МОТИВИ на присъда № 18/07.11.2019 г. по НОХД № 29/2019 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав

Срещу подсъдимия Б.С.С. е повдигнато обвинение за това, че „за времето от 07.07.2018 г. до 07.08.2018 г., в гр. ***, обл. Шуменска, на административен адрес ул. „***” № 5, без да е сключил граждански брак, заживял съпружески с лице от женски пол, а именно с Е.В.К.с ЕГН ********** ***, ненавършила 14-годишна възраст” – престъпление по чл. 191, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

В съдебно заседание на 07.11.2019 г., по искане на защитника на подсъдимия е проведено предварително изслушване на страните, като подсъдимият Б.С., на осн. чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението и отправя искане подсъдимият да бъде признат за виновен. Счита, че с оглед правилото на чл. 373, ал. 2 от НПК следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”, по което, при приложението на чл. 58а от НК и чл. 55 от НК да бъде определен срок от три месеца с приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.

Защитникът не оспорва приетото от прокурора за установено от фактическа страна, като изцяло се присъединява към неговото становище относно приложението на чл. 373, ал. 2 от НПК. Предлага, на подсъдимия да се наложи наказанието, посочено от прокурора.

Подсъдимият се присъединява към становището на защитника.

След направеното самопризнание от страна на подсъдимия относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което се подкрепя от цялостния доказателствен материал, събран на досъдебното производство, на осн. чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Б.С.С. ***. През месец август 2017 г. същият работил като говедар в с. ****, обл. Шумен и в посоченото населено място се запознал с единадесетгодишната Е.В.К.. Момичето живяло в селото заедно с баща си, като след запознанството между младежа и детето, същите започнали да контактуват редовно чрез социалното интернет-приложение Фейсбук. През 2018 г. подсъдимият отправил предложение до пострадалата „да се оженят“, независимо, че му била известна възрастта й. По този начин двамата се уговорили и на 07.07.2018 г. С. пристигнал в с. **** с автомобил, и К. напуснала дома си без да съобщи за това на баща си. На посочената дата двамата се установили в дома на подсъдимия в гр. ***, ул. „***“ № 5, където заедно с родителите на последния изпълнили обичая „сладка ракия“. От този момент С. и К. заживели на съпружески начала. Това продължило до 07.08.2018 г., когато чрез упражняване на правомощия на социални работници, пострадалата се прибрала в дома на родителя си.

Посочените на основание чл. 305, ал. 3, изр. 1-во вр. чл. 373, ал. 3 от НПК обстоятелства съдът приема за установени от направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание на подсъдимия С., подкрепено от следните, събрани в досъдебното и съдебното производство доказателствени средства:

1. Гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Ш.С., В.Н., В. С., Б.К., Е.Е., Ж.А., Л.Х., Е.А., Х.Х., З.А., Е. К., Б.Ю.и Г.Г., депозирани на досъдебното производство;

2. Писмени документи и други материали, приложени в хода на досъдебното производство;

ОТ ПРАВНА СТРАНА съдът намери за установено следното:

По чл. 301, ал. 1, т. 1. от НПК – има виновно извършено деяние от подсъдимия. А именно: същият, в периода от 07.07.2018 г. до 07.08.2018 г., в гр. ***, обл. Шумен, в жилище на ул. „***” № 5, като пълнолетен, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст – Е.В.К.с ЕГН **********, 12-годишна, родена на *** ***;

По чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК – деянието съставлява престъпление по НК – по чл. 191, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. По тази правна квалификация, съдът призна подсъдимия за виновен;

По чл. 305, ал. 3, изр. 2-ро от НПК – събраните по делото доказателства са изцяло безпротиворечиви, като не се налага да се обсъждат каквито и да било противоречия.

По чл. 31, ал. 1 и чл. 33 от НК – несъмнено е, че подсъдимият е наказателноотговорно лице, което е и пълнолетно, тъй като към осъществяване на престъплението той бил навършил 18-годишна възраст. Същият действал в състояние на вменяемост, тъй като по делото не съществуват никакво съмнение и никакви индиции, за да се направи извод в обратна насока.

От субективна страна е налице следното:

Деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл.

Ето защо, съдът счита, че Б.С.С. следва да носи наказателна отговорност по горепосочения текст на НК.

По чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК – ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

При определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени обществената опасност на деянието и личната опасност на дееца, оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно изискванията на закона, както и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК.

Подсъдимият Б.С.С. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***. Същият е български гражданин, неженен, с основно образование. Неосъждан е.

При определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст на подсъдимия, подбудите за извършване на престъплението, ниската степен на обществена опасност на осъщественото престъпление и социалното положение на подсъдимия. Съдът не констатира наличието на отегчаващи отговорността на С. обстоятелства.

Според съда, в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК. При наличието на гореизброените смекчаващи обстоятелства и най-лекото наказание би се явило несъразмерно тежко. То не би се оказало ефективно за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. Ето защо, съдът счита, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.

За престъплението по чл. 191, ал. 3 от НК, е предвидено наказание „Лишаване от свобода” от две до пет години. При така установените, имащи значение за наказателната отговорност на подс. С. обстоятелства, съдът намери за справедливо на същия да бъде определено наказание „Лишаване от свобода”, чийто размер определи на минималния предвиден в кодекса, а именно – три месеца. При решаването на този въпрос, съдът, съобразявайки залегналите в чл. 36 от НК цели на наказанието, счита, че спрямо подсъдимия би се въздействало най-пълно чрез налагане на наказание в посочения размер. Това е, според настоящия състав, справедливият размер на предвидения в закона вид наказание, който в пълна степен осигурява осъществяване както на индивидуалната, така и на генералната превенция като цели на наказанието. При едновременното наличие на условията по чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 373, ал. 2 от НПК и по чл. 55 от НК, на основание чл. 58а, ал. 4 от НК, съдът приложи като по-благоприятен за подсъдимия само чл. 55 от НК.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице всички предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, счита, че с оглед постигане целите на наказанието, не е необходимо ефективното му изтърпяване. Прие, че отлагането на изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, ще бъде достатъчно за поправяне и превъзпитание на С..

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: