Р Е Ш Е Н И Е

31.12.2019 год.

Номер 105 Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 26 (двадесет и шести) август Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

административно-наказателно дело номер 462 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от А.А.Р. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 18-0323-000980 от 02.11.2018 г., издадено от началника на Районно управление гр. Велики Преслав в ОДМВР - Шумен.

Жалбоподателят счита, че атакуваното НП е постановено в противоречие и в нарушение на материалноправните и процесуалните норми. Не оспорва извършването на нарушението, изразяващо се в управление на МПС, непреминало годишен технически преглед. По отношение на другото нарушение, обаче, намира, че липсва субективната му страна, поради което в тази му част наказателното постановление било незаконосъобразно. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата.

В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата страна моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 16.08.2018 г. полицай М. А. В. – младши автоконтрольор в РУ гр. В. Преслав, съставил акт за установяване на административно нарушение № 769/18 г. (Серия Д, бл.№ 473608) от 16.08.2018 г. срещу А.А.Р. с ЕГН ********** ***, за това, че „на 16.08.2018 г. около 22,00 ч, в гр. Велики Преслав по ул. „Кирил и Методий“ до дом № 13 управлява лек автомобил Фолксваген Бора с регистрационен № ***, собственост на С.А.А.без автомобила да е представен за ГТП; автомобила е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 1 от ЗДвП, с което нарушил чл. 147, ал.1 от ЗДвП и чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.”.

На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 18-0323-000980 от 02.11.2018 г., с което на А.Р. са наложени административни наказания: глоба в размер на 20 лв., на осн. чл. 185 от ЗДвП и глоба в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП, за това, че „на 16.08.2018 г. в 22,18 ч, в гр. Велики Преслав по ул. „Кирил и Методий“, управлява лек автомобил Фолксваген Пасат с регистрационен № ***, собственост на С.А.А.без автомобила да е представен за ГТП; автомобила не е регистриран по надлежния ред, с което нарушил чл. 147, ал.1 от ЗДвП и чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.“.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на М.В. (актосъставител), установи от фактическа страна следното:

На 16.08.2018 г., около 22,00 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Бора” с рег. № *** по улица „Кирил и Методий“ в гр. Велики Преслав. На тази улица, до дом № 13, служителите на РУ гр. В. Преслав М.В. и И.К. осъществявали задълженията си, свързани с контрол върху движението по пътищата. Същите спрели за проверка автомобила, при която констатирали, че същият не е преминал годишен технически преглед, както и че регистрацията на автомобила е прекратена поради неизпълнение на задълженията на собственика да го регистрира в двумесечен срок.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административнонаказателно-процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящото производство, жалбоподателят не ангажира доказателства, оборващи тази презумпция.

Независимо от това, следва да се отбележи, че по делото се доказа по безспорен начин, че на посочените в наказателното постановление дата и населено място – гр. В. Преслав, Р. управлявал моторно превозно средство.

 1. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено на 16.08.2018 г. нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, специалните пътни превозни средства, предназначени за борба с пожарите, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. В случая се доказа, че Р. управлявайки автомобил, който не е преминал задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност, осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. 

Поради това, съдът намира, че административнонаказателната отговорност на А. Р. е правилно ангажирана, като му е наложено наказание на осн. чл. 185 от ЗДвП.

2. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана и за извършено на 16.08.2018 г. нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. 1-во от ЗДвП. Според тази норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Установи се, че поради неизпълнение на задълженията на собственика на автомобила – С.А.А.да го регистрира по надлежния ред, регистрацията му била служебно прекратена. Тоест, Р. управлявал МПС, което не е регистрирано, поради което съдът счита, че извършил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по този текст.

Предвид горното, съдът приема, че административнонаказателната отговорност на А. Р. е правилно ангажирана, като му са наложени наказания на осн. чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Съдът намира, че административнонаказващият орган законосъобразно е квалифицирал и двете процесни деяния.

Досежно размера на наложените наказания:

1. В нормата на чл. 185 от ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност за водач, извършил нарушение, за което не е предвидено друго наказание – глоба до 20 лева.

При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в максималния предвиден в закона размер.

2. В разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Законодателят е предвидил наказание глоба в размер от 200 лв. до 500 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест до дванадесет месеца.

При индивидуализацията на наказанията административнонаказващият орган е съобразил обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. При преценка на всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства по случая, съдът взе предвид следното: от една страна – сравнително ниската обществена опасност на деянието, свързано с реда на регистрация на моторните превозни средства. От друга страна, съдът обсъди като отегчаващо отговорността на Р. обстоятелството, че същият е водач на МПС от 2012 г., срещу който, за извършвани други нарушения по ЗДвП са издавани общо 3 на брой други наказателни постановления и 11 фиша. При съвкупната преценка на смекчаващите и отгечаващите отговорността на Р. обстоятелства, съдът счита, че е налице превес на смекчаващите такива. Ето защо, настоящият състав намира, че размерът на така наложените на жалбоподателя наказания е определен правилно от административнонаказващия орган.

Правилно, в изпълнение на чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, и съответно на чл. 6, ал. 1, т. 5 от същата наредба вр. чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, наказващият орган е отбелязал в наказателното постановление броят на контролните точки за отчета на извършените нарушения на ЗДвП – 10 к.т., които следва да се отнемат (след влизане в сила на наказателното постановление) от получилия ги жалбоподател, в качеството му на притежател на свидетелство за управление на моторно превозно средство.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0323-000980 от 02.11.2018 г., издадено от Р.С.С.– Началник на Районно управление гр. Велики Преслав, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 769/18 г. (Серия Д, бл.№ 473608) от 16.08.2018 г., съставен от полицай М. А. В. – младши автоконтрольор в РУ гр. Велики Преслав, с което на А.А.Р. с ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв. (двадесет лева) и за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. (двеста лева) и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от шест месеца, с отбелязване, че въз основа на наказателното постановление и след влизането му в сила, на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение вр. чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, се отнемат 10 (десет) контролни точки за отчета на извършените от А.А.Р. нарушения на ЗДвП.

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд – Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: