Р Е Ш Е Н И Е

29.11.2019 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 13 (тринадесети) септември Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Мюжгян Ахмедова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 202 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от „А.С.“ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление ***, офис 9, представлявано по закон от ***-управител, представлявано по пълномощие от адв.М.Д. от ШАК, осъдителен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено в отношенията между ищеца и ответницата, че ищеца е собственик на лек автомобил марка ***, рама ***, двигател ***, цвят черен металик, както и да бъде осъдена ответницата Ю.М.М. с ЕГН ********** с адрес *** да му предаде владението върху посочения лек автомобил.

Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, съобразно които е придобил собствеността на процесния автомобил на основание договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от 12.02.2018 г., рег.№1107 по описа на нотариус ***с рег.№378 на НК с район на действие РС-***. Твърди, че ответницата не е предала владението на автомобила и неоснователно го владее и до момента на предявяване на иска.

В отговор на исковата молба депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответницата не оспорва собствеността на дружеството-ищец, но твърди че автомобила не е в негово владение, а във владение на трето лице.

По делото е допуснато обезпечение-запор на автомобила и е издадена обезпечителна заповед връчена на ищеца.

По делото е проведено първо съдебно заседание, в което ищецът чрез пълномощника поддържа иска. Заседанието е отложено за събирането на допуснатите гласни доказателства.

Ищецът едновременно с депозиране на исковата молба е депозирал и жалба в Районна прокуратура гр.***срещу ответницата за престъпление по чл.206, ал.1 от НК с предмет процесния автомобил.

В следващото съдебно заседание производството по делото е спряно на осн.чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, поради образувано и водено ДП№1873 ЗМ 355/2018 г. по описа на РУ на МВР гр.***.

След възобновяване на настоящото производство, ищецът чрез пълномощника е направил оттегляне на иска и искане за прекратяване на производството по делото. Ответницата не е открита на адреса по делото, не й е връчен препис от молбата за оттегляне на иска, нито е изразила съгласие по какъвто и да е начин с оттеглянето, което е направено след първото по делото заседание, поради което искането за прекратяване на производството по делото е оставено без уважение. Според настоящият състав в случая не са приложими разпоредбите на чл.41 и чл.43 от ГПК, т.к ответницата следва лично да даде съгласие за оттеглянето на иска и за прекратяване на производството, в противен случай ще бъдат нарушени процесуалните й права на страна по делото.

Видно от приложените преписи от документи пълномощникът на ищеца адв.М.Д. е направил отказ от пълномощието, за което е уведомил съда по реда на чл. 36 ГПК. Отказът е направен, поради промяна в собствеността на капитала дружеството ищец и представителя му. За направеният отказ от пълномощника не е уведомено надлежно дружеството ищец. Поради което съдът счита, че упълномощаването на адв.Д. е редовно и не е настъпило прекратяване на пълномощията му, поради отказ.

В съдебно заседание не се явява ответницата, нито неин представител.

Пълномощникът на ищеца не се явява в последното по делото заседание, но в писмена молба поддържа направения отказ от иска.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните, установи от фактическа следното:

По силата на договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите от 12.02.2018 г. ответницата Ю.М., чрез пълномощник М.К.и прехвърлила собствеността върху лек автомобил марка ***, рама ***, двигател ***, цвят черен металик на ищцовото дружество. Преди прехвърляне на собствеността от 23.05.2017 г. ответницата с пълномощно с нотариална заверка на подписа е упълномощила Мухаммет Кьотен, освен да управлява собствения й лек автомобил марка *** и да я представлява пред всички държавни органи в РБългария по отношение на него, но и да извършва разпоредителни действия с веща.

На 16.02.2018 г. ищецът е отправил нотариална покана до ответницата да му предаде автомобила, на която тя е отказала.

На 21.06.2018 г. Районна прокуратура гр.***е образувала ДП№1873 ЗМ 355/2018 г. по описа на РУ на МВР гр.***, за това, че през месец март 2018 г. в гр.***, Ю.М. *** е присвоила чужда движима вещ лек автомобил марка ***, която владее-престъпление по чл.206, ал.1 от НК. С постановление на РП-***от 24.10.2018 г. производството е спряно на осн.чл.199, ал.1, чл.244, ал.1, т.3 от НПК, поради неиздирване на Ю.М..

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Цитираната норма осигурява на всеки собственик на определена вещ, който е лишен от фактическата си власт върху нея, възможността да иска тя да му бъде предадена от всяко лице, което упражнява тази фактическа власт неоснователно. Ревандикационният иск се предявява и провежда успешно при наличието на следните три предпоставки: ищецът да е собственик на вещта – обект на спорното материално право; вещта да се намира във владение или държане на ответника; ответникът да владее или държи вещта без основание.

В настоящият случай се установи че се претендира връщане на движима вещ, представляваща моторно превозно средство: лек автомобил марка ***, рама ***, двигател ***, цвят черен металик. Безспорно се установи, че ищцовото дружество е собственик на лекия автомобил. Видно от приложените официални документи, съдът счита, че и понастоящем ищецът притежава собствеността върху движимата вещ.

Предвид изложеното, съдът намира, че е налице първата предпоставка за уважаване на претенцията по чл. 108 от ЗС – „А.С.“ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление ***, офис 9 е собственик на претендирания лек автомобил.

Досежно наличието на втората изискуема по чл. 108 от ЗС предпоставка – вещта да се намира във владение или държане на ответника: Фактът, че ответницата упражнява фактическа власт /владение/ върху веща се оспорва от нея с отговора. Поради което в тежест на ищеца е да установи с доказателства, че автомобила е в нейно владение. Видно от представеното пълномощно от 23.05.2017 г. с нотариална заверка на подписа ответницата е упълномощила М.К.да управлява и да се разпорежда с процесния автомобил, от което съдът прави извод, че веща от този момент е била във владение на пълномощника. Пълномощника е представлявал ответницата и при сключване на 12.02.2018 г. на Договора за покупко-продажба на автомобила, с който е прехвърлена собствеността на ищеца, съответно и към този момент автомобила е бил във владение на третото лице - пълномощник.

С оглед изложеното и предвид неангажиране на доказателства за владението на веща от ответницата, съдът приема, че ищецът не е провел пълно доказване на релевантните за спора факти. Ето защо, съдът приема, за недоказана втората от кумулативно изискуемите предпоставки за успешно провеждане на исковете по чл. 108 от ЗС, че веща се владее от ответницата, поради което не следва да обсъжда наличието на последната предпоставка, и искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Предвид изходът на делото при настоящото разглеждане на спора и не следва да се присъждат разноски в полза на ищеца.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.С.“ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление ***, офис 9, представлявано по закон от ***-управител, представлявано по пълномощие от адв.М.Д. от ШАК, осъдителен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено в отношенията между ищеца и ответницата, че ищеца е собственик на лек автомобил марка ***, рама ***, двигател ***, цвят черен металик, както и да бъде осъдена ответницата Ю.М.М. с ЕГН ********** с адрес *** да му предаде владението върху посочения лек автомобил, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

Районен съдия: