Р Е Ш Е Н И Е

27.12.2019 год.

Номер 100 Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 13 (тринадесети) септември Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Мюжгян Ахмедова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 174 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба Р.Д.М. с ЕГН **********, с пост.адрес *** срещу Наказателно постановление №46-0000355/31.12.2018 г., издадено от Началник ОО „АА“, гр.Шумен.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява. В писмено становище поддържа изложеното в жалбата, като конкретизира допуснатите процесуални нарушения, а именно липса на място на извършване на нарушението, неясно и непълно описание на извършеното нарушение, които са му попречили да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си. Счита, че неправилно е посочена и правната квалификация на нарушението, което прави обжалваното НП неправилно и от материална страна.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание. В придружителното писмо по чл.60 от ЗАНН, излага становище, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и моли съда обжалваното НП да бъде потвърдено изцяло.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят е управител на Учебен център „******“ЕООД, притежаващ разрешение №3579/26.07.2013 г. за извършване на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Същият бил ръководител и на учебната дейност на учебния център, като ръководел лично дейността и водел съответната учебна документация. В същото време Р.М. съвместявал и длъжността преподавател по практическо обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС. В хода на извършване на планирана проверка на учебния център на жалбоподателя на 20.12.2018 г. от служители на ОО“АА“-Шумен – св.С.С. и И.И., било установено, че жалбоподателя, в качеството на ръководител на учебната дейност в учебната документация, конкретно учебен картон №3522078/16.04.2018 г. на курсистката Ш.Ш.Х.е посочил, че е проведено на 31.05.2018 г. обучение „управление на МПС през нощта и в условия на ограничена видимост“, което е приключило в 19.50 часа. При което след проверка в астрономическия календар на БАН за посочената дата, административнонаказващия орган е установил, че залеза на слънцето е бил в 20.57 часа. Резултатите от извършената проверката били обективирани в Констативен протокол за извършена комплексна проверка от 20.12.2018 г. За констатираното нарушение на жалбоподателя на 20.12.2018 г. бил съставен АУАН серия А-2012 №259537 за административно нарушение по чл.24а, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 37 от 2.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него, като е изложил, че има възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа акта било издадено и обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът счита за установена от приетите по делото писмени докателства и показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира изцяло, като последователни, непротиворечиви и логични.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 7-дневен срок, ето защо същата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на касационния жалбоподател, като същите притежават необходимото съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано подробно с посочване на всички елементи от фактическия му състав и обстоятелствата, при които е извършено. Описаните в акта за установяване на административното нарушение факти са възпроизведени изцяло в издаденото въз основа на него наказателно постановление, като са подведени под правилната правна квалификация.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана, за нарушение на чл.24а, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 37 от 2.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение.

Съгласно посочената разпоредба ръководителят на учебната дейност в учебните центрове за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС е длъжен да осигурява спазването на изискванията на учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС по чл. 153, т. 1 ЗДвП при извършване на обучението.

Учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства се утвърждава от министъра на образованието и науката, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 153, т. 1 от ЗДвП. В изпълнение на цитираната норма е издадена Заповед №РД09-1081 от 24.08.2007 г. за утвърждаване на учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от различните категории и подкатегории. Наред с останалите документи, с посочената заповед е утвърден образец на учебен картон на кандидат за придобиване на правоспособност, съдържащ графи с информация, подлежаща на задължително попълване. Видно от образеца на същия на вписване подлежат датите и часовете на проведеното практическо обучение „управление на МПС през нощта и в условията на ограничена видимост“, фамилията и подписа на съответния преподавател, както и подпис на обучавания. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че в учебния картон на курсиста Ш.Ш.Х.на процесната дата не е била попълнена графата, съдържаща информация относно часа на проведеното практическо обучение през нощта и в условията на ограничена видимост. В подкрепа на този извод са показанията на свидетелите С.С. и И.И., които в съдебно заседание заявяват, че по време на извършената от тях проверка на предоставените от учебния център картони са установили, че посочената по-горе информация е липсвала в учебен картон, т.к на процесната дата и час не може да е било проведено обучение през нощта, поради настъпване на залеза на слънцето в 20.57 часа. Датата на провеждане на обучението е била посочена лично от жалбоподателя, т.к в учебната документация е следвало да бъде посочено проведено обучение за всеки курсист проведеното практическо обучение през нощта и в условията на ограничена видимост. Друга дата на провеждане на такова обучение няма посочена нито в учебния картон на курсистката Х., нито от самия жалбоподател.

Безспорно е установено, че жалбоподателят е бил ръководител на учебната дейност, поради което именно той е имал задължението да спазва всички изисквания при попълване и изготвяне на документите във връзка с обучението, респективно в учебния картон на курсиста.

Съдът не кредитира и твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата и в представените по делото писмени бележки за допуснато процесуално нарушение при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, изразяващо се в непосочване на място на извършване на нарушението. Видно от текста на последните, както актосъставителят, така също и наказващият орган са посочили, че деянието е извършено 31.05.2018 г., като за място на нарушението е приета Област Шумен. Макар мястото на извършване на нарушението да не е посочено изрично, не е налице нарушение на процесуалните правила, не би могло да се очаква от проверяващите да посочат точното място, на което е следвало да бъдат извършени съответните вписвания, тъй като предвид естеството на нарушението установяването на това обстоятелство е обективно невъзможно. Достатъчно е, че на датата на проверката нарушението е съществувало и същото е било констатирано от проверяващите органи.

Не представлява съществено процесуално нарушение и непосочването от страна на наказващия орган на конкретните изисквания на учебната документация, които е следвало да бъдат попълвани от страна на жалбоподателя в учебния картон. Както бе посочено и по-горе задължителното съдържание на учебния картон, подлежащо на своевременно попълване е нормативно установено и същото е известно на жалбоподателя в качеството му на ръководител на учебната дейност. При това положение не би могло да се счете, че претендираната липса на конкретизация е накърнила правото му на защита и е довела до невъзможност да разбере какви точно данни не е попълнил правилно, какво нарушение се твърди, че е извършил, а от тук и до невъзможност да организира защитата си по един адекватен начин.

По отношение на приложението на материалния закон: Обжалваното НП е законосъобразно и от материалноправна страна, съобразно дадената правна квалификация на нарушението. Административнонаказващият орган, следва в административно наказателното производство да докаже по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното нарушение е извършено от посочения като нарушител и че същия го е извършил виновно. Същественото в административно наказателното производство е да се установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено или по непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи). В хода на проведеното от административно наказващия орган производство и по време на съдебното следствие бяха събрани доказателства, установяващи по несъмнен начин, че жалбоподателя е извършителя на нарушението.

Възраженията на жалбоподателя за неправилна правна квалификация на извършеното и липса на пълнота при описание на нарушението, съдът счита за неоснователни, поради гореизложеното.

С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че жалбоподателят, в качеството си на ръководител на учебната дейност, като не е посочил час на провеждане на практическо обучение през нощта на процесната дата в учебния картон на курсиста е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 24а, ал.2, т.1 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение.

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. 178б, ал.5, т.1 от ЗАвП, съгласно която се наказва с "глоба" в размер на 500 лева ръководител на учебната дейност в учебните центрове за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, който не осигури спазването на изискванията на учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност по чл. 153, т. 1 при извършване на обучението. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно посочената разпоредба, като е наложил наказание "глоба" в неговия абсолютен размер.

Съдът намира, че настоящият случай не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла чл. 28 от ЗАНН. В случая деянието, обявено за наказуемо е свързано с осъществяване на дейност, свързана с обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, за която нормативната база предвижда строги правила и времеви периоди, през които същата следва да бъде осъществявана. С деянието се засягат обществени отношения, касаещи законово регламентирания ред за провеждане на обучение, който ред, предвид завишените изисквания при осъществяването му и предвидените високи за нарушаването му санкции, се ползва с висока степен на защита. Неспазването или манипулирането на предвиденото време, през което кандидата следва да бъде обучен за осъществяване на тази дейност води до сериозен последващ риск за живота и здравето на водача, бъдещите пътници в управлявания от него автомобил и за останалите участници в движението. Именно с оглед възможността за проверка и контрол на времето на осъществяване на посочената дейност от съответните водачи е предвидено и съответното задължение провеждане на обучение през нощта и при ограничена видимост и посочването на това в съответната документация, която следва да отразява самото провеждане на практическото обучение на кандидата. Следователно деянието застрашава нормалното осъществяване на значими обществени отношения, свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота на гражданите. С оглед на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано, като маловажен случай.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №46-0000355/31.12.2018 г., издадено от Началник ОО „АА“, гр.Шумен, с което на Р.Д.М. с ЕГН **********, с пост.адрес ***, за нарушение по чл.24а, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 37 от 2.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение и на основание чл.178б, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500.00 лв.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: