Р Е Ш Е Н И Е

02.12.2019 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2019 Град В.П.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 29 (двадесет и девети) октомври Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Мюжгян Ахмедова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 331 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава "ХХVІ" ГПК, чл.322 от ГПК – развод поради разстройство на брака, образувано по искова молба с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, по който ищеца моли гражданският брак между страните да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен без произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака, с иска за развод, на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, са съединени: иск с правно основание чл. 53 от СК за фамилното име на ответницата след развода; искания с правно основание чл. 59, ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права след развода и за определяне на мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между детето и родителите, иск за издръжка на дете от родител с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК и иск с правно основание чл. 56, ал. 1 от СК за предоставяне ползването на семейното жилище след развода на ответницата. Исковете са предявени от М.Н.М. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв.Г.И. от ШАК срещу В.В.М. с ЕГН ********** ***.

В исковата молба ищецът, твърди че с ответницата са сключили брак на 06.08.2006 г. След сключване на брака, двамата са живели в разбирателство и полагали общи грижи за семейството. От брака си имали родено едно дете Е. – роден на *** г. В началото отношенията им били нормални, ищецът заминал на работа в чужбина, а ответницата останала да се грижи за детето им в семейното жилище. Но преди около повече от година отношенията им се влошили, като от около 4 месеца са във фактическа раздяла. Роденото от брака им дете Е. останало да живее при ответницата в общото им жилище. В исковата молба се твърди, че към настоящият момент, бракът между страните съществува само формално и поради продължителната фактическа раздяла не може да бъде заздравен. Моли бракът между страните да бъде прекратен поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство, като родителските права по отношение на роденото от брака дете да бъдат предоставени на майката. Предлага конкретен режим на лични контакти с детето. Счита че съобразно нуждите на детето и възможностите на ищеца следва да му бъде определена месечна издръжка в размер на 140.00 лв. Не се противопоставя ответницата да запази брачното се фамилно име, ако желае това. Счита, че семейното жилище находящо се в гр.В.Преслав, ул.“Й.Г.“№20 следва да бъде предоставено за ползване на ответницата, тъй като е придобито по време на брака и към настоящият момент ищецът трайно го е напуснал.

В предоставения й срок по чл. 131 от ГПК, ответницата не е депозирала отговор на исковата молба, като не е изразила становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложила възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочила доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представила писмени доказателства, с които евентуално разполага. На основание чл. 133 от ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на цитирания текст, съдът приема, че ответницата е загубила възможността да упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.

В съдебно заседание ищеца не се явява, представлява се от пълномощник. Пълномощникът на ищеца, поддържа предявените искове в исковата молба, като моли съда да се произнесе с решение без произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака.

В съдебно заседание ответницата се явява лично и не оспорва, че бракът е изпразнен от съдържание и също желае неговото прекратяване без произнасяне за вината. Няма претенции за предоставяне ползването на семейното жилище. Ответницата желае родителските права по отношение на роденото от брака им непълнолетно дете Е. да бъдат предоставени на нея, като не възразява срещу иска на ищеца размера на присъдената издръжка да бъде 140.00 лв. Желае да запази брачното си фамилно име М.. Няма претенции относно определяне на режима на лични контакти на бащата с детето. Не претендира за разноски.

Дирекция "Социално подпомагане"-гр.В.П., редовно призовани, не изпращат представител, депозирали са социален доклад по делото.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

От писмените доказателства - удостоверение за сключен граждански брак в оригинали, респ. официално заверени преписи на: удостоверение за граждански брак, изд. въз основа на акт за граждански брак №0026/06.08.2006 г. на Община В.П., удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане №52/14.01.2014 г. от Община Шумен, нотариален акт за продажба на недвижим имот №7, том ІХ, рег.№2684, дело №1741/2008 г. от 16.10.2008 г. на съдията по вписванията при ВПРС,Социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. В.П. с Изх. № ПР/Д-Н-ВП/84-001/25.10.2019г. се установи, че страните са сключили граждански брак на 06.08.2006 г. в гр.В.П., като съпругата е приела фамилното име на съпруга М.. От брака си имат родено едно дете Е. – роден на ***г. Придобили са семейното жилище в гр.В.П., ул.“Й.Г.“№20 с нотариален акт за покупка на недвижими имот№7, том ІХ, рег.№2684, дело №1741/2008 г. от 16.10.2008 г. на съдията по вписванията при ВПРС.

От гласните доказателства - показанията на водената от ответницата свидетелка: Мийрям Хюсеин /майка на ответницата/ се установи, фактическата раздяла между съпрузите и че майката се грижи за детето след раздялата, като са му осигурени много добри условия на живот, както и че са задоволени всичките му потребности. Майката е подпомагана в грижите за детето от бабата по майчина линия. Майката не е създавала пречки за провеждане на личните контакти между детето и бащата. Семейното жилище където са живели съпрузите, находящо се на адрес гр.В.П., обл.Шумен, ул.“Й.Г.“№20 е собственост на страните, в което към настоящият момент живеят майката и детето, а съпругът работи в чужбина.

Никоя от страните не е направила искане за произнасяне на съда относно вината за разстройството на брака, поради и което на основание чл.49 ал.3 от СК съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Няма предявен иск за промяна на фамилното име на ответницата след прекратяване на брака, съответно няма искане от страна на ответницата за постановяване на промяна, същата в съдебно заседание заявява че няма нищо против да запази брачното си фамилно име.

При разглеждането на делото първата инстанция не е допуснато нарушение на нормата на чл. 321, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, изискваща лично явяване на страните, респ. ищеца по първоначалните искове в първото съдебно заседание по делото. Същият се представлява от изрично упълномощен по реда на чл. 34, ал.2 от ГПК процесуален представител. Този факт не е бил оспорван от ответницата.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове за развод на основание чл. 49, ал. 1 от СК, и небрачни искове с правно основание чл. 322, ал. 2 изр. 2 ГПК вр. чл. 53, чл. 56, чл. 59 и чл. 143 от СК.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49, ал. 1 ОТ СК:

Съгласно указанията на ВС, дадени в Постановление № 10 от 3.XI. 1971 г. на Пленума на ВС, развод се допуска само при дълбоко и непоправимо разстройство в брака. Абсолютните бракоразводни основания са отречени. Във всеки отделен случай съдът трябва да установи, че брачните отношения на съпрузите са разстроени дълбоко и непоправимо и че бракът е опразнен от съдържание. Съдът трябва да обсъди всички субективни и обективни причини, посочени от страните, и да прецени какво отражение са дали те в съзнанието на съпрузите и в брачния им живот. Всяка конкретна причина, колкото и значителна да е тя (изневяра, пиянство и др.), не може да бъде приравнена със състоянието на дълбоко и непоправимо разстроен брак. Възможно е тя да не е дала съществено отражение върху съзнанието на другия съпруг и върху брачните отношения. Съдът трябва да прекрати брака само когато констатира, че разстройството в него е дълбоко и непоправимо и че запазването му не създава нормални условия на живот на съпрузите и за отглеждане на децата им.

Дълбоко според ВС е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее. Продължителната фактическа раздяла между съпрузите може да предизвика дълбоко и непоправимо разстройство. Нейното отражение върху състоянието на брачните отношения се преценява за всеки конкретен случай.

Доколкото в исковата молба и в становището в с.з. от страна на ответницата не се съдържа искане за произнасяне на съда по въпроса за вината, на основание чл. 49, ал.3 от СК, то съдът не дължи произнасяне и по този въпрос. От повече от една година съпрузите са във фактическа раздяла. Тези обстоятелства говорят за разпадане на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и имуществени. Събраните и обсъдени по-горе доказателства, според съда разкриват липсата на минимално изискуемото от морала и закона съдържание на брачната връзка, а именно между страните липсва физическа и морална близост, напротив налице е отчужденост, няма възможност за заздравяване на брака, което налага изводът, че същият е дълбоко и непоправимо разстроен, т.е. е налице основание за прекратяването му.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 59 ОТ СК:

Водещ критерий в това производство е интереса на детето, преценен след изследване на съответните обстоятелства изброени в ал. 4 от същата норма - полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. В контекста на изложеното, съдът кредитира изготвения социален доклад. Взе предвид и възрастта на детето, обуславяща необходимост от значителна ангажираност при отглеждането му, полаганите непрекъснати грижи от страна на майката и възможността роднините да й помагат чрез полагане на непосредствени грижи, както и възможността за задоволяване, както на материалните, така и на духовните потребности на детето, съдът в контекста на конкретния казус счита, че упражняването на родителските права следва да бъдат предоставени на майката, при която определя местоживеенето на детето.

Предвид искането и на двете страни, възрастта на детето, следва да бъде пределен режим на лични контакти на бащата с детето, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 08.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване при бащата, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Съдът не намира основание за прилагане на защитните мерки по чл. 59, ал. 8, т. 2 СК.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 143 ОТ СК:

Като съобрази обстоятелството, че упражняването на родителските права по отношение на детето се предоставят на майката, като детето ще продължи да живее с нея, съдът намира, че следва да се определи размера на издръжката в полза на детето, която следва да се заплаща от бащата. По отношение на дължимата издръжка, съдът се съобрази с възрастта на детето, нуждата му от храна и облекло, местоживеенето му, както и с възможностите на родителите. Не се събраха доказателства за получаваните към настоящият момент доходи от майката. Бащата получава основно трудово възнаграждение в размер на около 1000 лв. месечно. Няма данни родителите да са нетрудоспособни, както и няма данни да издържат други непълнолетни деца. Съдът намира, че месечната издръжка заплащана от бащата в полза на детето Е., като следва да бъде уважен в предявения размер, а именно по 140 лева месечно, считано от подаване на исковата молба в съда – 23.04.2019 г., с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като се заплаща на детето чрез майката.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 56 ОТ СК

Семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство - съпрузите, децата и пълнолетните членове на семейството. Законът има предвид жилището, ползвано до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла - деня на раздялата. Видно от постоянните адреси на ищеца и ответницата е, че същите са живели след сключване на брака в гр.В.П., обл.Шумен, ул.“Й.Г.“№20. Предвид напускането от ищеца на семейното жилище и липсата на желание от негова страна да го ползва, съдът намира, че ползването на семейното жилище след брака находящо се в гр.В.Преслав, обл.Шумен, ул.“Й.Г.“№20, следва да бъде предоставено на съпругата, като констатира че съпруга го е напуснал.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 322, ал. 2 ГПК вр. ЧЛ. 145 ОТ СК

Предвид работоспособната възраст на ищеца и ответницата, съдът счита че издръжка между съпрузите не следва да се присъжда.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 53 ОТ СК:

Предвид направеното от съпругата искане и извършената промяна във фамилното й име след сключване на брака, както и съгласието на съпруга, съдът намира, че следва ответницата да запази брачнатата си фамилия – М..

На основание чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК разноски между страните не се дължат. Съобразно същата норма и на основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50,00 лв., от които предварително от ищеца са внесени 25.00 лева, разликата от 25.00 лева подлежи на доплащане от ответницата.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати държавна такса по иска за издръжка в общ размер на 201,60 лева, съобразно уважената част от исковете.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал.1 от СК брака между М.Н.М. с ЕГН ********** *** и В.В.М. с ЕГН ********** *** сключен на 06.08.2006г. в гр. В.П., обл. Шумен, с акт за граждански брак №0026/06.08.2006 г. на Община В.П., поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака между страните дете Е. М.Н. род. на ***г. с ЕГН ********** на майката В.В.М. с ЕГН **********, при която определя местоживеенето му.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакт на бащата М.Н.М. с ЕГН ********** с детето Е. М.Н. род. на ***г. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 08.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване при бащата, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 от СК, М.Н.М. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка на детето Е. М.Н. род. на ***г. с ЕГН ********** в размер на 140.00 лв./сто и четиридесет лева/, чрез неговата майка и законен представител В.В.М. с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от завеждането на иска пред съда - 23.04.2019 г., с падеж пето число на месеца, за който издръжката се дължи, до настъпване на основание за изменение или прекратяването й.

След прекратяване на брака ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.В.П., обл.Шумен, ул.“Й.Г.“№20, на жената В.В.М. с ЕГН **********, като констатира, че мъжа М.Н.М. с ЕГН ********** го е напуснал.

ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи брачното си фамилно име М..

ОБЯВЯВА, че след прекратяването на брака с влизане в сила на настоящото решение, страните няма да си дължат издръжка по между си.

ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК вр. чл. 1 и чл. 6, т.2 от ТДТСГПК и чл. 78, ал. 6 ГПК М.Н.М. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ВПРС държавна такса върху определените издръжки в общ размер на 201.60 лева /двеста и един лева и шестдесет стотинки/.

ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК вр. чл. 6, т.2 от ТДТСГПК В.В.М. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ВПРС окончателна държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/лева по иска за развод.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка на основание чл.242, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните ведно със съобщението за изготвянето и обявяването му.

Районен съдия: