Р
Е Ш Е Н И Е
06.11.2019 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година
2019 Град В.П.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд – В.П. трети
състав
На 31
(тридесет и първи) октомври Година 2019
В публично съдебно заседание,
в следния състав:
Председател Стоян Момов
Секретар Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия С.
Момов
гражданско
дело
номер 955 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
49, ал. 1 от СК.
В исковата си молба ищецът Х.И.К. твърди, че с ответника Е.М.К.
са съпрузи от 15.11.1987 година. От брака си имали родено едно дете – С.,
понастоящем пълнолетен. Първоначално страните заживели в с. М., общ. В.П.. През
В съдебното заседание на 31.10.2019 г. ищецът изменя
основанието на иска, като посочва като такова чл. 49, ал. 4 от СК и моли бракът
да бъде прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се
произнася относно вината и съобразно постигнатото с ответника К. споразумение.
Ответникът заявява своето съгласие за прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо
разстроен при условията на чл. 49, ал. 4 от СК. В тази връзка страните постигат
споразумение, представено в писмена форма, с което са уредили всички лични и
имуществени отношения помежду си и молят съда то да бъде утвърдено.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
в съвкупност се установи от фактическа страна следното: страните са съпрузи от 15.11.1987
г., когато с акт № 0007/15.11.1987 г., съставен от длъжностното лице по
гражданското състояние в Кметство С., общ. Ш., обл. Ш., сключват граждански
брак. От брака си имат родено едно дете – С. Х. И. (установено от представеното
удостоверение за раждане и от служебно изисканата справка от Национална база
данни „Население”). Не се спори между страните, че съпрузите са разделени отпреди
около година и половина.
С оглед изразеното от страните сериозно и непоколебимо
съгласие за прекратяване на брака им, съдът намира, че искът се явява
основателен и доказан и бракът следва да бъде прекратен по реда на чл. 49, ал.
4 от СК – без произнасяне по въпроса досежно вината за разстройството на брака.
Постигнатото от страните споразумение отговаря на изискванията на чл. 49, ал. 4
от СК, не противоречи на закона и морала, поради което следва да бъде утвърдено.
По
делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер
на 40,00 лв., която, при непроизнасянето на съда по въпроса за вината за
разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, следва да се
възложи поравно на страните.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, предвид непроизнасяне
по въпроса за вината, както и в съответствие с предвиденото в споразумението,
разноските следва да останат в тежест на всяка от страните, така както ги е
направила.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 15.11.1987 г., с
акт № 0007/15.11.1987 г., съставен от длъжностното лице по гражданското
състояние в Кметство С., общ. Ш., обл. Ш. между
Х.И.К. с ЕГН **********,*** и Е.М.К.
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, със съдебен адресат – адв. С.К.
***, пл. „О.“ № 1, ет. 2, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Х.И.К. и Е.М.К. споразумение
по чл. 49, ал. 4 от СК в следния смисъл:
1. Е.М.К. ЗАПАЗВА приетото при
съставянето на акта за сключване на гражданския брак фамилно име – К..
2. След прекратяването на брака
страните не си дължат издръжка на бивш съпруг.
3. По време на брака молителите не са
придобивали недвижими имоти в режим на съпружеска имуществена общност.
4. Придобитите по
време на брака движими вещи страните са поделили предварително, извънсъдебно и
нямат насрещни претенции за индивидуална собственост върху тях.
5. Разноските по делото остават в
тежест на всяка от страните така, както ги е направила.
ОПРЕДЕЛЯ
държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв. (четиридесет лева).
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Х.И.К. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – В.П. 20,00 лв. (двадесет лева),
представляващи съответна му част от държавната такса при решаване на делото.
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Е.М.К.
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – В.П.
20,00 лв. (двадесет лева), представляващи съответната й част от държавната
такса при решаване на делото.
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, направените от Х.И.К. деловодни разноски в
размер на 26,55 лв. остават в негова тежест, така както ги е направил.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, направените от Е.М.К. деловодни разноски остават в
нейна тежест, така както ги е направила.
Решението,
на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред
Окръжен съд – Ш., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На
основание чл. 64, ал. 4 от ЗСВ, настоящото съдебно решение, засягащо
гражданския статус на страните, подлежи на публикуване на интернет страницата
на ВПРС без мотивите.
Районен съдия: