Р Е Ш Е Н
И Е
12.12.2019 год.
Номер . . . . . . . Година
2019 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Велики Преслав трети
състав
На
12 (дванадесети) декември Година 2019
В публично
съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Стоян Момов
Секретар Марияна
Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Момов
гражданско дело номер 634 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по
чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, след допуснато, на
основание чл. 321, ал. 5 от ГПК вр. чл. 51, ал. 1 от СК, преминаване от развод
по исков ред, към развод по взаимно съгласие.
В
исковата молба и в представеното след предявяването й споразумение по чл. 51 от
СК, молителите Б.А.Ю. и М.О.М. излагат, че са съпрузи от 26.07.2005 година. По
време на брака си имали родени две деца – А.М., родена на *** г. и Н.М., родена
на *** г. – и двете понастоящем пълнолетни. Твърдят, че са постигнали сериозно
и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. След подаването на искова
молба по чл. 49, ал. 1 от СК и в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК за отговор по
нея, преди съдебно заседание, представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в
което излагат уредените от тях всички лични отношения помежду си. Молят съда да
постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се
издирват мотивите за прекратяването на брака и да утвърди представеното
споразумение.
В
съдебно заседание на 12.12.2019 г. молителите се явяват лично и всеки от тях,
по реда на чл. 330, ал. 3 от ГПК, потвърждава сериозното си и непоколебимо
съгласие за прекратяването на брака.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите
са съпрузи от 26.07.2005 г., когато с акт № 0014/26.07.2005 г., съставен от
длъжностното лице по гражданското състояние в Община Върбица, обл. Шумен,
сключват граждански брак. От брака си имат родени две деца, понастоящем
пълнолетни – според изисканите и приложени служебно справки от 26.08.2019 г. от
Национална база данни „Население”,
поддържана от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно
обслужване” при Министерството на регионалното развитие и благоустройството. При
съставянето на акта за сключване на гражданския брак съпругата М. О. М.
заявила, че запазва своето фамилно име – М..
Предвид изразеното от молителите
сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че
са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна
и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се
издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на
изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, поради което
следва да бъде утвърдено.
На основание чл. 6, т. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по
делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развода по
взаимно съгласие в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи поравно на
молителите, след съобразяване с надвнасянето с 15,00 лв. на дължимата при
предявяването на молбата за развод държавна такса.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА
гражданския брак, сключен на 26.07.2005 г. с акт за граждански брак № 0014/26.07.2005
г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Върбица,
обл. Шумен, между Б.А.Ю. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, с настоящ адрес:
в Република Турция, със съдебен адресат – адв. А.А. ***
и М.О.М. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:***, ПО ВЗАИМНО
СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА
постигнатото между Б.А.Ю. и М.О.М. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния
кодекс, както следва:
1. След прекратяване на брака М.О.М.
ще носи фамилното име М., което е носила и преди сключването на брака.
2. Родените по време
на брака деца, имащи общ произход от молителите, към датата на
подаване на молбата за развод – 19.08.2019 г., са пълнолетни.
3. След
прекратяването на брака никой от молителите не дължи издръжка на бившия си съпруг.
4. Молителите са поделили
предварително, преди допускането на развода, извънсъдебно, придобитите по време
на брака движими и недвижими вещи.
5. Към датата на прекратяването
на брака молителите нямат насрещни взаимни имуществени претенции относно правата и задълженията по
действащите договори за банкови сметки, сключени отделно от името на единия от
съпрузите.
6. Правата
и задълженията на заемател (кредитополучателя) по действащите към 12.12.2019 г.
– датата на прекратяването на брака – договори за потребителски кредити,
сключени отделно от който и да е от съпрузите, след прекратяването на брака
преминават изцяло в имуществото на съпруга, участващ в съответния договор в
качеството на заемател, като изпълнението на непогасената към 12.12.2019 г.
част от паричните задължения на заемателя (кредитополучателя) по всеки от тези
договори се възлага, в отношенията между молителите Ю. и М., в тежест на този,
който е сключил съответния договор.
7. Към датата на прекратяването
на брака молителите Ю. и М. приемат в
отношенията помежду си, че нямат насрещни взаимни имуществени претенции относно участието за в бъдеще, на
бившия съпруг, в изпълнението на задълженията, поети лично от другия съпруг по
време на брака.
8. Разноските
по делото остават в тежест на всеки от молителите така, както ги е направил.
На основание чл. 6, т. 3
от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, ОПРЕДЕЛЯ
държавна такса при
допускане на развода по взаимно съгласие в размер на
30,00 лв. (тридесет лева), като ОСЪЖДА Б.А.Ю. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, сума в размер на
07,50 лв. и ОСЪЖДА М.О.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Велики Преслав, сума в размер на 07,50 лева.
Препис на решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
всеки от молителите, като на молителя Б.Ю. – чрез пълномощника му адв. А.А. от ШАК.
Решението, на основание чл. 330, ал.
5 от ГПК, не подлежи на обжалване.
Районен съдия: