Р Е Ш Е Н И Е

31.12.2019 год.

Номер 107 Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 29 (двадесет и девети) август Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

административно-наказателно дело номер 312 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Н.И.Н. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 18-0323-000577 от 25.07.2018 г., издадено от Началника на Районно управление ***.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, като счита, че при издаването му са допуснати процесуални нарушения. Освен това, било недоказано, че той е виновен за настъпилото ПТП. Относно вмененото му нарушение, изразяващо се в управление на автомобил с прикачено ремарке, за което не е заплатена винетна такса, заявява, че такава не се дължи поради обстоятелството, че допустимата максимална маса на ремаркето му е 2700 кг. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа доводите в жалбата. Излага, че по делото по никакъв начин не било доказано осъществяването на нарушението по пункт първи от НП.

В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН, въззиваемата страна моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 01.07.2018 г. полицай М.З.Д. – младши автоконтрольор в РУ на МВР гр. В. Преслав съставил акт за установяване на административно нарушение № 587/18 г. (серия Д бл.№ 093307) от 01.07.2018 г. срещу Н.И.Н. с ЕГН ********** ***, за това, че „на 01.07.2018 г. в 19,45 ч, на път II-73 км 34+541 в посока от гр. Карнобат към гр. Шумен управлявал л.а. „БМВ Х 5“ с рег. № ****и прикаченото към л.а. ремарке с рег. № ****, негова собственост и при навлизане в бензиностанция „Ейч енд Пи трейд“ ООД гр. Варна при завиване наляво не пропуска товарен автомобил „Ивеко дейли“ с рег. № **** с водач Д.Б.Д. от с. ***, негова собственост, движещ се по пътя, който той напуска и се удря в него, след което т.а. се удря в еластична ограда и в лампиони за осветление. С допустима маса повече от 3,5 тона водача не е заплатил отделна винетна такса за тегленото ремарке по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. На лекия автомобил има залепен винетен стикер от К3/0431759. С което нарушил чл. 37, ал. 2 и чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.”.

На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 18-0323-000577 от 25.07.2018 г., с което на Н.Н. са наложени административни наказания: глоба в размер на 200 лв., на осн. чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП и глоба в размер на 750 лв. на осн. чл. 179, ал. 4, т. 2 от ЗДвП, за това, че „на 01.07.2018 г. в 19,45 ч, на път II-73 км 34+541 в посока от гр. Карнобат към гр. Шумен управлявал л.а. „БМВ Х 5“ с рег. № *** и прикаченото към л.а. ремарке с рег. № ****, негова собственост и при навлизане в бензиностанция „Ейч енд Пи трейд“ ООД гр. Варна при завиване наляво не пропуска товарен автомобил „Ивеко дейли“ с рег. № **** с водач Д.Б.Д. от с. ***, негова собственост, движещ се по пътя, който той напуска и се удря в него, след което т.а. се удря в еластична ограда и в лампиони за осветление. С допустима маса повече от 3,5 тона водача не е заплатил отделна винетна такса за тегленото ремарке по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. На лекия автомобил има залепен винетен стикер от К3/0431759. С което нарушил чл. 37, ал. 2 и чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.”.

Жалбоподателят оспорва фактическите констатации, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на М.Д. (актосъставител) и Н.Х. (свидетел по акта), установи от фактическа страна следното:

На 01.07.2018 г. в близост до с. Веселиново, обл. Шумен, до бензиностанция, стопанисвана от „Ейч енд Пи трейд“ ООД гр. Варна, жалбоподателят, управлявайки собственото си МПС л.а. „БМВ Х 5“ с рег. № *** с прикачено към него ремарке с рег. № ****, предприел маневра завиване наляво – за да навлезе в крайпътна територия (посочената бензиностанция) едновременно с предприетата вече от водача на движещия се след него МПС. В резултат на тази едновременност и на невъзможността на водачите да преустановят движението на движещите се по гореописаните пресичащи се траектории, настъпил удар между превозните средства. За така възникналото ПТП органите по контрол на движението извършили проверка, при която освен възникналото пътно произшествие било установено, че жалбоподателят, управлявайки пътен състав с обща маса над 3,5 тона, не представил доказателство за платена отделна винетна такса, изискуема на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.

Не се спори по делото, че на 01.07.2018 г. Н.Н. управлявал лекия си автомобил по път II-73 – път от републиканската пътна мрежа. Безспорно е също така, че на посочената дата настъпило ПТП с участието на жалбоподателя.

1. По отношение на нарушението по чл. 37, ал. 2 от ЗДвП: съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящото производство, жалбоподателят не ангажира годни доказателства, оборващи тази презумпция. Съгласно чл. 37, ал. 2 от закона, водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска. Чрез отразеното в АУАН от актосъставителя, който преди съставянето му е събрал доказателства, включително чрез оглед на видеозапис от камера, по делото се доказа, че именно поради поведението на Н., изразяващо се в непропускане на автомобила, движещ се по пътя, който напуска, настъпило и процесното ПТП.

Предвид горното, съдът приема, че административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно за нарушение по чл. 37, ал. 2 от ЗДвП.

 2. Досежно нарушението по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП: съгласно цитираната разпоредба (ред. ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017), движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата. Според чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. (ред. ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г.), за преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет може да въвежда само една от следните такси за определена категория пътни превозни средства: такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса. Според ал. 9 от текста, в случаите, когато пътно превозно средство по ал. 7 се движи с прикачено ремарке, собственикът или ползвателят е длъжен да заплати допълнителна винетна такса за същата категория пътно превозно средство, независимо от броя на осите на ремаркето, за срока на ползване на платената пътна мрежа от пътното превозно средство с прикаченото ремарке, когато общата допустима техническа маса на състава надвишава 3,5 тона. Жалбоподателят представя доказателство, от което се установява, че допустимата техническа маса на притежаваното от него ремарке е 2,7 тона. Тоест, безспорно е, че общата допустима техническа маса на лек автомобил марка „БМВ Х 5“ и ремарке с такава – 2,7 тона, надвишава 3,5 тона. Ето защо, Н. бил длъжен да заплати и допълнителна винетна такса, което същият не е сторил.

Предвид горното, съдът приема, че административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно и за нарушението по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.

Досежно размера на наложените наказания:

1. В нормата на чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пред. 4-то от ЗДвП е предвидено, че за описаното нарушение се налага наказание „Глоба“ в размер на 200 лв.

Налагайки наказание в определения от закона размер, административнонаказващият орган е определил правилно наказанието.

2. В разпоредбата на чл. 179, ал. 4, т. 2 от ЗДвП (ред. ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018) водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища за което е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, по-ниска от нормативно установената за съответната категория, се наказва с глоба в размер на 750 лева.

Налагайки наказание в определения от закона размер, административнонаказващият орган е определил правилно наказанието.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изцяло потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0323-000577 от 25.07.2018 г., издадено от Р.С.С.– Началник на Районно управление гр. Велики Преслав, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 587/18 г. (Серия Д, бл.№ 093307) от 01.07.2018 г., съставен от полицай М.З.Д. – младши автоконтрольор в РУ гр. Велики Преслав, с което на Н.И.Н. с ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 37, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, предл. 4-то от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. (двеста лева) и за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 4, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 750 лв. (седемстотин и петдесет лева).

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд – Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: