Р Е Ш Е Н И Е

21.11.2019 год.

Номер 89 Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 21 (двадесет и първи) октомври Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Мюжгян Ахмедова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 228 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от “****” ООД, ЕИК ***, с адрес на управление ***, представлявано по закон от И.Б.И.- управител срещу Наказателно постановление №49/18.07.2019 г., издадено от Директора на РИОСВ гр. Шумен.

В обстоятелствената част на жалбата се излага, че с наказателното постановление на жалбоподателя за нарушение по чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лв. Излагат се доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление като издадено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се че жалбоподателя не е субект на нормата на чл.200, ал.1 т.6 от ЗВ, тъй като не е титуляр на разрешителното за ползване на воден обект. Освен това предадената му за стопанисване канализационна система на гр.Смядово няма изградена ПСОВ. Счита, че при съставяне АУАН и при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като не е посочена датата на извършване на нарушението.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата.

Процесуалният представител на въззиваемата страна – РИОСВ гр.Шумен счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: На Община Смядово от Басейнова дирекция – Черноморски район е издадено Разрешително за ползване на воден обект № 2314 0027/13.07.2012 г., изм. с Решение №1052/12.02.2013 г., продължено с Решение №138/23.12.2016 г., продължено и изменено с Решение №41/27.03.2019г., със срок на действие 30.12.2021 г./извършена служебна проверка от съда в публичния регистър на издадените разрешителни за заустване, поддържан в официалния сайт на Басейнова Дирекция „Черноморски район“/, за заустване на отпадъчни води за експлоатация на канализационната система на град Смядово в р.Селска река.

Битово-фекалните и производствените отпадъчни води от гр. Смядово се отвеждат и заустват в р. Селска река, поречие р. Камчия, водно тяло "река Брестова и притоци". Пречиствателна станция за отпадъчни води /ПСОВ/ не е изградена и въведена в експлоатация, като няма и монтирано измервателно устройство за количествата зауствани отпадъчни води.

Въз основа на договор от 08.03.2016 г. по чл. 198п от ЗВ, сключен с "***на обособената територия, обслужвана от “****” ООД, дружеството - жалбоподател стопанисва, поддържа и експлоатира водоснабдителната и канализационна система на град Смядово.

На 18.04.2019 г. служители на РИОСВ – Шумен извършили проверка на канализационната мрежа на гр. Смядово и взели водни проби от точка за мониторинг на отпадъчни води с два протокола за вземане на извадка от води от същата дата, като след извършените изпитвания с два протокола от изпитване от 24.04.2019 г. и от 07.05.2019 г. било констатирано превишение на индивидуалните емисионни ограничения, заложени като условие в разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти по показатели: азот амониев и азот нитритен. След получаване на протоколите от изпитване на отпадъчните води и констатираните отклонения и превишения на заложените в издаденото разрешително индивидуални емисионни ограничения, бил съставен Констативен протокол № ПС-25-1/20.05.2019 година.

Въз основа на същите, на 27.05.2019 г. св.П.С.–старши експерт в направление "Опазване на водите", Дирекция "Контрол на околната среда" при РИОСВ – Шумен съставила Акт за установяване на административно нарушение № ПС-02/27.05.2019 г. на жалбоподателя, за това, че "на 18.04.2019 г., в качеството си на оператор на канализационна система на гр. Смядово е допуснал заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект, в несъответствие със заложените индивидуални емисионни ограничения в издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води. С описаното, дружеството нарушило чл. 48, ал. 4 от Закона за водите във вр. с чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване". Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл.201, ал.1 и 2 от ЗВ, съгласно Заповед №РД-154/28.02.2019 г. на Министъра на Околната среда и водите и Заповед №РД-8/10.01.2011 г. на Министъра на Околната среда и водите. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Посочена е датата на извършване на нарушението, която съвпада с датата на установяването му, поради естеството на деянието.

Настоящият състав, счита че вмененото на жалбоподателя административно нарушение и квалифицирано като несъобразено с изискванията на чл. 48, ал. 4 от Закона за водите /ЗВ/, във вр. с чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване е правилно квалифицирано от административнонаказващия орган, съответно правилно отговорността на дружеството е ангажирана на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ. Словесно, нарушението е описано като допускане на заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект от страна на Оператора на канализационната система на гр. Смядово в несъответствие със заложените индивидуални емисионни ограничения в издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води. От своя страна, нормата на чл. 48, ал. 4 от ЗВ изрично регламентира задължението, че водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни /какъвто е жалбоподателя/. Същият е оператор по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, пречистват и заустват отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система.

Съгласно приложената от АНО норма на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, за нарушение е обявено изхвърлянето на отпадъчни води във водните обекти и канализационната система в нарушение на емисионните норми и изисквания. Доколкото на дружеството е вменено заустване на отпадъчни води, несъответстващо на заложените индивидуални емисионни ограничения в издаденото разрешително за ползване на воден обект, то приложение в случая намира регулацията, дадена с Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, издадена на основание чл. 135, ал. 1, т. 13 от Закона за водите, в частност разпоредбата на чл. 38. С него, по реда на чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове, са диференцирани случаите, в които намират приложение санкционните норми на чл. 200, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ЗВ. В чл. 38, ал. 2 е указано кое поведение се възприема за ползване на водни обекти без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното, подлежащо на санкциониране по реда на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ. В НП наказващият орган изрично е обвързал правната квалификация на поведението на дружеството и приложения наказателен състав с позоваването на чл. 38, ал. 3 от Наредбата, който еднозначно регламентира, че за нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения. В обобщение на изложението, настоящият състав намира, че не е налице вътрешно противоречие в наказателното постановление, тъй като словесното описание кореспондира с правното дефиниране на деятелността.

Безспорно установено е качеството на санкционираното лице- водоползвател, който не е титуляр на разрешителни и е В и К оператор по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, като в това си качество, съгласно правилото на чл. 48, ал. 4 от ЗВ ответникът е бил длъжен да пречиства и зауства отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система. Този извод следва и от прочита на Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВИК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни канализационни услуги от 08.03.2016 г., сключен между "****" на обособената територия, обслужвана от *** и "***" ООД. По несъмнен начин е доказано и превишението индивидуалните емисионни ограничения, заложени като условие в разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти по показатели относно три вида вещества - азот амониев и азот нитритен. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват по категоричен начин признаците от състава на административното нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, като определянето на размера на имуществената санкция е съобразено с изискванията на чл. 27 от ЗАНН.

С оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно административно-наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение.

Поради изложеното счита, направените от жалбоподателя възражения, че не е субект на нарушението, включително обосновани с Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни канализационни услуги и допълнителното споразумение към него, за неоснователни.

В конкретният случай на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция, а не за глоба в административно-наказателния аспект, то въпроса за вината в наказателно правния смисъл на думата не може да бъде обсъждан. Следва наказаното лице да има определена връзка или съпричастност към допуснатото нарушение. Тази съпричастност в случая идва от неизпълнение на поети задължения, съгласно цитирания по-горе Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни канализационни услуги и съгласно волята на законодателя, че въз основа на такъв договор задълженията за спазване на емисионните ограничения при заустване на отпадни води се поемат от съответния ВиК оператор. Не може с договор, който има силата на закон, единствено между страните, които са го подписали, да се ограничи произлизащата от закона отговорност на ВиК оператора. Това са уговорки между страни по договор, които не засягат контролиращите органи. Ако едната страна по такъв договор не е изпълнила свои законови задължения, които са довели до вреди, понесени от другата страна по този договор вреди, тези отношения, следва да бъдат уредени между страните. Ако ВиК оперторът е считал, че не може да изпълнява задълженията си по спазване на индивидуалните емисионни ограничения, е имал възможността да се откаже от договора или да постави изискванията се преди да поеме изпълнението. Още повече, че самият жалбоподател твърди, че към датата на сключване на договора не е имало изградена пречиствателна станция.

Наложеното наказание на жалбоподателя е в рамките на предвиденото за конкретното нарушение в чл.200, ал. 1, т.6 от ЗВ. При определяне размера на имуществената санкция административно-наказващият орган е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което наложил наказание в минималния предвиден размер от 1000 лв. Съдът не разполага с правомощия да определи наказание под законоустановения минимум, с оглед на което съдът прие, че преценката на административно-наказващият орган е справедлива. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

В процесният случай не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай". Целта на Закона за водите е да осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението, както и да създаде условия за осигуряване на достатъчно количество и добро качество на повърхностните и подземните води за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване; намаляване на замърсяването на водите; опазване на повърхностните и подземните води, намаляване на заустванията, емисиите и изпусканията на приоритетни вещества и предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързани с вредното въздействие на водите. Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №49/18.07.2019 г., издадено от Директора на РИОСВ гр. Шумен, с което на “****” ООД, ЕИК ***, с адрес на управление ***, представлявано по закон от И.Б.И.- управител за нарушение по чл.48, ал.4 от ЗВ вр. с чл.38, ал.3 от Наредба №2/08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения за точкови източници на замърсяване и на основание чл.200, ал.1,т.6 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лв.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: