформира в самото вещно право. Позоваването на последиците от така упражняваната фактическа власт пред нотариус/съд потвърждават това намерение за своене. При наличие на позоваване, правните последици – придобиването на правото на собственост, се зачитат от момента на изтичане на срока по чл. 79 от ЗС. Правото на позоваване може да се обективира от наследници на лицето, доколкото то преминава в наследството. (В този смисъл ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС).

Владението съгласно чл. 68 от ЗС включва в себе си обективен елемент – упражняване на фактическа власт, и субективен елемент – намерение за своене. Презумпцията на чл. 69 от ЗС че владелецът държи вещта за себе си се прилага за всички гражданско-правни субекти и независимо от това дали се касае за съсобственост, но тази презумция е оборима. Въвеждането й от законодателя е с оглед затрудненията при доказване на намерението като психическо състояние. Съдът е длъжен при установяване на обективния елемент – владение, да презумира субективния такъв-намерение за своене. Обективният елемент е фактическо състояние. Собственикът и съсобственикът на вещта имат право да владеят вещта. Независимо от основанието за съсобствеността тя дава правомощие за съвладение на съсобствениците и така всеки съсобственик може да владее своята идеална част от вещта и да държи останалите части от вещта. В хипотеза, в която основанието за първоначалното установяване на фактическа власт върху имота показва държане или съвладение, а не владение само за себе си, то презумпцията по чл. 69 от ЗС се счита за оборена. Само в хипотеза, в която владението е започнало на основание, което изключва правата на собствениците, то намерението за своене се предполага. В хипотеза, в която основанието за установяване на фактическата власт сочи държане или съвладение, то в тежест на съсобственика, позоваващ се на придобиване по давност на чуждите идеални части е да докаже, че е променил намерението с което е държал първоначално чуждите идеални части, като е започнал да свои същите. Такъв съсобственик не може да се позовава на презумпцията по чл. 69 от ЗС. В общия случай упражняването на фактическата власт продължава на основанието на което е започнала да се упражнява. Ако основанието, на което е придобита фактическата власт е съсобственост, съответно-предоставено държане на чужда собственост, то същото признава правата на собственост на ІІІ-ти лица върху част, съответно върху целия имот. При тази хипотеза, за да се придобие по давност чуждия имот, то следва да се превърне с едностранни действия държането във владение. Тези действия следва явно и по недвусмислен начин да показват отричане на владението на останалите съсобственици, които са доведени до тяхното знание. В тежест на такъв съсобственик е да установи, че е манифестирал промененото си намерение за държане на имота пред останалите съсобственици, освен ако не установи, че същото е било обективно невъзможно. (В този смисъл ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС).

Веднъж придобито правото на собственост може да се изгуби само с акт на разпореждане на носителя на същото или ако друго лице придобие собствеността по оригинерен способ.

В конкретния случай по делото е установено от събраните гласни доказателства, които в тази част са еднозначни и съдът кредитира, че още приживе на Б. Мехмед, ответниците са живели в имота, където живеят и по настоящем, правили са подобрения и ремонти на сградите и земята. Според настоящият състав презумпцията по чл. 69 ЗС не е оборена от ищцата, а именно, че ответниците държат имота като свой. Ангажираният доказателствен материал, именно показанията на водените от ищцата свидетели Небиля Мустафова Мехмедова, Ремзие Джелилова Мустафова и водените от ответниците свидетели Рейхан Мехмедов Юмеров и Ф. Ереджебов Алиев, установява явно владение от страна на ответниците чрез извършване на действия, за които всеки заинтересуван, вкл. ищцата, да може да научи.

Ответниците са придобили ½ ид.ч. от имота на основание давностно владение, същите са владяли от 19.07.2000 г. целия имот непрекъснато и необезпокоявано.

В този смисъл кой и кога е декларирал имота, кой и кога е плащал данъците за същия е ирелевантно за спора.

С оглед изложеното по – горе и предвид непредставяне на други доказателства за собственост, съдът приема, че ищцата не е провела пълно доказване на релевантните за спора факти, което безспорно налага извода, че предявения установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответницата не е собственик на ½ ид.ч. от описания в исковата молба недвижим имот, е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Като естествена последица от неуважаването на иска и по аналогия на разпоредбата на чл. 537, ал.2 изр. последно от ГПК, не следва да се уважава и искането за отмяна на нотариален акт №162, том 7, дело №675/27.07.2016 г., вписан в дв.вх.рег.№2506, акт№18, том 8, дело 1399/2016 г. на Служба по вписванията гр.В.Преслав. От нормата на чл. 537, ал.2 от ГПК следва, че отмяната на Констативен нотариален акт за право на собственост няма самостоятелно значение, а зависи от изхода по иска, с който е разрешен спора за удостовереното в него материално право.

По разноските:

При отхвърляне на иска за делба с решението по чл.344 от ГПК се определя държавна такса по реда на чл.9 от тарифата в размер до 100 лв.,но не по-малко от 25 лв. В конкретният случай следва да бъде осъдена ищцата да заплати държавна такса в размер на 100.00 лв.

Разпоредбата на чл. 355 от ГПК е специална по отношение на чл. 78 и чл. 81 от ГПК. Тази специална разпоредба се прилага тогава, когато няма спор между страните за наличието на съсобственост, за участниците и за квотите в съсобствеността. Тя се прилага и във втора фаза на делбата, но само пред І-ва инстанция. Това е така, защото само в тези хипотеза всяка страна ще има качество на ищец и на ответник по иска за делба. При спор в първа фаза на делба за наличието на съсобственост, квотите и участниците, както и при обжалване на решението по извършване на делбата в частта за способа за извършване на делбата, отговорността за разноски се разпределя по правилото на общата разпоредба на чл. 78 от ГПК. Това е така, защото в тези хипотези се отрича правото на делба на насрещната страна, тоест оспорва се правото на насрещна страна на иск за делба, препятства се реализиране на потестативното й право. Такова процесуално поведение е типично за общото исково производство, поради което и няма основание да се приложи специалната разпоредба на чл. 355 от ГПК (В този смисъл Определение № 692/29.09.2014 г. по гр. д. № 4283/2014 г. на ВКС, ІІІ-то Г..; Определение № 83/24.04.2014 г. по гр. д. № 948/2012 г. на ВКС, ІІ-ро Г. О на ВКС; т. 9 от ППВС № 7/28.11.1973 г. на ВС). Освен това има и предявен установителен иск за собственост на ½ ид.ч. от имота, който е предмет на делба.

В случая производството е във фазата по допускане на делбата, тоест спорно е наличието на съсобственост, поради което и отговорността се разпределя по общото правило на чл. 78 от ГПК. Ищцата е претендирала разноски, но предвид изхода на делото на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, такива не й се следват. Ищцата следва да заплати на ответниците направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на един адвокат. По делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение единствено от отв.Н.Ш. в размер на 800.00 лв., поради което следва да й бъде присъден този размер.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от Ш.Б.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, представляван по пълномощие от адв.М.Д. от ШАК срещу Н.Б.Ш. с ЕГН ********** и Ф.А.Ш. с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, представлявани по пълномощие от адв.А.А. от ШАК, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците не притежават право на собственост върху ½ ид.ч. от недвижим имот – дворно място с площ 630 кв.м, съставляващо поземлен имот с идентификатор №58222.495.21 по кадастралната карта на гр.В.Преслав, обл.Шумен, с административен адрес гр.Велики Преслав, ул.“Виница“№27, ведно с построените в него жилищна сграда с идентификатор №58222.495.21.1 с разгъната застроена площ 66 кв.м, селскостопанска сграда с идентификатор №58222.495.21.2 с разгъната застроена площ 34 кв.м и сграда с идентификатор №58222.495.21.3 с разгъната застроена площ 4 кв.м, при граници на поземления имот: имоти с идетнитификатор №№ 58222.495.18; 58222.495.2055, 58222.495.22, 58222.495.27, 58222.495.24 и 58222.495.23.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за ДЕЛБА на основание чл.69 от Закона за наследството вр. с чл.34, ал.1 от Закона за собствеността, предявен от Ш.Б.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, представляван по пълномощие от адв.М.Д. от ШАК срещу Н.Б.Ш. с ЕГН ********** и Ф.А.Ш. с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, представлявани по пълномощие от адв.А.А. от ШАК за допускане и извършване делба на следния недвижим имот – дворно място с площ 630 кв.м, съставляващо поземлен имот с идентификатор №58222.495.21 по кадастралната карта на гр.В.Преслав, обл.Шумен, с административен адрес гр.Велики Преслав, ул.“виница“№27, ведно с построените в него жилищна сграда с идентификатор №58222.495.21.1 с разгъната застроена площ 66 кв.м, селскостопанска сграда с идентификатор №58222.495.21.2 с разгъната застроена площ 34 кв.м и сграда с идентификатор №58222.495.21.3 с разгъната застроена площ 4 кв.м, при граници на поземления имот: имоти с идетнитификатор №№ 58222.495.18; 58222.495.2055, 58222.495.22, 58222.495.27, 58222.495.24 и 58222.495.23 при квоти 1/2 ид.ч. за всяка от страните.

ОСЪЖДА Ш.Б.Х. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен съд гр.Велики Преслав в размер на 100.00 лв.

ОСЪЖДА Ш.Б.Х. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Н.Б.Ш. с ЕГН ********** ***, сумата 800.00 /осемстотин/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: