Р Е Ш Е Н И Е

30.12.2019 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 16 (шестнадесети) декември Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 933 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

В исковата си молба (конкретизирана и изменена в съдебно заседание), ищцата Х.Н.Ю. твърди, че с ответника Г.М.Ю. са съпрузи от 11.09.2006 година. От брака си имали родени три деца – Г., родена на *** г., Г., родена на *** г. и А., родена на *** година. Семейството се установило да живее в дома на родителите на ответника в с. Люляково, обл. Бургас. Още след раждането на първото им дете, отношенията им не се развивали добре. През цялото им съвместно съжителство Г.Ю. упражнявал спрямо съпругата си психически и физически тормоз. Скандалите възниквали поради употреба на алкохол от ответника. В резултат на един от побоите, през 2010 г. ищцата била приета по спешност за оперативно лечение в болнично заведение. Многократно Х. Ю. искала да напусне съпруга си, но под давлението на родителите си, отново заживявала с него. След поредния побой на 10.12.2016 г. ищцата напуснала семейното жилище заедно с трите деца и се завърнала в с. Тушовица, обл. Шумен, където живеели и понастоящем. Моли съда да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника; да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата Г., Г. и А.; да бъде определен режим на лични отношения на бащата с децата; ответникът да бъде осъден да заплаща на децата си месечна издръжка в размер по 160 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.12.2018 г.; семейното жилище да бъде предоставено за ползване на ответника; да бъде възстановено предбрачното й фамилно име – Махмудова; както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба и не взема становище по предявения иск.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: страните са съпрузи от 11.09.2006 г., когато с акт № 0008/11.09.2006 г. на Кметство Люляково, обл. Бургас сключват граждански брак. От брака си имат родени три деца: Г., родена на *** г., Г., родена на *** г. и А., родена на *** г. (според удостоверения за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № 0365/23.10.2006 г., съст. от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Айтос, от 04.05.2012 г., изд. въз основа на акт за раждане № 0433/03.05.2012 г. и от 02.11.2015 г., изд. въз основа на акт за раждане № 0989/05.10.2015 г., съставени от длъжностното лице по гражданското състояние във Второ кметство на община Бургас). По делото е представена епикриза по ИЗ № 31385/24.09.2010 г., изд. на 29.09.2010 г. от МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, от което се установява, че в периода 24.09. – 29.09.2010 г. Х.Ю. пребивавала в болничното заведение за оперативно лечение с диагноза фрактура на горната челюст ляво. Приложено е и СМУ № 378/14.12.2016 г., изд. от СМЕ при „МБАЛ- Търговище“ АД, в което е отразено, че на 10.12.2016 г. на ищцата били нанесени удари с юмруци и ритници по тялото от съпруга й, като било констатирано наличието на кръвонасядания по лицето, двете ръце и ляво бедро. Разпитаните в съдебно заседание свидетели Гюлюзар Махмудова (братовчедка на ищцата) и Бейхан Алиев излагат, че страните живели съвместно в дома на родителите на ответника в с. Люляково, обл. Бургас. По времена съвместното им съжителство, ответникът нанасял побои над съпругата си. След поредния такъв, преди около четири години, ищцата, заедно с децата напуснала семейното жилище и се установила в дома на родителите си (които починали) в с. Тушовица. Оттогава, Х. Ю. поела изцяло грижите за децата, като ответникът напълно се дезинтересирал от семейството си.

Предвид установеното чрез събраните безпротиворечиви гласни и писмени доказателства, съдът счита, че се доказа липсата на разбирателство, взаимно уважение, привързаност и другарски отношения между съпрузите. Налице е ненормално протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. Проява на настъпилото отчуждение между брачните партньори е и фактическата раздяла между тях от преди около четири месеца. Предвид изложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен.

Относно вината за разстройството на брака: системното упражняване на психическо и физическо насилие от страна на ответника спрямо съпругата му и дезинтересирането му от семейните и родителските му задължения са довели до разстройството на брака. Напускането от Х. Ю. на семейното жилище не следва да се счита за брачно провинение, тъй като е в отговор на нанесен побой. С оглед гореизложеното съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има изключително ответника.

Досежно родителските права: страните имат родени от брака си три, ненавършили пълнолетие деца – Г., понастоящем на 13 години, Г., понастоящем на 7 години и А., понастоящем 4-годишна. Доказа се по делото, че след настъпилата раздяла между родителите им, трите деца останали да живеят при ищцата, като тя полагала непосредствените грижи за тяхното отглеждане и възпитание. Претенции за упражняването на родителските права по отношение на трите деца предявява единствено ищцата.

В служебно изискания от съда социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. В. Преслав се изтъква, че ищцата живее заедно с децата в къща, собственост на родителите й, находяща се в с. Тушовица, обл. Шумен при добри битови условия. Децата редовно посещавали учебно, респ. детско заведение в съседни села.

Предвид всичко гореизложено и факта, че вина за разстройството на брака има изцяло ответникът, както и поради установеното конкретно негово противобрачно поведение, и съобразно задължителните указания на ВКС на РБ (дадени с ПП № 1/74 г.), съдът намира, че родителските права по отношение на децата следва да бъдат предоставени на ищцата – Х.Ю..

С оглед събраните по делото доказателства съдът счита, че на ответника следва да бъде определен режим на лични контакти с децата Г., Г. и А. всяка първа и трета седмица от месеца, от 10,00 часа до 17,00 часа в събота (без преспиване), по един ден през коледните и през новогодишни празници от 10,00 часа до 17,00 часа, както и ежегодно – единадесет дни през лятото – от 21.07. до 31.07. включително.

По отношение издръжката на децата: ищцата претендира такава в размер на по 160,00 лв. месечно за всяко от децата. Не представя доказателства за получаваните от нея доходи, като декларира, че е безработна. Ответникът не представя доказателства за получаваните от него доходи. Не се събраха доказателства за наличието на алиментни задължения на страните към други ненавършили пълнолетие деца. Издръжката за всяко от децата следва да се присъди от датата на депозиране на исковата молба – 12.12.2018 г. до настъпване на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Преценявайки потребностите на децата, обусловени от възрастта им и материалните възможности на техните родители, съдът определя необходима обща месечна издръжка, както следва: за детето Г. в размер на 270 лв., от които бащата следва да заплаща по 160 лв. месечно, за детето Г. в размер на 265,00 лв. месечно, от които бащата следва да заплаща по 160,00 лв. и за детето А. в размер на 260 лв., от които бащата следва да заплаща по 160 лв. месечно. Останалата част от сумите, до пълния размер следва да се поеме от майката, която полага и непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на децата.

Относно ползването на семейното жилище: по делото бе установено, че то представлява къща, находяща се в с. Люляково, обл. Бургас, ул. „Странджа” № 9 и е собственост на родителите на ответника. Доказа се по делото, че от момента на настъпилата фактическа раздяла ищцата напуснала семейното жилище и не претендира ползването му. Предвид изложеното, съдът счита, че семейното жилище следва да се предостави за ползване на ответника, като констатира, че ищцата го е напуснала.

На ищцата Х.Н.Ю. следва да бъде възстановено предбрачното фамилно име – МАХМУДОВА.

По делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв., която предвид вината за разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, следва да се възложи върху ответника като виновен съпруг.

Ответникът следва да заплати държавна такса и върху размера на определените издръжки, в общ размер 691,20 лева.

На осн. чл. 329, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото в размер на 25,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 11.09.2006 г., с акт № 0008 от 11.09.2006 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Кметство Люляково, общ. Руен, обл. Бургас между Г.М.Ю. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и Х.Н.Ю. с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, със съдебен адресат – адв. С.Т. ***, кантора 23, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има Г.М.Ю..

ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на Х.Н.Ю. – МАХМУДОВА.

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на родените от брака деца Г.Г.М. с ЕГН **********, Г.Г.М. с ЕГН ********** и А.Г.М. с ЕГН ********** на Х.Н. Махмудова с ЕГН **********, като определя режим на лични отношения на бащата Г.М.Ю. с децата Г., Г. и А. всяка първа и трета седмица от месеца, от 10,00 часа до 17,00 часа в събота (без преспиване), по един ден през коледните и през новогодишните празници от 10,00 часа до 17,00 часа, както и ежегодно, единадесет дни през лятото – от 21 юли до 31 юли включително.

ОСЪЖДА Г.М.Ю. ДА ЗАПЛАЩА на детето си Г.Г.М. с ЕГН **********, чрез неговия родител и законен представител Х.Н. Махмудова ИЗДРЪЖКА в размер на 160,00 лв. (сто и шестдесет лева) МЕСЕЧНО, считано от 12.12.2018 г., с падеж – пето число на текущия месец, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА Г.М.Ю. ДА ЗАПЛАЩА на детето си Г.Г.М. с ЕГН **********, чрез неговия родител и законен представител Х.Н. Махмудова ИЗДРЪЖКА в размер на 160,00 лв. (сто и шестдесет лева) МЕСЕЧНО, считано от 12.12.2018 г., с падеж – пето число на текущия месец, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА Г.М.Ю. ДА ЗАПЛАЩА на детето си А.Г.М. с ЕГН **********, чрез неговия родител и законен представител Х.Н. Махмудова ИЗДРЪЖКА в размер на 160,00 лв. (сто и шестдесет лева) МЕСЕЧНО, считано от 12.12.2018 г., с падеж – пето число на текущия месец, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище – къща, находяща се в с. Люляково, обл. Бургас, ул. „Странджа” № 9, собственост на родителите на Г.М.Ю., на Г.М.Ю., като констатира, че Х.Н. Махмудова го е напуснала.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв. (четиридесет лева).

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Г.М.Ю. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВПРС, 40,00 лв. (четиридесет лева), представляващи държавната такса при решаване на делото.

ОСЪЖДА Г.М.Ю. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВПРС държавна такса върху размера на определените издръжки, в общ размер 691,20 лева.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Г.М.Ю. да заплати на Х.Н. Махмудова направените разноски по делото в размер на 25,00 лева.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.

Районен съдия: